Игов: Ако не харесваш живота си, направи нещо

Напрежението от локдауна увеличи с една трета случаите на домашно насилие
За децата е по-шокиращ фактът, че техни учители умират, казва психологът Иван Игов в специално интервю за в. "Стандарт"

По стара българска традиция и пандемията, и ваксините, и затварянето на училищата разделиха българите на две. За това какво се случва с нас в момента, "Стандарт" разговаря с психолога Иван Игов

Училищата затвориха прекалено късно
Когато разберем, че не можем да отидем на гръцкото море, ще хукнем да се ваксинираме
Лекари и здравният министър се имунизираха публично, но никой от политиците не го направи
Хората трябва да бъдат научени да правят истинските си избори

- Господин Игов, преживяхме вече две затваряния на държавата, което създава допълнително чувство за несигурност у хората. Как се отразява това на психиката им?
- Първо бих искал да кажа, че противно на мнението на мнозина, аз смятам, че второто затваряне трябваше да стане доста по-рано. Лично аз смятам, че още когато се заговори за втората вълна, училищата трябваше да бъдат затворени, защото се оказаха едно от основните места за разпространение на вируса. В големите двусменни училища в големите градове няма как да бъдат взети всички хигиенни мерки, а както знаем, децата не боледуват, но явно стават преносители. Около сто учители загубиха живота си. И ако учителите буквално не бяха пред стачка, нямаше да се стигне дори и до това затваряне. Нищо не може да компенсира един човешки живот - нито това, че губим учебен материал, нито това, че може ба бъде изгубена една цяла учебна година. Всичко е без значение пред човешкия живот. Затварянето тогава закъсня, а после се видя, че когато училищата и нощните заведения бяха затворени, много бързо падна броят на заболелите.
- Как обаче се отразява това на децата?
- Що се отнася конкретно до децата, много по-шокиращ е фактът, че техни учители заболяват или умират. Спомняте си за случая в едно училище, където децата, чиято учителка почина, сами поискаха училището да затвори и всичко да мине онлайн. За тяхната психика тежкото боледуване или евентуалната смърт на учителите е много по-тежко от това, че ще им се наложи да стоят вкъщи и да учат онлайн. Факт е обаче също, че дистанционното обучение след две седмици става неефективно. Защото един от принципите на училищното образование е принципът на взаимното стимулиране при ученето, където децата трябва да бъдат заедно. Това особено важи за по-малките. Затова не учат добре от вкъщи, разсейват се, налага се да се ангажират родителите. Големите градове и големите училища са това, което ние виждаме пред себе си, но в малките градове и в малките селища има деца, които нямат компютри, нямат и възможност да учат дистанционно. Това е доста демотивиращо, но тези загуби са несравними със загубата на човешки живот. Затова лично аз съм за затварянето на училищата, особено в горните класове, в момента, в който и ако се случи третата вълна, за която се говори. Другата причина, поради която го искам, е защото нашата образователна система е нереформирана. Над 50 на сто от училищата са на двусменен режим и трудно могат да си позволят и спазването на дистанция, и пълните хигиенни мерки. В западните страни, в които част от учениците се върнаха на училище, това става в много малки групи, разделени сутрин и следобед, което при нас не може да се приложи.
- В момента се заговори за връщане на част от класовете в училище и хибридно обучение. Как гледате на тази идея?
- Хибридното обучение може да се пробва там, където училищата наистина могат да си позволят да върнат десетина деца в клас, а другите онлайн и да се въртят. Може да се пробва всичко, стига то да не се отразява върху здравето и живота на учителите. Които отгоре на всичко, и масово не искат да се имунизират, а това за мен вече е шокиращо. То по принцип е шокиращо и за цяла България, защото ние все се оплакваме и сме първи в класациите в това отношение, че никой нищо не прави за нас. А когато трябва да вземем решение сами да направим нещо за себе си и да се имунизираме, не го правим. Впрочем, когато мине време и се разбере, че не можем да отидем в ЕС и да си купим чантички в Милано или да идем на море в Гърция, ще хукнем да се ваксинираме. Но лично аз не бих поверил детето си на учител, който не е ваксиниран.
- По отношение на ваксините много от хората имат страхове. Оправдани или неоправдани - как могат да се преодолеят те?
- Всички отрицателни нагласи в този случай могат да се преодолеят с повече информация и личен пример. Хубаво е, че здравният министър, директори на болници, лекари показаха, че могат да се ваксинират. Но никой от политиците не го направи. Никой от така наречените лидери не показа своето лидерско достойнство. Когато Нетаняху в Израел каза, че ще го направят и ще ликвидират вируса, той бе първият, който се ваксинира. И сега от 9 милиона население имат 2 милиона имунизирани. И го направиха, защото имаха лидери. Второто важно нещо в случая е информацията на населението. И то обективна информация, а не от типа "В Швеция 20 души умряха след ваксиниране" и някъде вътре в текста обяснено, че са започнали със старческите домове и са починали хора на 90-годишна възраст. Много важна е правилно дозираната и точно подаваната информация.
Хората трябва да бъдат научени да правят истинските си избори. Ако животът ти - такъв, какъвто е в момента, не ти харесва, то направи нещо. Големият проблем е, че хората не си дават усилия да търсят обективната информация и да научат нещо. По-скоро слушат някакви чути-недочути новини. И не правят нищо, за да променят нещо за себе си, а оттук следва, че не правят нищо, за да променят нещо за обществото. Но добрата новина е, че след второто затваряне заболеваемостта падна, което означава, че ако се обединим като общество да направим нещо, можем. И ако държавата прояви стабилност в решенията си, защото, пак казвам - нямаме лидери, готови да поемат отговорност. Но нека вземем тези малки примери, в които всички участвахме, и да ги направим по-големи.
- Да се върнем на въпроса как се отразяват на психиката ни социалната изолация и чувството за несигурност? И какво можем да направим, за да се справим с това?
- Тук действа така нареченият посттравматичен синдром, който се проявява в ситуации на бедствия и катастрофи, в случая пандемията, а и след нея. При нас тези неща се натрупаха - първа вълна, втора вълна. Хубавото при нас е, че ние не претърпяхме тежък локдаун - както например в Гърция, където трябва да пуснеш sms, за да излезеш. При нас този удар бе смекчен, но все пак е факт, че това повишава тревожността и напрежението на хората. И докато през лятото това можеше да бъде отреагирано, включително по площадите, през зимата това става вкъщи. И от това, което чувам от колеги, работещи с домашно насилие или с деца, претърпели насилие, то е нараснало с една трета.
- Как може да реагираме на ситуацията?
- Докато преди няколко месеца бяхме тревожни от факта, че животът ни е в ръцете на някой друг, сега мисля, че можем да реагираме, като го вземем в собствените си ръце и се ваксинираме, за да спрем разпада на нормалния живот и да се върнем към него - естествено, не в пълна степен. Имаме възможност за решение. Всеки от нас знае и от личния си опит, че ако трябва да вземем някакво решение, напрежението е по-голямо, докато го вземем. След това ставаме по-спокойни, независимо дали решението е вярно или не. За да спрем чувството за тревожност, можем да предприемем някаква инициатива, нещо, което може да ни измъкне от ситуацията. Това се отнася дори и за хората, останали без работа - днес разговарях с работодатели и част от тях казаха, че не могат да си намерят хора. Трябва да бъдем по-гъвкави в такава ситуация.