Алек Алексиев е героят на новото бг време в световното кино. Юнакът влезе в голямата индустрия без много шум, но изключително ефективно. Спечели кастинг за роля в екшън трилъра, за който сега говорят всички - "Джак Райън: Теория на хаоса". Режисьор е вездесъщият Кенет Брана - мегазвезда на Острова и в бизнеса. Той е прочут с ужасно високата си летва. Алек обаче я прескочи. И това не е изненада за онези, които са наясно с таланта му. Александър, както се казва по-малкият син на големия Стоян Алексиев, завърши университет в Ню Йорк с достатъчно хуманитаристика. После прелетя над океана и се установи в Лондон. А Яна Титова напусна щатното си място в Народния театър и несигурното си място в родното седмо изкуство заради него. Защото се залюбиха покрай късометражката "Парафиненият човек", където Алек игра с нея и с Валери Йорданов. Работиха по общ спектакъл, а сега умуват над общи кинопроекти. Алек обаче има CV, в което пише, че е снимал филми като студент в Голямата ябълка. Така че маратонът край Темза често го отвежда до театрални сцени и продуцентски кабинети.
Стоян Алексиев и Цветан Алексиев, по-големият брат, открай време се въздържат от суперлативи по адрес на изтърсака. Въобще в актьорската им фамилия всеки тачи труда и дарбите на другия, но не бие тапъна. През 90-те Цецо влезе със страхотен старт в Народния - Маргарита Младенова го извика за уникалния си спектакъл "Лоренцачо". Дълги сезони Цветан е сред звездите на СФУМАТО и Народния.
Кенет Брана ми каза: Питай!
- Алек, какво се случи на кастинга за "Джак Райън: Теория на хаоса", та успяхте да спечелите ролята?
- Първоначално ме повикаха на кастинг за една роля, а няколко седмици след това ме поканиха на втори за по-голяма. След още няколко седмици имах трето прослушване, а след финала му ми предложиха да играя бодигарда на Виктор Черевин (Кенет Брана). Беше дълъг и приятен процес.
- Разкажете за първата среща с Кенет Брана и другите. В България казваме любезно: "Колкото са по-прочути, толкова са по-земни", но това звучи доста съмнително - особено след като Скарлет Йохансон оплю националната ни кухня в ефира на Америка. Вашите впечатления за звездите в екшън трилъра?
- С Кенет Брана се запознахме на снимачната площадка. Излязох от караваната, тръгнах към него с идеята да се представя и той ми каза: "Александър, здравей, добре дошъл. Ако имаш каквито и да е въпроси, питай". Беше вълнуващо. В следващите 15 дни на сет имахме много разговори около филма, героите, конкретните ситуации... И той наистина държеше да се забавляваме, докато бачкаме. С Кийра Найтли и Крис Пайн разговаряхме на общи теми - за футбол, за храна, за музика, за други актьори. Всичко беше семпло и приятно. Всички се държаха изключително професионално, работиха в детайл, което е много важно за нашия занаят.
- Как ви приеха: Англия все пак не е Америка - имаше ли реакции заради това, че сте българин?
- Не знам дали някой е бил очарован или отблъснат. Очакванията към всички са еднакви - да свършат работата си.
- Как се изживявате - като номад или като космополит? Защо избрахте Лондон - или е само спирка в кариерата ви?
- По-скоро сега съм пътешественик.
В някои моменти от живота си съм пънкар
В други оставям вятърът да ме заведе, където иска, или оставям снегът да ми покаже коя пътека да хвана. Лондон е сред градовете, в които искам да работя, да пия готина бира и да се забавлявам. Надявам се да имам тази възможност в различни държави.
- С какво Ню Йорк влезе под кожата ви?
- С аварийните стълби, с миризмата, с асфалта и хората по улиците. Ню Йорк е град на хората. Град, в който всеки може да е местен.
- Къде ви беше по-лесно - в сръбския бар или в италианския ресторант?
- В сръбския бар беше работен нощен купон. Свършвах към 6 сутринта, прибирах се, къпех се, пиех няколко редбула и тръгвах към италианския ресторант. В него беше трудно единствено заради монотонността и ниското заплащане. Но имах приятен сръбско-италиански ритъм в нюйорската атмосфера.
- В Ню Йорк сте споделяли битието с хора от различни националности - по какво си приличахте и по какво се различавахте от тях?
- Имах възможност да живея с търсещи хора. Всеки опитваше да открие своя път за дадения момент в живота си. Едни бяха артисти, други учеха бизнес специалности, икономика, антропология, право... Черпихме взаимно едни от други, обменяхме изключително разнородна информация и споделяхме различните култури. Животът с хора от различни националности е страхотен микс на натурално-халюциогенни дни и вечери.
- Какво, според вас, е в основата на успеха за артиста - характерът, генетичната информация, болната амбиция, здравото бачкане или творческата лудост?
- Все още не знам. Но предполагам, че успехът е съвкупност от желание, талант, късмет.
Болната амбиция много ме отблъсква
Тя не позволява да гониш идеите си, забавлявайки се. Ограничава, унищожава и изяжда.
- Кога баща ви и брат ви са ви похвалили категорично като актьор?
- Ние много не се хвалим взаимно. По-скоро се критикуваме градивно. След като изиграх в Ню Йорк моноспектакъл с откъси от "Три сестри", "Иванов" и "Чайка", баща ми ми каза, че съм готов за Чехов.
- Какво репетирате или снимате в момента? Имате ли съвместни арт планове с Яна?
- С Яна подготвяме няколко кинопроекта. Продуцирах режисьорския й дебют, който имаше премиера в Лондон преди няколко седмици.
- Как ще коментирате писанията и приказките, негативни или позитивни, в английските медии за българите и румънците?
- Политика. Медиите показват едната страна, народът по улиците - другата. Според мен хората идват тук, за да работят и да помогнат на близките си. Реално не можеш да живееш много добре от помощи. Много по-лесно е да си намериш някаква работа. Проблемът на някои британци е пренаселването, но няма да сме ние тези, които ще прелеят реката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
