Зрителите, които редовно следят предаването "И аз го мога", вече са забелязали една закономерност. Даде ли се думата на Александър Балкански, залата утихва, обхваната от странно нетърпение. Сякаш той ще каже абсолютната истина.Академикът винаги е твърде убедителен в оценките си. Затова го аплодират. Но не само. Името Балкански вече е наложен еталон за достойнство, чест, успех, талант, работохолизъм.
Скоро фамилията ще чества три юбилея: 200 години от създаването на първия семеен цирк от един от прадедите на Александър по майчина линия - италианеца Орландо Малеволти, 100 години, откакто трупата идва в България, 20 години от раждането на последното отроче на клана - "Цирк Балкански". Преди дни Министерският съвет предложи на президента в чест на 24 май да удостои големия артист с орден "Свети свети Кирил и Методий".
Александър Балкански е изпълнител на уникални номера и трикове, представени по целия свят. Роден е на 8 август 1942 г. в Плевен. Професионалния си дебют прави едва на 9 и остава на манежа 57 години. Удостоен е с лауреатското звание "Универсален артист", което означава, че е от малцината, които владеят пет от седемте циркови жанра до съвършенство. Неговата трупа има "Сребърен клоун" от фестивала в Монте Карло.
- Господин Балкански, на 22 септември 2014-а на 99 години почина майка ви - Лола Орландо Малеволти. С това страницата на старото цирково поколение артисти беше затворена. Тя беше последната. Как госпожа Лола е попаднала тук от богатата Флоренция?
- Във Флоренция, точно срещу общината, има улица "Малеволти". Там живее цялата и много богата фамилия от страна на дядо ми. Той е бил адвокат, имал е престижно образование, очаквала го блестяща кариера, но се жени за баба ми, циркова артистка. И тръгва с нея. Тогава баща му казва: "Отказваме се от теб и ти нямаш право да носиш нашето име". "Аз съм се родил Малеволти, запазвам това име и ви напускам", отвърнал Орландо. Години след това, преди да умре, той споделя: "На всички мои наследници забранявам да търсят помощ и връзка с фамилията във Флоренция. Ако изпаднете в беда, търсете роднините на майка ми".
- Баба ви Вержиния е владеела седем циркови жанра - включително трапец и акробатика на кон. Родила е 14 деца, майка ви е най-малката. Как фамилията стига до България?
- Бягат от Италия и стигат до Русия. Там културата и най-вече циркът са на много високо ниво. В Самара издигат цирк "Джонтини". Построяват си къща, пътуват. На селския пазар в Москва правят стационарен дървен манеж. Работят много добре, печелят пари, богати са. Имали са дори барджа, теглена от бурлаки. Когато започва революцията,
болшевиките идват в Самара и им конфискуват всичко
Изправят цялата фамилия до къщата, за да разстрелят всички. Най-големият брат на майка ми, Орландо, обаче е бил приятел на един от комисарите. Той ги помилвал и оставил да избягат. С каквото намерят: влак, пеш, с волски каруци - стигат до Одеса. По пътя от коремен тиф умира бабата, бременна в шестия месец, и още девет деца. Погребват ги на място и продължават. В Одеса имат късмета да се качат на италианска гемия, с която тръгват за родината си. По пътя лодката акостира във Варна, за да зареди вода и горива. Роднините ми слизат да се разходят из морската градина и дядо ми вижда брат си. Оказва се, че той е придворен скулптор и художник в царския дворец. Поканен е от Фердинанд, но преди това също е прогонен от баща си, защото станал артист. Погребан е тук, в католическите гробища в София.
- Това ли е причината да не продължат за Италия?
- Гиго, така са наричали художника, дава малко пари на Орландо и го съветва да остане в България. Цялата фамилия заминава за Пловдив. Там леля ми се омъжва за богат търговец, който по-късно става клоуна Чарли. Така през 1920 година вече имаме трети цирк - "Европа". През 1939 година майка ми се омъжва за акробата Балкански от Видин. И се раждам аз. През 1948-а историята се повтаря. Идва комисия, за да национализира цирка. Баща ми пребива всичките й членове и ги прогонва. След няколко дни го бутат под влака, който го нарязва на парчета. Заведоха ме при него. Той ме погали, целуна ме и каза: "Айде, татко, че много ме боли". Бях на 5 години. Погребахме го в Стара Загора. Оттогава фамилията ни си глътва езика. Всички стават държавни артисти.
Не смеят дори да покажат италианските си паспорти
- Неотдавна, на 105 почина и чичо ви - той също е прекарал живота си в цирка. Какви бяха последните му думи?
- Той каза: "Нашите ще дойдат. Сигурен съм. И тогава да си вземеш нещо от цирка - ако щеш едно парче брезент, ако щеш една дъска, един ръждив пирон... Те са наши". Осъдих държавата по закона за реституцията. Взимах десет процента от акциите на цирка.
- Като че ли сте бил обречен на професията...
- Искаха да ме изпратят в цирковото училище в Москва и да направят майка ми народна артистка, но тя отказа. "Имам един син, не си го давам", беше категорична мама. Завърших гимназия в Поляновград, днес Карнобат. След години отидох да търся дипломата си, но казаха, че сградата изгоряла и от архива не е останало нищо. На 33 се завърнах от Америка, бях заслужил артист. Исках да следвам право. Можех да вляза без изпити и да завърша за три години, но заради изчезналата ми диплома не успях. Прелетях 27 метра в Софийския цирк и се ударих в ложата. Имах два счупени прешлена на гръбначния стълб, лицето ми беше разбито. Случи се на 7.07.1977 година. Останах жив, което рядко се случва при подобно падане. Осигурително въже, с което бях вързан, се скъса. Линейката закъсня и тръгнахме с друга кола. По пътя за "Пирогов" тя катастрофира. Прехвърлиха ме във втори автомобил, който пък се удари в светофар. Накрая ме отнесоха на ръце. На третия ден избягах от болницата. И както бях опасан в хирургически конци и шини, се качих на трапеца и изиграх номера си. Чак тогава се успокоих.
- Играли сте пред шведската, холандската и английската кралица. Пред египетския президент Ануар Садат, битълса Пол Макартни и президента Никсън. Какво си спомняте от тези срещи?
- С Ричард Никсън се ръкувах. Друг път, още докато играех, видях много познато лице сред публиката. На поклона ми светна: "Та това е Пол Макартни". Веднага отидох при него: "Аз съм оня от трапеца". "Абе, как ги правиш тези номера", усмихна се той. Извиках и останалите българи и си направихме снимка. Джони Кеш пък дойде в караваната ми и засвири. Най-много се гордея обаче с трите си участия във Ватикана - пред папа Йоан Павел Втори. На 6 януари 2006 г., започна и процесът срещу Сергей Антонов. Играхме в най-голямата зала на Ватикана "Нерви", където Светият отец прави публичните си аудиенции след всяка Нова година. Посланикът ни в Рим Райко Николов ми заръча:
Намери начин да стигнеш до папата
Кажи му, че си от България, да помилва Антонов". Представлението мина с огромен успех. Като свършихме, папата стана от ложата си и слезе при нас. Пратих 10-годишно момиченце от трупата да му поднесе снимката ни и да му каже посланието ни. Папата прие подаръка и я помилва по главичката. Това ми се стори, че е добър знак.
- Имате пет внука...
- Алекс е на 15, Клаудио - на 14. Те са на Сашко и живеят в Америка. Тази година ще ни погостуват. Николай и Велизара имат Тициано на 8, Мари - на 3 и Натали - на 1. Те обещаха, че ще имат още две деца. Така че ще стана още два пъти дядо.
- Твърдите, че всичките трябва да завършат висше образование и да станат циркови артисти...
- Знаеш ли защо? При социализма сред нас имаше много висшисти, но заради тези с основно образование всички ни наричаха прости циркаджии. Не искам да казват така и на внуците ми.
- Смятате ли, че всички те ще се подчинят на волята ви и ще ви последват?
- Да. Като съобщих на Тициано, че тази година няма да играе номера си с кончето, той се разплака. Каза, че ми е сърдит и че иска да е на манежа. Вече му поръчахме костюм. На 24 май завършва училище и влиза в програмата. Ще работя за името Балкански и цирка до сетния си дъх. След това не знам какво ще стане. Дано Господ да ми даде още десетина години, за да науча синовете си на всичко.
- Преди малко повече от десет години вие сте имали 2 милиона марки. Сега имате цирк, заради издръжката на който ви се е наложило да продадете и апартамента си. Не съжалявате ли?
- Можех да замина за Америка, да си купя къща и да чакам края на живота си. В Германия можех да да работя в администрацията на "Кроне", да вземам 4000 евро заплата и да съм спокоен. Днес обаче имам цирк и надеждата, че ще дойдат тези пусти светли бъднини. Те обаче все не идват.
- Като че ли губите оптимизма си?
- През последните три години се разколебах. Съжалявам, че направих цирка в България - но в чужбина щеше да ми бъде много трудно. Там ме очакваше конкуренцията на столетните много богати циркове. Истината е, че това, което направих тук, едва ли щях да направя навън.
- Но цената е висока...
- Платихме не само с пари, но и с парче от здравето си.
Сашко падна от колелото на смъртта
Излетя и се заби в ложата. Добре, че не падна на главата си. Николай също се срина отгоре. Щастие е, че не се контузи лошо.
- За да продължиш, трябва голям кураж, нали?
- Често си говорим вкъщи за това. По традиция циркът е фамилно изкуство. Семейството е ядрото. Ако Николай и Велизара имат пет деца, те, естествено, ще се занимават с цирк. Но аз съм категоричен: паралелно всичките ще завършат висше образование. Един ще е адвокат, друг - инженер, трети - журналист, четвърти - финансист. Като се оженят, стават десет. Заедно с майка си и баща си са силна структура, която може да води цирка напред.
- Не им ли оставяте право да избират?
- Който иска, да се маха. Да си отива. Сам да решава живота си. Свободен е. Но трябва да учи. Всеки от тях.
- Жертвите са огромни... Струва ли се?
- Сигурен съм, че поне половин милион души ме уважават и обичат. Ако реша утре да се кандидатирам за депутат, те ще гласуват за мен.
- Ще го направите ли?
- Моето място не е там. Предлагали са ми няколко пъти. Отказах. Национална програма за развитието на цирковото изкуство може да се приеме и без мен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
