Творецът трябва постоянно да изпробва границите си, казва номинираният за "Оскар" кино ас
Алехандро Иняриту не се нуждае от представяне. Всички погледи са вперени в него още след като спечели с дебютният си филм "Любовта е кучка" чуждестранния "Оскар". Последваха мега хитове: "Вавилон", "21 грама", "Бютифул". И разбира се - сатирата "Бърдмен", която миналата година обра най-важните статуетки на Академията. Сега мексиканецът даде сериозна заявка да повтори миналогодишния успех. Неговият The Revenant (превеждан у нас като "Завръщането") води убедително по номинации за "Оскар" - цели 12. Говори се и че Алехандро ще е човекът, който най-сетне ще изстреля Леонардо ди Каприо до жадуваната статуетка, която мега актьорът все още не успява да спечели, въпреки грандиозните си превъплъщения през годините. Иняриту изтормози изключително Лео, карайки го да снима на минусови температури, да се бори с мечка, да яде суров дроб бизон и куп други гадости, необходими за влизането в ролята. Ето какво каза режисьорът пред denofgeek.com.
- Г-н Иняриту, как се справихте с толкова голяма промяна - от затворения и почти клаустрофобичен "Бърдмен" да се заемете със снимките на скъпия и изпълнен с широки пространство и сурови условия "Завръщането?
- Изпитвах голяма трудност с тези големи пейзажи в "Завръщането". Понеже киното е в крайна сметка усилието да изключиш целия свят и да се вгледаш в детайла. В тези територии, в които снимахме обаче, е много лесно да се изгубиш. Всичко е толкова масивно и обширно! Освен това, логистиката бе изключително сложна. Налагаше се да снимаме по 16 часа навън и на ниски температури. Когато си с камерата в стая, лесно намираш симетрия и хармония. Екстериорните снимки обаче са голямо предизвикателство.
- Вашата кариера започва от музиката - били сте диджей и сте правили парчета, преди да влезете в киното. На музиката ли дължите този специфичен начин на снимане, в който камерата никога не е статична, а сякаш "излива" действието в един поток?
- Да. Музиката ми помага да намеря темпото на един филм. Ритъмът е Бог. Аз мисля, че без ритъм не можеш да твориш. Иначе няма писане, танц, музика, архитектура
- цялото изкуство е базирано на чувството за ритъм.
Принципно, щом веднъж го усетя, аз знам как да направя целия си филм.
- Имате ли предварително в главата си всички преходи и картини, които искате да пресъздадете?
- В повечето случаи. Ритъмът на един филм изгражда неговата драматична тъкан и напрежение. Една от големите задачи на режисьора е да направи така, че нищо да не става прекалено бързо или прекалено бавно. Опитвам се да спазвам един и същи кино дъх, един и същ ритъм на сърцето, който да води историята.
- Все по-рядко режисьорите се осмеляват да снимат при такива сурови условия, каквито избрахте вие в "Завръщането". Мислите ли че всъщност има нужда да се прави това, при положение, че технологиите позволяват всичко да се снима на зелен екран и после пейзажът да се изгражда с компютър?
- Разбира се, със зелен екран е много по-комфортно. Но има нещо красиво в това да снимаш в истинска среда. Тогава всичко е като пътешествие, в което можеш да се изгубиш. Но на екран се усеща тази реалност и плътност на физическия свят, зрителят разбира, че всичко е напълно истинско. Едно време големите филми се правеха така. Франсис Форд Копола например пое страхотен риск по време на снимките на "Апокалипсис сега". Аз съм щастлив, че сега правя филм по стария начин. Не мога да кажа, че ще достигна Копола, но се радвам, че опитах.
- Какво те мотивира постоянно да променяш стила си и да търсиш нови предизвикателства? В "Бърдмен" бе направо неузнаваем и изненадващ.
- Имам някакъв инстинкт за това какво трябва да правя и го следвам. А и добре знам, че един творец трябва постоянно да изпробва собствените си граници и да ги премества. За мен е задължение да правя това. И не ме интересува дали ще се проваля или не. Това ще се разбере след време. В момента не вярвам нито на хората, които казват, че "Бърдмен" и "Завръщането" са хубави филми, нито на тези, които твърдят, че за нищо не стават. Аз просто имам нужда да си играя с различни концепции и играта е нещото, което ме увлича. Важно е да се чувствам като дете.
- Обсебен ли сте от киното?
- Аз съм много строг и взискателен към това, което правя. Ако това значи обсебен, значи съм.
- Бюджетът на филмите ви се увеличава през годините, това притеснява ли?
- Честно казано, бюджетът не ме интересува. За мен е важно да си направя филма. Киното, за съжаление, струва много пари. Когато един писател прави грешки, това не му струва финанси - той просто изхвърля листа в коша. Снимаш ли филм обаче, рискуваш много, много повече и често плащаш за това. Напоследък се научих да държа нещата под контрол и да снимам доста чисто.
- Какво ви е отношението към пресата?
- Недобро. Изведнъж четеш как някой журналист има цяла визия за това как точно филмът ти трябва да се развие. Искат да те наранят, накажат, съдят, а не са информирани за толкова много неща. Търсят драмата, както, впрочем и аз, но аз не критикувам хората, а правя филми.
- Какъв ще бъде следващата ви лента?
- Засега нямам нов проект. Имам живот да живея и мисля да му се отдам.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
