Парламентарните избори разпалиха страсти, каквито в други години не е имало. Ще промени ли нещо отиването ни до урните? Дали скандалите около нас са част от сценарий и докога търпеливият ни народ ще гласува за Месията, "Стандарт" попита артиста Александър Сано, известен още като Косъма от "Под прикритие", който влезе дейно в кампанията против купения вот.
- Как изглежда изборният ден в България според Вас?
- За съжаление аз вчера /б. р. оня ден/ кацнах в България, бях три дни в Берлин и съм изтървал пика на ставащото у нас. Но от сутринта гледам телевизия и виждам едни и същи неща, които се случват на абсолютно всички избори. Всеки пък има някакви сигнали за нарушения, всеки път се коментира купуване на гласове. Дори в момента гледам по един канал коментари могат ли да бъдат фалшифицирани изборите. За толкова години не можах да реша дали да вярвам, че това е възможно, или не. Това е едно от нещата, които най-много ме засягат като гражданин. Защото аз не знам дали гласът ми ще бъде добре отчетен. Президентът и служебният премиер уверяват хората, но аз вътрешно не мога да се самоубедя, че всичко наистина е така. Живеем в толкова интересна държава, че абсолютно всичко е възможно.
- Ще променят ли нещо изборите - много хора не отиват до урните с мотива, че вотът им няма да повлияе съществено на резултатите?
- Това е най-грешната и невежа представа. Каквато и манипулация да има, тя става още по-голяма, когато безучастието е по-голямо. Тогава тези, които биха манипулирали, ще имат по-голяма баница за манипулиране. Задължително трябва да се гласува.
- Как ще коментирате откритите в Костинброд допълнителни бюлетини? Вие лично виждате ли някакви сценарии в тези избори?
- Не знам доколко тези неща се правят, просто за да вдигнат шум и да отклонят вниманието от нещо друго. При всички положения, дори да няма някакъв глобален сценарий, все пак има някакъв. Всеки път има сценарии, защото това е много брутална и черна търговия. Честно да Ви кажа, ми е абсолютно все тая кой ще управлява от досега познатите мутри. Не мога да гласувам за съжаление и за съвсем непознати, въпреки че този път направих точно това. Защото тези хора не са ти известни и не знаеш дали пък те, бидейки уж нови, съвсем лекичко няма да започнат да обслужват някои интереси на досегашните тъпанари, които всичките са за изхвърляне. Независимо кой управлява, най-важното е малко от малко да започне да се отнася по по-цивилизован начин, защото всичко има някакви граници. А този смотан народец, който сме ние, е зверски търпелив, но... Има търпеливи животни като телето, но до момента, в който не го вкарат в кланицата. Ако управляващите изпуснат границата, тука ще стане много страшно. Ние сме балканци, знаете за какво става дума.
- Според Вас протестите, които предизвикаха тези предсрочни избори, успяха ли да променят нещо в държавата?
- Не съм имал време да направя дори за себе си някакъв по-задълбочен анализ на това. Нещата винаги вървят между две линии. Едната е да гласуваш за тотално нови хора, които не познаваш, с риска те да са добре "подплатени" от досегашните мизерници. Или да избираш по-малкия мизерник от сегашните, което пък какво ще промени? В повечето държави, за когото и да гласуваш, в крайна сметка има един минимум от уважение, който не се прекрачва. Тук такъв няма. Който ни хване, ни оножда по безобразен начин. Ако следващите, които дойдат, не се усетят и не отпуснат малко каишката, ще стане още по-страшно. Управляващите са хората, които са от поколението на моите родители. Казвам го от позицията на техните деца - те трябва много добре да осмислят ставащото, защото не смея да си помисля накъде отиват нещата.
- Мислите ли, че смяна на поколенията във властта би донесла промяна?
- Аз ако и в това престана да вярвам, вече няма да има в какво да се вярва. Светът се движи от хората във възрастовата граница между 35 и 60. Аз съм вече в тази възраст, много от моите приятели - също. С тях си говорим колко е безобразно положението в тази държава - и то като отношения, остави кризата. Имам приятели от всякакви сфери - архитекти, лекари. И разсъждаваме как в някакъв момент ще трябва да почнем ние да се занимаваме с това нещо.
- Вие лично бихте ли се изкушили от политиката?
- То не става въпрос за изкушение, най-вероятно в един момент просто ще се наложи, колкото и да ми е неприятно. Това изобщо не е моята сфера, не е нещото, с което принципно искам да се занимавам, но човек не може да бяга от този тип отговорност. Живеейки в тази държава, би трябвало да имаш някаква гражданска позиция. Явно ще се наложи маса от хора от моето поколение, които нямаме афинитет към това, да направим нещо. Друг вариант няма да има. Това буквално е последният влак за тези, които и сега се натискат за тази власт.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
