Всяка болест провокира страх у нас, но може би ужасът от това да загубим паметта си е един от най-големите. Дементните състояния могат да се причинят от около десетина вида дегенеративни заболявания, като най-известни сред тях са болестите на Алцхаймер и на Паркинсон. При повечето от тях мозъкът постепенно атрофира поради отлагането на различни "лоши" белтъци в него. Друга голяма група заболявания, която води до деменция, е свързана с мозъчно-съдовата болест. Кога е време да се притесним от появата на проблеми с паметта и да потърсим медицинска помощ, попитахме доц. Маргарита Райчева, клиничен невропсихолог в Александровска болница.
Дементните състояния означават, че човек започва да не може да се справя с обичайните за него задачи и да губи своята самостоятелност, защото проблемите с паметта, вниманието, преценката стават особено изразени, обяснява доц. Маргарита Райчева. Преди да дойде този период при някои заболявания, както е при болестта на Алцхаймер, има около 10 г., в които белезите на бъдещата деменция са много слабо изразени. Точно тогава е добре да се потърсят специалистите - дементолози, клинични психолози, които могат да разпознаят дали става дума за обикновена преумора, за тревога, депресия или за първите симптоми на Алцхаймерова болест или друг вид деменция. Насоченото изследване може да помогне да се открият хората, които имат по-голям риск да развият дементно състояние.
Проблемите в периода преди деменцията, с които обикновено се сблъскват човек и неговите близки, са леки паметови нарушения и нарушения в организацията и извършването на по-сложни дейности или на няколко дейности едновременно. Именно в тази фаза невропсихологичното изследване е много важно, защото
изяснява дали има причина за притеснение
казва доц. Райчева. При специалист трябва да отиде всеки, който в продължение на няколко месеца или година забележи, че има постепенна промяна в начина му на поведение и във способността да се справя със задачите си и особено при по-натоварени или нови ситуации. Най-очевидните белези обикновено са все по-честото забравяне какво се е случило преди малко или наскоро, както и загубата на думи, чувството за несигурност, дезорганизираност. Но промените могат да останат и дълго време незабелязани, а хората да ги отдадат на остаряването. Старостта обаче не означава, че трябва непременно да се появят такива симптоми, казва доц. Райчева. За да се определи дали има място за притеснение, лекарят и психологът трябва да говорят и с най-близките на човека, да се уточнят какви са и техните наблюдения.
Границата между нормалното стареене и болестните промени не е ясно определена, но ако се появят затруднения с ориентацията, ако човек
забравя кое събитие след кое се е случило
ако му е трудно да организира поведението си, да взема решения, то е твърде възможно да има развиващ се дементен процес, казва доц. Райчева. Други от характерните белези на една настъпваща деменция са невъзможността да разделяме вниманието си между няколко неща, да се върнем към темата на разговор след прекъсване, използването на много списъци, забравянето на имена или хора, с които често се среща. Могат да се появят промени в поведението - човек да стане по-затворен, да ограничи обичайните си интереси или да е по-раздразнителен и тревожен от обичайното.
При дементните състояния обикновено най-често в началото страда краткосрочната памет, при която помним какво сме вършили преди малко, кой ни се e обадил, къде сме оставили нещо, обяснява доц. Райчева. Това е така, защото тя е свързана с активното внимание и способността ни да следим как организираме текущата ни дейност. Водещата роля в тези процеси е на челния дял и неговите връзки с останалите мозъчни структури. Постепенно се засягат и други важни за паметта мозъчни зони, каквато е слепоочната област при болестта на Алцхаймер, която има съществена роля за дълготрайното запаметяване на информацията.
Въпреки напредъка на науката, все още не са ясни причините за появата на дементните състояния. Те са по-характерни за хората над 65 г., както и малко повече за жените. Оказва се, че по-малко засегнати от тези болести са по-образованите хора. Постоянното ангажиране на мозъка с разнообразни задачи има протективна роля, но човек трябва сам да намери какво да прави и то да му носи удоволствие, казва доц. Райчева. Според нея няма значение дали това ще е четене, кръстословица, судоку, компютърни игри, нов език или занимания в градината, готвене, рисуване и дори спорт. Всеки човек има своите предпочитани дейности и развлечения, важното е да бъдем активни - умствено и физически.
Здравословният начин на живот също е много важен - движението, активността, непрекаляването с вредните храни, гарантират по-добра кондиция и на мозъка ни, казва доц. Райчева. Тя препоръчва т. нар. средиземноморска диета с повече риба, зеленчуци и плодове, съчетана с достатъчна физическа и умствена активност.
ТЕСТ: В риск ли сте?
Ако се притеснявате дали попадате в рискова група за развитие на дементни състояния, може да попълните тези примерни задачи. Целта е да дадете колкото се може повече отговори за 30 секунди. Ако се затрудните с тези задачи, можете да потърсите консултация при специалистите в Александровска болница, център за паметови нарушения към Клиниката по неврология.
1. Избройте колкото можете повече различни храни или държави. Добро постижение е, ако успеете да си припомните поне 15.
2. Избройте имената на думи, които започват с определена буква, например "В". Добро постижение е, ако успеете да си припомните поне 10.
3. Избройте имена от определена категория, например растения или животни, които да започват с определена буква, например "Д". Добро постижение е, ако успеете да си припомните поне 10.
4. Прочетете кратък текст от 5-6 изречения, разкажете го след 30 минути.
5. Направете списък за пазаруване с 5-6 неща, проверете дали го помните след 30 минути.
Каквито и да са резултатите, не забравяйте, че един тест не е достатъчен за поставянето на диагноза!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
