София. Александър Петров е най-популярният автор на текстове в поп и рок музиката у нас. Наричат го "Златното перо" на рокендрола. Написал е стиховете за близо 1000 песни, както и за сините химни от началото на прехода
- "Вдигни очи", "Последен валс", "Времето е наше", "Развод", "Утре започва от днес". Сашо е сътворил стотици строфи за евъргрийни - "Любовта, без която не можем", "Бъди, какъвто си", "Богатство", "Петък полунощ", "Близо до мен", "Развод", "Жулиета", "Жена". На пръсти се броят певците, които нямат хитове по негови думи. Той и до днес си спомня как преди 30 години в някогашното кафе "Бразилия" композиторът Борис Карадимчев го моли за текст към вече написаната музика за песен, която трябва да изпеят "Тангра" - "Малкият град". Петров има две големи награди от "Златният Орфей", няколко първи на "Мелодия на годината" и на "Пролетния радиоконкурс".
Сашо Петров е роден на 23 септември 1953 г., женен, има дъщеря. Тази година навърши 60. Звезди на попа и рока му подаряват концерт - на 30 октомври в зала "България". Тогава на сцената ще излязат "Фактор", "Диана експрес", "Сигнал", "D2", Георги Христов, Маргарита Хранова, Нели Рангелова, Beселин Маринов, Тони Чембъра, Тома Спространов. Шоуто е под наслов "Бъди, какъвто си". Преди 10 години гилдията му подари златна китара. Този път почти всички въпроси към него са зададени от колеги и приятели чрез "Стандарт".
Константин Марков, "Тангра":
- Сашо, кога се чувстваше най-добре - преди или след периода "Тангра"? Ти написа за нас "Бъди, какъвто си" - но ще добавя: бъди, какъвто и беше.
- Онова време е незабравимо. Всичко беше начало, но всичко беше и бъдеще. Невероятно усещане. И аз, и "Тангра" живеехме с мисълта, че можем да обърнем света с нашата опорна точка - музиката. Проектът "Тангра 2" - с песните и посланията, с визията и естетиката, която се внушаваше от сцената и ефира, дотолкова беше изпреварила времето и мястото, че беше като самотна светлина, като фар в сивотата на онези години "Черно-бяла снимка", "Оловният войник", "Жулиета", "Циркът" са в моя личен "Златен фонд".
Тони Чембъра, вокалист на "Монолит":
- Кога ще усетиш рокендрола като нас и ще ни напишеш поне едно парче?
- И вие, и аз го усещаме по еднакъв начин. Музика с послание - това е рокът. Просто дайте знак след концерта. Знаете номера на телефона ми.
Йорданка Христова:
- Обичам творчеството ти, как я караш днес?
- Като теб - стремя се с годините да гледам все по отвисоко и все по-далеч напред. А когато това не ми се получава - опитвам от ниското да видя всичко. И да запазя сетивото си на фотограф, който иска да направи уникалната снимка на своя живот. Затова непрекъснато се оглеждам с любопитство, очакване и надежда.
Валди Тотев, "Щурците":
- Какво означава за теб парчето "Жена" и какво помниш за него?
- Това е първата песен, която направихме с теб, Валди. Тя е и нашият първи сериозен успех заради първата награда, която взехме на "Златният Орфей" през 1990 г. След това сме получавали заедно още много отличия и мисля, че ни чакат още.
Димитър Кърнев, "Д2":
- Как успяваш да съчетаеш този твой бурен живот с творчеството?
- Подобен въпрос от супер рок музикант като Митко Кърнев ме кара да се чувствам поне с десет години по-млад. Всъщност животът предлага истинските теми.
Няма как да стоиш кротко в къщи, да цъкаш с дистанционното по сериалчетата и да чакаш нещо да ти хрумне. Темите са на улицата, в срещите с хора, в общуването.
Много от нещата, които съм написал, са се родили точно така - от нещо преживяно от мен или от някой друг. От нещо разказано или недоизказано. Понякога идва дори само от една мисъл или дума, които съм чул и различил между хилядите празни приказки. И още нещо - благодаря за подкрепата. Ти знаеш защо.
Александър Кипров, композитор:
- Сашо, помниш ли как написахме "Развод ми дай" и другите - и с каква вяра го направихме? Защо обаче стигнахме до тук?
- Да, с теб направихме "Развод" и "Последен валс" с много чисти помисли. Но докато ние и хората танцувахме уж последния валс, не ни мина и през ум, че масовата приватизация е започнала отдавна. Че Радка Пиратка ще стане художествен образ, който нищо чудно някой ден да се изучава и в училище. Че най-голямата емоция на цяло поколение ще бъде в това - бял мерцедес да те преследва в живота. А щастието ще се нарича "Ферари с цвят червен". И не можехме за миг да допуснем, че
лицемерието и лъжата имат безброй лица и имена
Илия Ангелов, "Диана експрес":
- Защо и как се загуби нормалното общуване между хората? Защо днес почти всеки е изнервен до крайност?
- Ще ти отговоря с поезия: "...Разпиляхме се всички по вятъра. И сега, ако все пак се срещаме, то е просто, защото понякога - всеки търси по нещо от себе си..." Направихме с Весо Кокала песента "Главната улица" преди 30 години. Може би още тогава ми е хрумнало, че с годините няма да станем много по-мъдри, а само малко по-самотни.
Ивайло Крайчовски, музикант
- Къде отиваш, Господи? Сашо, ти ме разбираш...
- "...Самотата идва с различни лица. Неочаквано. Без да почука... Тя изгрява внезапно пред твойта врата... И прошепва: Здравей, аз съм тука..."
Васко Кръпката, "Подуене блус бенд":
- Къде ни отиде вярата и в какво се превърнахме?
- Недоверчив съм, но "...още вярвам, че народът - дето чалга го тресе, някой ден ще се пребори с пещерните страхове... И със кремък или въглен ще се нарисува сам... Без тояга... Не надървен... Мъничък, а не голям... Та когато след години някой млад археолог зърне днешните картини - да го види по-висок. По-висок от пещерата, във която днес клечи. Да му види и душата - по-човечна от преди". Това е от стихотворението ми "Пещерен човек". Понякога се питам дали не се опитват да ни превърнат в подобни видове.
Маргарита Петкова, поетеса:
- Александър, как един човек от текстописец се превръща в поет? И кога ще го направиш?
- Вероятно когато издаде стихосбирка. Или много стихосбирки. Пилотът на самолета е водач на моторно превозно средство. Капитанът на кораба - и той. Е, аз съм капитан, Маргарита.
Атанас Атанасов, актьор:
- Когато поет пише нещо, той разказва за себе си. А ти какво искаш да разкажеш чрез текстовете си?
- Ако разказвам само за себе си, текстовете ми ще бъдат като фотографии за личния албум. Затова се опитвам да правя нещата за хората, които ще слушат песните. Иска ми се всеки да открие по нещо за себе си. С годините преоткриваме вечните теми - любовта, срещата, раздялата, самотата, страха от удара, очакването, сблъсъка.
Маргарита Хранова:
- Какво и как те зарежда, коя е твоята муза?
- Зареждат ме енергията и талантът на хората, с които работя. Както и животът, който непрестанно поднася непредвидими неща. Музата не е бяло пиле, което каца на рамото, а отговорността, че когато песента излезе в ефир, вече е като изпратен SMS и няма връщане назад.
Иван Тенев:
- Каква е рецептата да бъдеш щастливо женен в толкова разюздан бранш като твоя?
- Има три основни правила: Да не си разюздан. Да се ожениш навреме. Да срещнеш жена като Милена Петрова. Всъщност, ако имаше рецепта за щастлив брак, тя щеше да е широко известна.
Но тогава пък много адвокати щяха да са на трудовата борса. Може би доста от тях щяха да започнат и да пишат текстове. Пък и вероятно някои от най-красивите песни нямаше да ги има.
Иван Милев-Вачо, "Бъндараците":
- Сашо, кога ще мирясаш най-сетне - толкова шамари ядохме?
- Вачо, ти знаеш не по-зле от мен кога ще стане това - когато започнат да плуват кораби по Перловския канал.
Тома Спространов:
- Ето уж простичък въпрос, но доста сложен - какво е талант?
- Микс от възпитание, образование, чувствителност, отговорност - плюс невидимо сетиво, което те води напред.
- Каква е причината да започнеш да пишеш?
- Казано честно - нямах си работа. Бях завършил българска филология. Почуках на няколко врати. Мястото се оказваше все заето за мен. И така започна. Открих, че писането може да бъде професия. С ненормиран работен ден. Без началник и план за изпълняване. Точно работа за мен.
- Защо тръгна по този път и накъде води той?
- Тръгнах от любопитство. И хич не искам да знам къде води. Нека има изненади до края. А защо не и след него?
- И какво очакваш да видиш там?
- Хубав юбилеен въпрос! Очаквам да видя не ярка светлина в тунела, а един щастлив човек. Защото много от песните, които с моите приятели и колеги направих, ще звучат и след като не мога да ги чуя.
За музиката
Изпълнени от първата "Тангра", "Нашият град", "Богатство" и "Любовта, без която не можем" станаха суперхитове, а момчетата се превърнаха в суперзвезди за няколко месеца. Покрай тях и моето име излезе. Започнах да получавам някакви пари и си казах, че това може да бъде професия за цял живот.
За Чочо Владовски
Тъжен край като неговия е следствие от факта, че чувствителните и наранените хора много често губят мярката за реалността. Често се виждахме в последния период от живота на Чочо. Думата не беше точно "предал се" - но беше приел нещата такива, каквито бяха.
За протестите
Днешните протести нямат нужда от песни - те имат нужда от концентрация, за да не се разпилее енергията на хората, които търсят промяна, и да не бъде яхнато недоволството им.
За политиците
Едни - други, те се въртят. Това са ходещите "истини", както ги наричаше Станислав Стратиев. Тях всеки ги знае, всеки ги заклеймява и въпреки това нищо не се случва. В тази връзка ми се иска настина просто хората да бъдат убийствено внимателни към избора, който правят, защото животът ни е следствие от това."
Безсъние
Текст Александър Петров, изпълнение на Чочо Владовски
Попадах някъде, но всичко беше истинско.
Страхът от удара... Очакването... Сблъсъкът...
А после тихо кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си...
Като медал върху ревера сив на времето,
оглеждах отвисоко всички улици
и виждах рицарите - стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници...
А Дон Кихот, прегърнал здраво чашата,
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници...
И тъй, загубил сетен дъх доверие,
започнах да разпитвам плахо хората,
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътят на умората...
Пропадах... Въртях се във доспехите
и се събудих гол... От писъка на вятъра...
Моторен шум потъваше във ехото,
със рокерите, тръгнали нанякъде...
* Това е оригиналният текст на Сашо Петров, а парчето е изпято блестящо от Чочо Владовски, светла му памет
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
