Когато Уейн Рууни се пенсионира, ще го снимам във филм, казва режисьорът на фаворита за "Оскар" "Бърдмен"
Преди две десетилетия името Алехандро Гонсалес Иняриту не говори нищо на никого. Тогава той е радиоводещ с интереси към киното, но все още неосъществени. Мексиканецът обаче събира сили и прави първия си филм "Amorres рerros" ("Любовта е кучка"). Дебютът го изстрелва по върховете - взема куп награди, жестоката до кръв лента му печели адмирациите и лоялността на куп фенове. А следващите три филма превръщат Иняриту в световна знаменитост - "21 грама", "Вавилон" и "Бютифул", известни като трилогията на смъртта. Мексиканецът, който живее в Лос Анджелис, е майстор на дълбоките трагедии, а сега по всеобщо мнение е предизвестен победител поне в няколко категории на "Оскар"-ите, тъй като неговият "Бърдмен" е с най-много номинации и единствено "Юношество" засега стои като конкуренция. Ето какво каза Иняриту пред няколко задокеански медии по повод успеха на лентата.
- Господин Иняриту, "Бърдмен" е потопен в света на Бродуей. Привличал ли ви е театърът?
- Никога не съм правил постановки, защото ме е страх. Да си режисьор на живо представление означава да си супер уязвим, разголен и рисков играч. Искам да контролирам нещата. Затова предпочитам киното. В случая стана идеално - хем снимах филм за театъра и си запазих контрола, хем почувствах красивата непредвидимост, която театърът дава. Направих "Бърдмен", понеже ме привлече този конфликт - на бивш супергерой, прочул се с фантастичните си роли, който сега трябва да направи обратното - да влезе в максимално реалистичния и натуралистичен свят на театъра. Получи се забавно: имаме сцена, в която репетираме сцена за репетирането на сцена. Беше като в лабиринт, но и много приятно, вълнуващо и забавно.
- Сцената, в която Майкъл Кийтън се нахвърля върху критичката от "Ню Йорк таймс", е забележителна: много ли сте набрали на критиците?
- Напротив, съжалявам ги. Един критик трябва да изгледа 700-800 филма годишно. Знам го, понеже самият аз съм бил жури на фестивали. Ужасно е: трябва да видиш 20 филма, от които два стават, един е хубав и един изключителен.
Поемаш ужасно много боклук
който специално мен ме афектира. Чувствам се отровен и душевно смазан. Не знам как кинокритиците успяват да изгледат толкова много лоши филми и все пак да се запазят като личности.
- Вярно ли е, че са ви предлагали да снимате "Игрите на глада"?
- Да. Но това изобщо не е за мен. Обичам да правя мои неща, в които да се вложа докрай. Когато снимам филм, инвестирам цялото си същество. За да успея да се отдам толкова, трябва проектът да ми е много личен. "Игрите на глада" не е такъв.
- Какво мислите за съвременния холивудски пазар?
- Лудост.
Филмовата индустрия е отражение на бруталния капитализъм, в който живеем
Вече няма граница. Купуваш си картина за 50 милиона долара или купуваш нещо, нарисувано за 1000 долара. Няма средна земя. В киното е същото - или правиш филм за 4-5 милиона, или за 150 милиона.
- Вие сте близък приятел с Алфонсо Куарон и Гилермо дел Торо - какво ви казаха те за "Бърдмен"?
- Безценни съвети, нов поглед, важни критики. Гилермо бе един от първите хора, които гледаха филма. Той отдавна не пие. Като свърши филмът, каза: "Имам нужда от питие", и се натряска така, както не го беше правил от години насам.
- Това е първият ви филм, в който не се чувства сянката на смъртта. Защо тя е обсесия за вас?
- Не съм депресивен човек. Но винаги гледам моя живот от перспективата на смъртта. Спомням си, че като бях тийнейджър, лежах на леглото, не можех да спя, чувах кашлянето на баща ми и ме обхващаше страхът, че човек може да умре. После четях Хесе, Камю и Сартр - и в тяхната компания чувствителността ми към смъртта се изостри съвсем.
- Защо в заглавието на "Бърдмен" я има тази добавка - "Или... неочаквана добродетел на невежеството"?
- Невежеството е много по-силно от опита - винаги съм го мислел.
- Защо напуснахте Мексико и заживяхте в Лос Анджелис?
- По времето, когато напуснах Мексико, около 2001 година, вече не можеше да се живее там. Да отвлечеш дете се бе превърнало в национален спорт.
Моят 72-годишен баща беше отвлечен
Нямаше го 6 часа. Беше ужасно. Майка ми беше нападната, счупиха й зъбите, брат ми беше пребит... Пълен ужас. Нямаше никаква сигурност в Мексико. Не можех да работя, беше ме страх за децата ми, трябваше да се махна. Ел Ей стана мой дом, но ми отне време да свикна. Успях обаче да удържа на моето - то бе да имам индивидуален контрол над филмите ми и той да е максимално голям. Вече в Холивуд е трудно да удържаш натиска на всички и да си правиш филма така, както искаш.
- Вярно ли е, че сте харесали Уейн Рууни за актьор?
- Да. Това стана, когато го снимах в реклама за "Найк". Той знае как да се държи пред камерите. Казах му, че като остарее и приключи с футбола, ще заснема нещо с него. Рууни би могъл да направи добра холивудска кариера. Много е интересен.
- Какъв бяхте като дете?
- Бях адски романтичен. Влюбвах се всяка седмица. Влюбвах се във всеки, но никой не обичаше мен. Обожавах филма "Коса". Исках да съм хипи... да обичам целият свят. Знаете за какво говоря.
- Как ви приемаха в семейството?
- Майка ми имаше много занижени изисквания към мен, бих казал - основателно. Бях много зле на 17. Най-важното, което ми се случи като малък, бе, че татко ми предостави 1000 долара и с тях прекарах почти цяла година в обиколки на Европа и Африка. Тези пътувания ми дадоха страхотен опит и емоционална интелигентност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
