Впечатлен съм от желанието на кабинета да разбере проблемите на индустрията
Трябва да наваксваме неща, които са забавени 25 години, казва Кирил Домусчиев
Какви послания отправя Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) към правителството? Как оценява бизнесът стъпките, които прави кабинетът за стабилизиране на българската енергетика? Ще предприеме ли индустрията действия за сваляне на мораториума върху проучванията и добива на шистов газ? Каква е идеята на насрочения за 29 април пролетен бал на КРИБ? За отговор на тези и други актуални въпроси се обърнахме към председателя на Управителния съвет на КРИБ Кирил Домусчиев след финала на проведената съвместно с в. "Стандарт" дискусия "Да! На българската икономика", в която участваха премиерът Бойко Борисов и министрите Владислав Горанов, Десислава Танева, Ивайло Московски, Теменужка Петкова и Божидар Лукарски.
- Г-н Домусчиев, с какво настроение излязохте от дискусията "Да! На българската икономика"?
- С чувството на голямо удовлетворение, гарнирано със сериозна доза оптимизъм. Със задоволство забелязах усмивките по лицата на много колеги от различните браншове, които именно на дискусията усетиха, че можем да се преборим за подобряване на бизнес средата.
Много съм впечатлен и от голямото желание за разбиране на проблемите на бизнеса, което беше демонстрирано лично от премиера Бойко Борисов и от неговите петима ключови министри по време на дискусията. Много се радвам, че диалогът с тях беше напълно открит. Убеден съм, че този голям форум, който направихме съвместно, ще даде възможности и на правителството, и на КРИБ, и на партиите в Народното събрание да бъдем по-активни в правенето на реформи и в провеждането на политики, които реално да подкрепят определени сектори на индустрията.
- Какво е най-важното послание, което искахте да отправите към правителството?
- Най-важното послание, което отправихме и ще продължаваме да отправяме на всички форуми занапред, е да се хванем ръка за ръка - ние, представителите на индустрията, и политиците, за да създадем такива правила, които да превърнат България в подходящо място за правене на бизнес и привличане на инвестиции. Само така, увеличавайки брутния вътрешен продукт и намалявайки дела на сивата икономика, ще напълним хазната и ще подобрим живота и на пенсионерите, и за социално слабите, и на обществото като цяло. Посланието е да работим заедно, да бъдем по-диалогични и по-активни. България е най-бедната държава в Европа и трябва да наваксваме с ускорени темпове неща, които са били забавени цели 25 години.
- Доволен ли сте, че електроенергията за износ отново ще бъде обложена с такса "задължения към обществото"?
- Изключително съм доволен, че министрите на енергетиката и на икономиката поеха такъв сериозен ангажимент, тъй като знаете какво се случва през последните години, откакто беше премахната. България изнася евтина електроенергия, а таксата "задължения към обществото", в които бяха скрити "цветните" добавки за "зелена" и "кафява енергия" и по дългосрочните договори за изкупуване на енергията от т.нар. американски централи, реално се плащат само от българската индустрия и от нашето население, като по този начин стимулираме съседните икономики с евтин ток.
Освен това и последствията от всичките простотии, които се направиха през годините в енергетиката, също ги плащаме ние, бизнесът и домакинствата, а това е крайно несправедливо. Ако някой се опита да ми излезе с контрааргумента, че връщането на добавката "задължения към обществото" би затруднило износа на ток, бих му отговорил, че токът е суровина, а България няма интерес да изнася суровина, особено пък евтина суровина.
Ние трябва да използваме тази евтина суровина, за да произвеждаме продукти с висока добавена стойност, които да изнасяме. Износът на евтин ток храни десетина търговци, които имат по един офис с по два компютъра и допринасят за производството на стоки с висока добавена стойност не у нас, а в съседни държави. Всякакви такива добавки като "задължения към обществото" за всякакви загуби в енергетиката, които ние покриваме, товари себестойността на нашия краен продукт и го прави неконкурентен на този от предприятията на съседните страни.
А именно този български краен продукт в крайна сметка плаща заплатите и осигуровките на стотици хиляди хора и внася данъци в бюджета. Ние настояваме евтината електроенергия да се запази за българската индустрия и население.
Досегашната ситуация на стимулиране на чуждите икономики с евтина българска енергия не беше нормална и именно затова аз много се радвам, че министрите на енергетиката и икономиката и лично премиерът Бойко Борисов приеха нашата теза и обещаха отново да въведат тази такса върху износа на българска електроенергия.
- Ще предприемете ли някакви атаки за свалянето на мораториума върху проучванията и добива на шистов газ у нас?
- Чрез нашите асоциации, пряко заинтересовани от проблема, ще проучим подробно какво се прави по въпроса в Европа и конкретно в Германия и в други големи държави, където вече бяха предприети сериозни промени в тази посока. На базата на техния опит ще се стремим да търсим някакво решение на проблема, от което да бъдат удовлетворени всички - и правителството, и бизнесът, и еколозите, и цялата ни общественост.
Защото видно е, че не само българската, а и европейските икономики са сериозно зависими от доставките на природен газ и след като шистовият газ е алтернатива, която в САЩ и други държави работи добре, то тя не бива да се изпуска. Важното е, разбира се, да бъдат гарантирани всички екологични норми, което, при наличие на подходящи модерни технологии, мисля, че е напълно постижимо. Но не може българската икономика да продължи да бъде неконкурентоспособна заради високата цена на енергоресурсите и конкретно - на газа.
- На дискусията остро беше поставен и въпросът за спиране на контрабандата и за повеждане на борба срещу сивата икономика? Какво предлагате?
- Ние отдавна оказваме много сериозен натиск върху правителството за засилване на борбата срещу сивата икономика и контрабандата. Вече е видно, че наистина се предприемат действия, и то - сериозни, от страна на изпълнителната власт и че събираемостта на приходите е много по-добра. Това ме прави оптимист и ми дава солидни аргументи, когато обяснявам, че не трябва да се увеличават осигуровките и данъците, тъй като имаме възможност да събираме допълнителни средства именно от сивия сектор и от контрабандата. Така че не е необходимо да товарим бизнеса и населението с допълнителна данъчна тежест при положение, че имаме такива големи резерви. Именно затова и ние, бизнесът в белия сектор, и правителството, трябва да се борим срещу тези аномалии и да ги вкараме в средните за ЕС статистически нива.
- Защо и КРИБ реши да прави пролетен бал? Мода ли е вече това, или гоните някаква друга цел?
- Организирането на пролетен бал се роди от идеята да се съберем в една нестандартна, неформална обстановка, така както правят нашите колеги в напредналите държави. Взехме за пример германската работодателска организация, която провежда такъв бал всяка година под патронажа на канцлера Ангела Меркел. Патрон на нашия бал ще бъде министър-председателят Бойко Борисов. Идеята на този бал е КРИБ да учреди и връчва три престижни награди - за Качество, Растеж и Иновации от България. Целта ни е да дадем за пример най-добрите фирми, постигнали успехи в тези три направления, и съответно да ги поощрим.
Втората цел на нашия пролетния бал е да създадем "Академия Икономика", която трябва да подпомогне бизнеса в усилията му да открива квалифицирани кадри, като подобри диалога с учебните заведения и даде модерна и желана от учащите се насока на стажантските програми. Това означава, че по заявка на членове на КРИБ ще търсим чрез ректорите и студентските съвети учащи се във 2-ри и 3-и курс, които да карат своя стаж в съответните предприятия. Като 50% от заплащането на техния стаж ще става чрез "Академия Икономика", а останалите 50% - от техните работодатели.
Тази инициатива беше обсъждана надълго и нашироко от членовете на КРИБ и среща тяхната гореща подкрепа. Целта е студентите да не заработват приходите си като бармани, сервитьори, продавачи и пр., а като работят по специалността, която изучават. Така по време на стажа студентът ще се запознае със спецификата на бъдещата си професия, а работодателят ще може обективно да прецени дали стажантът има необходимото желание и потенциал да бъде назначен на работа, след като завърши образованието си.
Така двустранният процес на търсене на кадри, съответно - на работа, ще е много по-открит и обективен, вместо да продължаваме да пускаме обяви в Jobs.bg и в медии и да чакаме да дойде някой, който сам не е наясно със себе си, а и ние нямаме представа за него. И в края на краищата да останем взаимно разочаровани.
Така че "Академия Икономика" е инициатива, която ще бъде от взаимна полза както за нашите членове, така и за бъдещето на много млади специалисти.
Искам чрез в. "Стандарт" да обявя, че всички средства, които ще съберем от пролетния бал, който ще се проведе на 29 април, ще отидат за захранване сметките на "Академия "Икономика".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
