Съдиите във фигурното пързаляне ни вкараха в чистата математика, казва руснакът
Олимпийският и многократен европейски и световен шампион Алексей Ягудин е роден на 18 март 1980 г. в Санкт Петербург. Започва да тренира фигурно пързаляне през есента на 1984-а. На пързалката го води майка му, която изиграва решаваща роля в първите спортни постижения на сина си. През 1997-а Ягудин завършва училище със сребърен медал и влиза в Санктпетербургската държавна академия по физическа култура. 1998-а е преломна за кариерата на младия Алексей. Той напуска дългогодишния си наставник А.Н. Мишин и заминава в САЩ при култовата треньорка Татяна Тарасова. През сезона 1998-1999 Ягудин печели 11 турнира от 13 - включително и Skate America, Sparkassen сup, Trophee Lalique.
На 20 ноември 2009-а на звездната двойка Ягудин и Татяна Тотмянина им се ражда дъщеричка Елизавета, а на 2 октомври 2015-а се появява и втората им принцеса - Мишел. Алексей има орден "За заслуги пред Отечеството" - за изключително големия му принос в спорта, лауреат е на националната спортна награда "Слава" и на още серия от призове. На 28 март Ягудин и огромна компания от световни звезди танцуват в "Арена Армеец" в "Парада на шампионите" по покана на "Жокер медиа".
- Алексей, вие сте световен шампион, майстор на спорта. Представяте се и като артист на кънки в Леденото шоу. В коя роля се чувствате най-добре?
- В ролята на баща! Най ми е комфортно да бъда татко. Безусловно! Ролите, които изпълняваме на леда, са несравними с тези от живота. Дори не знам коя от тях е по-сложна. За мен семейството е преди всичко - то е много по-значимо от златните медали. Той е най-скъпият ми медал. Иначе на истинския артист му е напълно безразлично в какво превъплъщение влиза. Главното е да има спектакъл! Да има шоу, да правим добър театър - защото само тогава сме необходими на зрителите. Това е нашата професия - и излизайки на сцената, независимо дали тя е ледена или не, сме длъжни да влизаме в отредените ни образи. Да се слеем с лиричния герой така, че да станем едно цяло. Тогава публиката ще бъде напълно удовлетворена от резултата.
- Имате ли любим спектакъл?
- Обичам представленията, които правим по празниците за децата. Може би защото обожавам малките - и затова с радост ги забавлявам. В сериозните драматични спектакли, като "Кармен", например, се изисква много повече отговорност и техническа точност. Въпреки че отговорността е задължителна в абсолютно всяко наше дело, независимо от жанра и сюжета. В сериозните истории нямаме време да се усмихнем истински, да се забавляваме. Нямаме право да се отпуснем нито за миг. Докато на детските правим истинско шоу, в което самите ние се забавляваме.
Ставаме част от спектакъла
приемаме с радост приказните герои - за всеки възрастен това е начин да се върне и да надникне във вече изминалото ни детство. Ето миналата година бях папагал и това страхотно ми хареса! Постановката беше върху екранизацията на филма "Мама", в който преди много години играеше самият Михаил Боярски. Играли сме "Вълкът и седемте козлета" и много други прекрасни приказки.
- А кога най-много се забавлявате в семейния дует с жена ви Татяна?
- Когато играем "Вълкът и седемте козлета" - съпругата ми излиза на леда в ролята на козичка, а аз, естествено, съм злият звяр.
Изобщо не осъзнаваме, че сме на работа - или по-скоро, че това ни е работата. Играем един с друг, закачаме се, танцуваме и правим истински купон на леда. Виждам щастливите детски личица, които се заливат от смях. Това е толкова приятно. Благодарение на цялата тази еуфория и енергия, ние се прибираме вкъщи разтоварени и много позитивно настроени. Всички са щастливи - публиката, нашите деца, самите ние. А това е прекрасно. Усмивките са вълшебство. Изпитвам невероятна удовлетвореност от себе си, от работата си и от постигнатия резултат, а той е - щастие!
- Какво ви дават всички тези приказни герои?
- Невероятно ме подмладяват. По-скоро се вдетинявам. В леденото шоу може да се направи абсолютно всеки жанр. Така че ту съм драматичен като в "Кармен", ту съм дете.
- Вие сте шампион с наистина много медали. В ледените спектакли няма награди и оценки. Какво ви е по на сърце - състезанието или шоуто?
- Когато си спортист на леда, си изправен пред девет съдии - и самата ти психологическа нагласа е коренно различна. Пред теб са строгите експерти, които искаш да спечелиш.
Да ги трогнеш, да ги предразположиш
към себе си - за получиш, разбира се, по-високата оценка. Докато в шоуто съдиите не са девет, а хиляди - зрителите. И оценките, които те ни дават стават ясни от силата на аплодисментите им. Правилата във фигурното пързаляне много се промениха, станаха изключително строги - също като в художествената гимнастика имаме базови стойностни единици. Направо ни заринаха с чиста математика. По този начин на спортиста не се дава възможността да бъде творец и артист.
- Така ли е и в Леденото шоу?
- В Леденото шоу не ни интересува математиката, а силата на аплодисментите. Искаме всеки зрител да си отиде удовлетворен, щастлив, усетил атмосферата и да занесе красотата на фигурното пързаляне в дома си. Оценката на зрителите е главна както за нас, изпълнителите, така и за Иля Авербух, който е продуцент и художествен ръководител на тези мегаспектакли. Публиката в различните градове е различна. При всеки спектакъл виждам как Иля Авербух наблюдава внимателно реакцията на публиката, кой станал накрака, кой вика "браво", кой хвърлил цвете на леда.Той забелязва всичко, защото това е истинската оценка на нашия труд. Званието олимпийски световен шампион е нещо много хубаво, но то е еднократно. Медалът и купата са ти вкъщи горе на секцията и до тук. Докато леденият спектакъл е всяка вечер, това е ежедневен труд с ежедневно оценяване. Повече от ясно е, че Ягудин от 2001 г. и Ягудин 2015 са две напълно различни личности от техническа гледна точка, но артистът и танцьорът Ягудин си е същият, той не остарява и не се променя!
- Не ви ли липсват състезанията?
- Знаете ли, не всеки фигурист обича състезанията. Например моят предшественик Иля Кулик, който също е ученик на Тарасова и спечели олимпийската титла четири години преди мен през 1998 г., не обичаше състезанията и състезателната тръпка. Докато при мен е обратното. Аз винаги се стремях да участвам в състезанията, в олимпийските игри.
Обожавах да съм в ледената надпревара
Състезателният адреналин винаги ми е допадал. Да, донякъде ми липсват. Но и сега не е по-различно. Можеш сам да си подсигуриш състезателен образ във всеки един, който е до теб на леда. Сам си поставям някакви състезателни цели, за да се докажа на себе си. Преди една седмица направих скок, който го правих преди 8 години. И се получи и то страхотно! Въпреки че и колената и бедрата вече не ме слушат много. Старост нерадост! За себе си правя минисъстезания ежедневно, като си поставям определени цели.
- Как се работи с Иля Авербух?
- С Авербух се работи лесно, ако следваш инструкциите и спазваш правилата. Той е прекрасен човек и изключителен професионалист. Успя да ни задържи над десет години в неговия екип. Иля Авербух е много учтив и дори мек в работата си с нас. Благодарение на него спектаклите стават наистина великолепни. Ще кажете, че няма логика да е мил, любезен и мек с нас, а ние да сме в постоянна кондиция и да не се отпускаме. Тайната е в това, че всички прекалено добре се познаваме от доста отдавна. С Иля сме завършили заедно още през 2002 г. Хората от нашия екип или са се състезавали срещу него, или с него.
Просто си познаваме и кътните зъби
дето има една приказка. Имаме усещането, че сме роднини. И това чувство за роднинска връзка подсъзнателно ни тласка към отговорността никога да не подведем този човек. Да ви призная, ако тези спектакли се правеха от "външен" човек, непознат , който да е с този мил и мек характер, с какъвто е Иля Авербух, едва ли щеше нещо да се получи. Това, което сме постигнали във всичките грандиозни проекти на лед, го дължим на Иля Авербух. Когато Иля започва нов проект, е наясно на кой каква роля ще му подхожда, защото ни познава до болка.
- Разкажете нещо за семейството си. Виждам, че дъщеричката ви е тук, до вас. Тя кара ли кънки?
- Да, това е голямата ми дъщеря Лиза, която е на 6 г. Имаме и малка, съвсем бебе - Мишел, която се роди на 2 октомври 2015 г. и съм много, ама много щастлив с тези две принцеси. Като прибавим към тях и майка им - се чувствам като принц сред три принцеси. Лиза се държи на кънките, даже непрекъснато кънките й са с нея, но засега не се е впуснала в истинско каране все още. Ние не сме луди, амбициозни родители, които искат детето им на всяка цена да тръгне по пътя им. Мисля, че всяко едно дете има правото на избор. Но в спорта нещата стоят малко по друг начин. Родителите са тези, които трябва да насочат детето към определен вид спорт. Много рядко детето ще прояви самоинициатива. То трябва на 4 годинки вече да бъде ориентирано към някакъв спорт. Само сериозни спортни занимание от 4-5 годишна възраст могат да доведат до истински спортни резултати. Ние със съпругата ми няма да изискваме от дъщерите си професионален спорт, като абсолютно задължение. Със спорт те ще се занимават при всички случаи, но дали на професионално ниво сами ще си решат, когато му дойде времето.
- Какво ще пожелаете на българските читатели и фенове, които вече с нетърпения ви очакват в София в зала "Арена Армеец"?
- Аз съм идвал в България на европейското по фигурно пързаляне през 1996 г. Имах по онова време много приятели, български фигуристи, сред които Иван Динев. Така че България ми е позната и аз също с нетърпение очаквам да стъпя на българския лед. Бих пожелал на всички българи да се настроят за една зимна приказка, която ще им разкажем в движение. Разбирам, че слънчевите и топли Златни пясъци са много по-различни от белия студен лед, но той не е по-малко красив, обаятелен и приказен. Обещаваме ви едно невероятно шоу. Заповядайте, вижте и няма да съжалявате!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
