За повечето родители думата "бъдеще" е свързана някак с лекота и усмивка - децата растат сред глъч от приятели, изпращат ги абитуриенти, посрещат ги с диплома за висше, женят ги и гледат внуци. Когато детето ти е на седем-осем и не може да говори, нито да ходи и го возиш като бебе още с количка, защото има проблем, тогава "бъдеще" звучи плашещо и направо те стиска за гърлото. Кой ще се погрижи за него, как ще оцелее в този свят, който не само не е организиран добре за хората с проблем, ами и различните още ги сочат с пръст?! Такава е съдбата на Алекс. Засега. Защото Бог е милостив и най-вероятно животът й се подреди. Поне в това вярва майка й Стела.
------------------------------
"Тя се роди на 28 август, Богородица. Беше слънчев ден. Тръгнахме пеша към болницата. В момента, когато се раждаше, се изсипа такъв дъжд, не знам откъде дойде, нямаше облаче. Сякаш времето плачеше за Алекс!", разказва със едва стаен плач Стела. "А колко го молех гинеколога я извади по-бързо от мен. Сигурно тогава нямаше са се стигне дотук", допълва тя. Семейство Илиеви живее Добрич, имат син и очакват с голямо нетърпение неговата сестричка. Майка й разказва: "Алекс искаше да излезе 20 дни по-рано от термина. Тогава получих нетърпими болки. Лекарите обаче не искаха да я извадят, защото нямах родова дейност, разкритие и отсякоха, че трябва я държа до датата на термина. И търпях тези 20 дни на болка. Слушах докторите. А тя, милата, явно вече е била с увита пъпна връв и се е душала. Ходех всеки ден на преглед, но гинекологът така и не ни погледна на ултразвук. Твърдеше, че бебето е високо горе, рано е, а то, милото, как да слезе надолу, като е било с увита връв?! И след тези 20 дни започнах да се схващам. Отидох, надявайки се най-сетне да направят нещо, и чак тогава я изкараха от мен за 45 минути. Същият лекар каза, че няма време за секцио, бебето е зле и решиха да я изкарат по-бързо. Дърпаха, натискаха, скачаха и повтаряха:
Ако не родиш незабавно, бебето ти си отива!
И след 45 минути я изкараха направо примряла, нито диша, нито мърда. Интубираха я, спасиха я. В същото време извикали баща й да отиде да я види, че можело да не оцелее до сутринта. Поставиха я в кувьоз. На третия ден е направила тонично-клиничен гърч, за който разбрахме едва по-късно в епикризата. Тя се възстанови сравнително бързо - за две седмици се научи да диша сама и я изписаха. Други деца остават с месеци. Алекс е много борбена. Казаха ни, ще се води рисково новородено. Когато се прибрахме вкъщи, беше на 20 дни и започна един рев, не яде, не спи. Люлеехме я постоянно, не спира. Заведох я при лекарката, неонтоложка, която я спаси, да питам какво става. Казваше ми, че е "инатлива и затова", разказва майката на Алекс.
Никой не си направил труда да информира Стела, че детето може и да има увреждания. Нейна приятелка й дошла на гости с 4-месечното си бебе, което било на възрастта на Алекс, и двете майки забелязали, че другото момиченце си играе с надуваем чук, а Алекс не иска изобщо да го докосне
Забивала ръце надолу и ревяла
Стела, много притеснена, пак я водила на преглед. Лекарите продължавали да я прилъгват, че нищо й няма. Веднъж, когато Стела й топлила мляко и я хванала през коремчето, за да се наведе и да го вземе, Алекс се присвила, изпотила и пребледняла. Тя веднага позвънила на неонтоложката, която я пришпорила: "Бягай в "Бърза помощ", сигурно е направила гърч". Стела попитала какво означава това. "Децата с проблема на Алекс могат да направят такъв гърч", гласял отговорът. И майката отново се втрещила: "Какъв е проблемът на Алекс?!" Грабнала я и изхвърчала към неотложното, където на Алекс й направили 40 убождания за абокат. "На другия ден направи церебралната дъга - опъна се назад и вече беше ясно, че има детска церебрална парализа", разказва нерадостната съдба на детето си Стела. Момиченцето развило и епилепсия. Следват години на обиколки в клиники, където правят рехабилитация на Алекс. Започнала да напредва, но лекарствата за епилепсията я връщали назад. На два пъти ходили до Израел.
Там й спрели лекарствата и живнала
Даже и кривогледството й се оправило от само себе си. След лечението започнала да проявява желание да играе, да се интересува от света наоколо. Тогава била на 4 г.
Край Алекс винаги като ангел хранител е батко й Мирослав. Лъчезарният 14-годишен юнак толкова много помага на родителите си, че е повече от пример. Детето писало до "Предай нататък" и споделило, че иска "Алекс да ходи, а мама и тате да започнат да се усмихват". Когато Алекс е на рехабилитация в София, той помага на майка си. Отсядат на квартира при друга майка, която е наела жилище, и й плащат по 12 лв. на ден. Те идват за по 10 дни по пътека (която предвижда три процедури, другите Стела доплаща, за да си оправдае 500-те км път) и после отново хукват с влака към Добрич. Мъка.
Скоро Алекс ще стане на 7. Не може да говори, нито да ходи самичка. Все още има опасност от пристъпи на епилепсия, които за щастие поне не са в тежката форма - гърчове. "Дразня се, че у нас децата с ДЦП едва ли не нямат шанс. Помня, в моето село имаше дете с такава диагноза и
не го извеждаха навън от срам
Живеем в XXI век и още гледат на тези деца като на прокажени. Боли ме, че много майки на здрави деца не умеят да обясняват на децата си за какво става въпрос, нито пък ги учат на толерантност. Чувала съм приказки: "Как да обясня на моето дете, че нейното е "такова"?". Плакала съм много. Кръв ми капе от сърцето. Но съм казала, че ако някоя друга майка се страхува да гледа моето дете, да си прибере своето. Аз моето няма да го прибера от детската площадка, то също има място там. Има и добри хора. Карат децата си да обущват с Алекс, пеят й песнички. Тя се опитва да ходи, но не може още да си задържи гръбчето и показва голямо желание да играе с хлапетата. Чувала съм как наричат други деца, които не могат да ходят, но разбират всичко - сакати. И те питат майките си какво означава това! Представяте ли си какво е това?!
Искам да има клиники в цяла България
които да помагат на дечица с ДЦП. Защо да няма в Добрич, защо да тегля цялата тази мизерия", задава въпросите, които я мъчат ден и нощ Стела.
Напредването на Алекс е бавно и сега Стела се обръща към милостиви хора, които имат възможност, да й помогнат за лечение в Полша. Там в санаториума "Мечта" в Голдап имат специален уред - локомат, който е много подходящ за децата с ДЦП. На него тренира и Любчо, който вече хваща с едната си ръчичка, благодарение на 20-дневния престой там. За един месец на Алекс ще й трябват 7200 евро. Стела мисли да я заведе поне за три седмици, което ще струва 5500 евро, но няма да е достатъчно като лечение. "Да протегнем ръка на Алекс" е наречена страничката й във Фейбсук.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
