София. В понеделник в Брюксел страните от ЕС ще вземат решение за евентуални санкции против Русия, ако се стигне до присъединяването на Крим към Москва. Защо историческата съдба на полуострова е толкова превратна? И може ли кризата в Крим да доведе до ревизия на европейските граници? "Стандарт" разговаря с акад. Георги Марков.
- Акад. Марков, кризата в Украйна вече месеци наред е в центъра не само на световните медии, но и на световната политика. Защо се стигна дотук??
- Проблемът е наистина сложен и многопосочен. За Русия Украйна, и особено Крим, са свързани с много исторически наслагвания и емоции. Полуостровът има важно стратегическо значение. Това всъщност е един голям остров, подобен на нашия Несебър - свързан с континента само с една тясна ивица - Перекоп, което го е правило лесно отбраняван откъм сушата. Затова през ХVIII век се водят цяла серия руско-турски войни за завземането на Крим, за излаза на северната империя на топлото Черно море. Те завършват успешно при Екатерина II, след което се изграждат днешните Севастопол, Симферопол, а и Одеса - модерни европейски градове с модерни за времето си пристанища и военноморски бази. Полуостровът е свързан в по-ново време с Кримската война (1853-1855) и най-вече - с 11-месечната обсада на Севастопол, обезсмъртена в разказите на един пряк участник в нея - великия Лев Толстой, тогава млад капитан от артилерията. Да не забравяме и продължилата 9 месеца отбрана на града по време на Втората световна война. Твърде много руски гробове има там, и това също е допълнителен емоционален фактор, подхранващ руските претенции към Крим.
- Освен историческите емоции, на какво друго се облягат те?
- Освен история, става въпрос и за геополитика. СССР се разпадна на отделни републики по своите вътрешни граници. А те бяха до голяма степен изкуствени, начертани от "великия специалист" по националните въпроси Сталин. На тях се дължат всички конфликти в постсъветското пространство - като се започне от Нагорни Карабах, през Южна Осетия, Абхазия, а сега и Украйна. През 1954 г., когато роденият в Украйна Хрушчов решава да отстъпи полуострова на Киев, почти не е имало украинци. А и днес те са едва 1/4 от населението там. Останалите са руснаци, татари, българи, гърци и какви ли не още народности.
Но проблемът, разбира се, не опира само до Крим. Източните райони на Украйна са на практика изцяло населени с руско или русифицирано население. Харков например е един чисто руски град - със своите университети, театри и т.н., основани още в царско време. Всичко това дава повод за днешните претенции на Москва.
- Но те предизвикват обратните реакции...
- Да, днес наблюдаваме желанието на Киев да се разграничи в исторически план максимално от Русия. Там вече дори не искат да признаят съществуването на Киевската Русия, а говорят за Киевска Украйна. С една дума - започнаха да пренаписват история, точно както правят за наша сметка в Скопие. Това са комплексите на една млада нация и млада държава. Ние, учените, може да се смеем, но обикновените хора си вярват. Още по-опасни са опитите на западноукраинците да реабилитират Бандера, който наистина си е фашист, или по-точно - нацист, в буквалния смисъл на думата. Защото голяма част от геноцида над евреите в Украйна е извършен именно от постъпилите на служба на Райха части на украинските националисти. Включително ужасното клане в Бабий яр край Киев, където са избити четвърт милион евреи. Преките палачи са били именно украински "есесмани", както са ги наричали. Немците само са контролирали и командвали геноцида.
От друга страна, руските управляващи наистина са се отнасяли доста пренебрежително към украинците, наричайки ги "малоруси". И царската, и съветската власт са провеждали активна политика на русификация. Така че историческото наследство е наистина много тежко.
- Кога все пак започна съвременната криза в Украйна?
- На прословутата среща между Михаил Горбачов и Буш-баща в Малта през 1989 г. бе договорено, че НАТО няма да се разширява на изток. Това обаче не бе спазено. Москва преглътна факта, че бившите й сателити станаха натовски държави. Преглътна и навлизането на алианса в бившата съветска територия - в трите прибалтийски републики. Но не може да си позволи Украйна да стане част от Запада. Тя е прекалено голяма хапка. И не може да се съгласи дори на т.нар. финландски вариант, какъвто съвет даде напоследък Хенри Кисинджър - да влезе в ЕС, но не и в НАТО.
- Сега има куп взаимни обвинения за външна намеса?
- Да, и те подлежат на разследване. Най-вече - стрелбата срещу демонстранти на Майдана. Външна намеса определено има и от Москва, и от Запада.
- Как виждате изхода от ситуацията? И какви са последствията за България?
- Кризата в Украйна няма да приключи бързо и леко. И повече от ясно е, че това ще се отрази негативно на икономиката ни. Проблемът е друг - че отново прилазваме с действията си като държава. Нямаше нужда външният ни министър да тича в Киев и да признае новата власт. Все пак, ние сме държава от ЕС, и по-правилно щеше да е да се изчака съгласуваното решение, което ще бъде взето днес в Брюксел. А не да бързаме след Вашингтон.
- Какво според вас ще бъде то?
- ЕС зависи повече от Русия, отколкото Русия от ЕС. Добре, ще блокират сметките на близките до президента Путин олигарси. Ами това са милиарди, нали ще се създадат безкрайни усложнения? Неслучайно британският премиер Камерън си мълчи. Защото повечето от тези милиарди са именно в Англия. Сдържана е и германската канцлерка Меркел, доколкото руските газови доставки за Германия не могат да бъдат лесно заменени, ако се стигне до взаимни санкции.
Освен това има един друг проблем, който кара Запада да бъде сдържан - откритите антисемитски настроения, които вече се развихриха в Украйна. Това няма как да не накара политиците там да се сепнат - кого всъщност поддържаме ние? Да не говорим за реакциите на могъщото еврейско лоби в Ситито и Уолстрийт.
- И все пак залогът е твърде голям...
- Да, и това прави изхода от кризата доста неясен. Западна Европа винаги е разглеждала Украйна като един необятен източник на ресурси - на жито, въглища и метали. И се е стремила да я отдели от Русия, за да може да експлоатира тези ресурси. Мисля, че това е и днешната цел на ЕС, доколкото ресурсите на Стария континент се изчерпват.
- Има ли опасност от разпадането на страната?
- Има. В тези си граници Украйна е една изкуствено създадена държава. Изтокът е преобладаващо руски и индивидуален. На Запад пък са католици, свързани исторически с Полша и Австро-Унгария. Разбира се, това ще бъде най-лошият сценарий.
- Защо?
- Защото автоматично ще предизвика ефекта на доминото. Нека не забравяме, че и днес в Европа на практика не е променена формално нито една граница отпреди 1989 г. Просто вътрешните - и до голяма степен фиктивни - граници на бившите съветски и югославски републики станаха външни и реални. Но, ако все пак Крим се присъедини към Русия, това вече е ревизия на една такава граница. И след нея идва ред например на присъединяването на Косово към Албания. Сега и в Тирана, в Прищина отричат да имат такива намерения, но то неизбежно ще стане. А след това ще дойде ред на Северна Ирландия, където открай време се борят за обединение с Ейре, на немскоезичния Южен Тирол, където гледат към майка родина Австрия, и т.н. Знаем колко е силно съществуването на прецедента в международното право.
- Интересна е позицията на Китай, който застана твърдо зад Москва...
- Строго погледнато, Китай също няма интерес от една ревизия на европейските граници. Защото Пекин има своите проблеми с Тибет, с уйгурите и т.н. Но не може да пропусне случая да покаже на Запада - и най-вече на САЩ, че те не могат да диктуват световната политика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
