Доцент Соня Тотева е дългогодишен директор на Държавната психиатрична болница за лечение на алкохолизъм и наркомании в Суходол. Отскоро е пенсионер и в момента ръководи Българска асоциация за профилактика на наркомании.
- Доц. Тотева, какво представлява Българска асоциация за профилактика на наркомании ?
- Това е може би най-старата неправителствена организация в България, която има корени още от 1933 г., когато известният професор Август Морел от Цюрих е дошъл у нас и е започнал да учредява първите въздържателни дружества. Интересното е, че известни политически дейци от по-късно време участват в това движение – например проф. Асен Златаров, Васил Друмев. Дейността им е била предимно просветителска, но доколкото ми е известно, проф. Асен Златаров се е занимавал с лечение на алкохолни зависимости покрай останалите си дейности. Тази организация е свързана и с името на проф. Тодор Станкушев, който построи болницата в Суходол. Той е основател на този дял от психиатрията – лечение на алкохолици и наркомани, и е доайен на тази организация.
- Той ли е основател на „Анонимни алкохолици“?
- Ние сме съоснователи на това движение в България, отвреме-навреме ни канят на някои отворени сбирки, защото повечето от сбирките на „Анонимни алкохолици“ са закрити за външни лица. Всъщност това движение има до голяма степен религиозна тематика, като се предлага вярата в Бог да замени влечението към алкохола. Но има групи и за атеисти. Това е добре за хора, които не са вярващи. Защото в 12-те стъпки, които „Анонимни алкохолици“ извървяват, има много молитви и поради това някои смятат, че е някаква форма на секта, а това ги отблъсква. Тъй като съм един от основателите на това движение, от известно време получавам повече уважение от хора, които са се отказали от алкохола, отколкото от колеги. А това изключително много ме топли след толкова години занимание с този проблем, който е доста тежък и за специалистите.
- Колко години трезвеност има най-дълго отказалият се алкохолик и по какво се отличават нашите групи от тези, които Вие познавате на Запад?
- Аз познавам хора, които над 20 г. не употребяват алкохол и са много активни в това движение. Те обикновено са т. нар. „спонсори“, които помагат на останалите. В „Анонимни алкохолици“ понятието „спонсор“ не означава финансово участие в дадена кауза, а по-скоро наставник. Аз познавах един такъв - Николай Дюлгеров, който също е един от основателите на движението „Анонимни алкохолици“ през 1989 г. Дюлгеров над 20 г., след като отказа алкохола, участваше в медийните кампании, което бе подвиг от негова страна. Много е трудно, след като си член на такава група за взаимопомощ, да излезеш от анонимност, да застанеш пред телевизията и да кажеш: „Аз съм Николай и съм алкохолик“. Тези неща се казват само на закрити сбирки на „Анонимните алкохолици“. Николай има огромна заслуга за включването на много хора в тези групи. Била съм свидетел как са го търсили посред нощ и той е ставал и заминавал,
за да убеждава дадения човек да спре да пие, да не се опитва да се самоубие
Така че на Николай трябва да се отдаде голяма почит. Той почина преди няколко години. Но това също е начин да се пребориш с алкохола – помагайки на другите, ти помагаш и на себе си. Това е една от стъпките на „Анонимни алкохолици“. Те казват, че така започваш да изпитваш по-висши чувства - излизаш извън какавидата на собственото си „Аз“, разчупваш я и започваш да подаваш ръка на други хора. Аз съм специалист, но смятам, че движението „Анонимни алкохолици“ е помогнало на много повече хора, отколкото специалистите.
- И от това, което предлага държавата?
- Да, и това също. Всъщност държавата не предлага почти нищо като възможности за безплатно лечение на тези хора. Те са оставени на грижите на частни терапевти и, ако могат да си платят, получават някаква помощ. За съжаление, няма верига за координация в тази насока, а държавата отдавна е абдикирала. От години няма в България принудително лечение, то бе премахнато през 1996 г. Аз, като специалист с много международни контакти и с участие в международни експертни групи, смятам, че би трябвало да има някаква форма не на принудително, но на задължително лечение за тези хора, защото те са опасни и за себе си, понякога и за околните. Ето, в момента има кампания против насилието над жени – много често точно те и децата са жертви на подобни
хора, които под въздействието на минимални количества алкохола, стават много агресивни
към околните – това е т. нар. „дисфоличен алкохолизъм“. Това е състояние на централната нервна система – те нямат нужните задръжки, за да овладеят и управляват своите емоции. В такива случаи могат да пострадат и съвсем невинни хора, които просто са се оказали на грешното място.
- Увеличава ли се броят на алкохолиците у нас и пада ли възрастта им?
- У нас няма статистика. Не се правят епидемиологични проучвания. Има някакви формули за изчисление на базата на смъртните случаи вследствие на алкохол – вземат се данни от токсикологични клиники и от пътно-транспортните произшествия. Цитират се например 43-45% от ПТП-та, извършени под влияние на алкохол. Но това не означава, че хората са алкохолици. За да бъде поставена диагнозата „алкохолна зависимост“, трябват определени симптоми, които може да разпознае един опитен психиатър. На първо място това е загубата на количествен контрол – невъзможността да се ограничават изпитите количества алкохол. Както се казва, алкохоликът
„без една може, но с една не може“
Американските психиатри приемат това като най-важен симптом. Българската и руската школа, както и специалисти от различните републики в бившия Съветски съюз пък приемат т. нар. абстинентни явления – сутрешна употреба на нови количества алкохол, за да се подобри състоянието. Получава се тремор на ръцете, може да трепери главата или цялото тяло, силно безпокойство, повишаване на кръвното налягане, нарушения на вегетативната нервна система, повръщане, гадене, нарушения на съня, така наречения „червен дермографизъм“ - зачервяване на кожата дори при леко надраскване. Всичко това са абстинентни симптоми. Но най-важното е, че ако алкохолно зависимият изпие една бира или концентрат сутрин, той се подобрява. Докато на неалкохолика му става още по-лошо. С прогресирането на заболяването вече се получава и алкохолна полиневропатия, сърдечни оплаквания.
- А увеличават ли се комбинираните разстройства?
- Специално
при децата и подрастващите се наблюдава комбинация от амфетамини и алкохол
което е много тревожно. Много честа е и употребата на алкохол при хазартна зависимост. Хазартното поведение също подлежи на лечение, но се лекува много трудно. Но у нас се наблюдава една огромна стигма срещу тези проблеми. Затова често се стига до много напреднали соматични и неврологични усложнения, които вече изискват продължително лечение. Обикновено зависимите или нямат финансови възможности, или нямат желание да се лекуват продължително време. Дневните консултативни центрове се разкриват повече с помощта на еврофондове, отколкото на държавата. Но презумпцията е, че когато тези средства свършат, държавата трябва да продължи да ги поддържа. А това не се случва. Когато парите от Европа свършат, те преминават или на вариант заплащане от страна на пациентите, или прекратяват дейността си. А трябва да се разбере, че това не е проблем на отделните индивиди, а на цялото общество. В САЩ има такива проучвания, че един долар, вкаран в система за профилактика и лечение на зависими хора, носи 7 долара печалба – ограничаване на икономически щети, на медицински щети, превенция на семействата на зависимите, на насилието.
- Има ли нови проучвания за причините за зависимостите?
- В последните години има нови проучвания, които сочат, че алкохолизмът е вторично заболяване, което обикновено се развива на базата на друго разстройство – депресия, панически разстройства и прочие. Така че един опитен психиатър би трябвало да разграничи до каква степен става дума за едното и за другото.
- А има ли нови лекарства? Много хора опитват да се лекуват по интернет...
- Трябва много да се внимава с тези лекарства по интернет. Лекарствата трябва да бъдат изписани от специалист, който да наблюдава пациента. Заболяването е сложно, трябва не само медикаментозно лечение, но и психотерапия. Алтернативната медицина също помага много – аз лично я предпочитам до голяма степен, тъй като тези пациенти са много увредени от медикаменти, пият по пет, по шест лекарства, които са много силни и понякога повече вредят, отколкото да помагат.
Стела Стоянова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
