Ножицата между търсене и предлагане ще расте все повече
Работодателите нямат идея какви кадри ще им трябват след 5-10 г., казва Надя Василева
62% от работодателите са затруднени да намерят необходимите им кадри, посочва годишното проучване на компанията за подбор на персонал "Менпауър България". На първо място в топ 10 на най-търсените професии за 2016 г. са квалифицираните работници, следвани от инженери, шофьори, персонал в ресторанти и хотели, лекари и медицински работници, мениджъри, общи работници, оператори на машини, финансисти и ИТ персонал. Как да се реши проблемът с дефицита на подготвени хора за най-търсените професии, попитахме Надя Василева, управляващ директор на "Менпауър България".
- Госпожо Василева, нека първо да коментираме разместването в топ 10 на най-търсените професии според изследването на "Менпауър България". Квалифицирани работници, шофьори, оператори на машини, общи работници излизат на предни позиции и изместват по търсене висококвалифицираните професии. Защо се случва това?
- Да, в цялата класация тази година се вижда, че работниците заемат много предни позиции. Повсеместно се търсят работници, както общи, така и с някакви умения като например заварчици, електротехници, зидари. Определено ръстът в производството, който се забелязва през последните няколко години, даде препитание на доста хора и вече започна да се изпитва недостиг за такъв тип персонал. А когато се търсят работници, те се търсят в големи количества. Докато при висококвалифицираните професии - мениджъри например, става въпрос за търсене на много малко на брой позиции. В бъдеще трябва да е ясно, че без целенасочен внос на работна ръка отвън, няма да стане по-лесно на бизнеса. Става въпрос за внос на работници, предимно от Азия. За висококвалифицираните кадри обаче е ясно, че ние трябва да си ги създаваме сами или ако ги търсим отвън, те по-скоро ще идват от Европа, а не от Азия, където те и сега са кът, въпреки голямото население там.
- По какво се различават квалифицираните работници от операторите на машини?
- Под квалифицирани работници се разбират такива с някакъв профил на специализация – електротехници, заварчици, хидромазачи. Когато говорим за оператори на машини, това са работници, преминали краткосрочно обучение за работа с дадена машина, при което се извършва лесни операции и монотонна дейност.
- Защо обаче общите работници, за които не се изисква никаква квалификация, се оказват дефицитна професия?
- Защото когато се търсят, се наемат много на брой. Например, инвеститор от чужбина, който стри една фабрика в неголям български град, трудно намира хора, защото там просто няма достатъчно жители. И тук е връзката с шофьорите, които също се търсят, защото в такива фабрики работната ръка се превозва от отдалечени населени места и затова трябва да се организира транспортът.
- Насити ли се пазарът откъм ИТ-специалисти, след като за една година те слязоха от 4-то на 10-то място сред най-търсените професии?
- Не. Има около 6000 отворени позиции за ИТ специалисти в момента и няма нито един наличен. Голяма част от тях работят по проекти и един ИТ специалист може да е зает по няколко проекта.
- Проучването на "Менпауър" показва, че в сравнение с м.г. расте делът на работодателите, които изпитват трудности да намерят необходимата работна ръка. Каква е причината, след като този проблем неизменно се поставя от няколко години и в отговор държавата предлага много програми за квалификация и субсидирано разкриване на работни места?
- Очевидно програмите не са адекватни. От друга страна самите работодатели нямат стратегии какви кадри ще им трябват в следващите 5-10 г. Ако те правеха такива стратегии и те се споделяха с правителство или образователните институции, щеше да е лесно предварително да има някаква организация, която да създаде условия да бъдат обучени необходимите служители. Но засега няма връзка между едното и другото и затова не се получават нещата. Програмите за квалификация и заетост, които в момента се правят, се съобразяват повече с това, какво искат хората, които търсят работа, а много малка част от тях знаят какво се търси на пазара и не винаги уцелват това, което ще им свърши работа.
- А доколко демографският проблем и миграцията са причина да се задълбочават трудностите на компаниите да намират подходящата работна ръка?
- Разбира се, че тези два фактора играят много голяма роля. "Менпауър" прави това проучване от 2011 г. и тогава процентът на работодателите, които заявяваха, че не успяват да намерят необходимите кадри, беше 40%. Сега виждате, че е 62%. Убедена съм, че догодина ще бъде още по-голям този процент. На база на какво да става по-малък? Какво се е случило? Ние докарахме ли някакви емигранти, които да заемат свободните работни места в България, както беше едно време с виетнамците, които работеха в строителството?
- Нито пък стандартът на живот и доходите в България са се подобряват достатъчно, така че българите да не търсят препитание в чужбина.
- Този проблем има и друг аспект. В аутсорсинг сектора, където работят специалисти, които владеят поне два западни езика, виждаме, че заплатите са доста добри – от порядъка на 1000 евро. С тази сума на един италианец, например, без някакво кой знае образование и умения, но с перфектен италиански и лек английски, му е много по-изгодно да дойде да работи и живее в България. Защото тук ще плаща много по-ниски данъци, животът е по-евтин, ще може да спестява.
- Успяваме ли да привличаме по тази причина много европейци да работят в България?
- Ако малко по-добре маркетираме тази възможност, ако запознаем хората от ЕС с тези възможности, мисля, че ще имаме повече успех с привличането на работна ръка от Европа. Но това е възможност, може би, само в аутсорсинг сектора. Не може да очакваме квалифициран работник от Германия да дойде в България, за да заварява.
- Продължава ли така бурно да расте аутсорсинг сектора у нас и да се търсят кадри?
- Да, в момента има около 8000 отворени работни места в този сектор. Търсят се хора с владеене на различни езици, понякога може да се изискват финансови или технически умения.
- Като говорим за внос на работна ръка за какви позиции е най-реалистично да се случи?
- Квалифицирани работници, шофьори, медицински персонал, общи работници, оператори на машини, служители в хотели и ресторанти, също и инженери. Единствено мениджърите няма да попаднат в тази група. Бързо трябва да се вземат решения и мерки за лесно и бързо наемане на чужденци, защото ако това не се случи, някои предприятия ще бъдат принудени да затворят.
- И както посочихте и самите работодатели трябва да имат по-дългосрочна стратегия как ще се развива бизнесът им и от какви кадри ще имат нужда.
- Нашето изследване показва, че голяма част от работодателите инвестират в това. Но не е възможно да се иска от бизнеса да се превръща в образователна институция. Трябва правителството да има ясна представа какви точно кадри се търсят. Ето, изследването на "Менпауър" и класацията за най-търсените и дефицитни професии в страната, може да е сигнал за образователните институции, които да започнат да произвеждат такъв тип кадри от хората, които са в България. Но понеже и количеството хора в България намалява, те няма да стигнат. За това трябва да се приложи комбиниран подход. Да се привлича ромското население в пазара на труда. На повече жени, които в момента гледат родители или малки деца, да се даде възможност за участие в работния процес чрез почасова работа. Много по-гъвкаво трябва да е всичко, ако искаме да имаме качествени резултати. Да не говорим, че в България има една голяма част от населението, което не работи и не търси работа, защото имат 5-6 апартамента, от които изкарват добри пари, или имат семейства, които им изпращат пари от чужбина. Тази прослойка никога няма да бъда привлечена да работи.
- Как се очертава догодина пазара на труда?
- Ще бъде много тежко, защото ножицата между търсене и предлагане ще се разширява все повече. И много по-трудно ще се срещат работодателите със своите бъдещи кадри.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
