Светлин Русев днес навършва 80. През целия ден през шатрата, издигната пред Народния театър, ще преминат приятели с цветя, бутилки и други подаръци. Големият художник пък ще ги почерпи с изкуство, показвайки им картини, сътворени от него между 1953 и 2013-та. Експозицията със 100 платна ще продължи един месец, входът е безплатен. "С тази изложба се връщам в началото, за да измина времето отново до днес - заедно със студентските си илюзии, заедно с младежката наивност (и невинност). Заедно с всичко онова, което бях, което съм и което не успях да бъда. И накрая - с все още упоритата ми вяра, че има смисъл да бъдеш художник със свое време в безвремието, със свой път в безпътицата", казва Маестрото. Ценителите ще видят от най-ранните му студентски работи до еднометрови морени с изрисувани върху тях лица и фигури.
Като изкуствовед съм изкушен да започна с анализи на идеите и стила на един толкова цялостен художник като Светлин Русев. Спомням си, че навремето, когато писах обзорна статия за "априлската живопис", открих че няма тематична или стилова област, в която може да се мине без неговото име. Запитах се защо? И може би отговорът не е само в несъмнения талант на художника. Отговорът е в дълбочината на неговия идеен свят, в искрената му вяра, че изкуството е длъжно да живее чрез големи идеи, в убедеността, че дистанцията между личното и общочовешкото е в самия теб, в последователността на търсенията, в единството между гражданска позиция и изкуство, които го изграждат като една цялостна личност. Ето защо при Светлин говорим не за собствен маниер, той
създаде истински личен стил
Всеки ще познае негова картина. И може би това е най-голямото признание.
Поколенческите проблеми в българското изкуство все още не са достатъчно изследвани. Има едно поколение обаче, за което мненията на критиците се разделиха след победата на нежната революция - генерацията, известна като шестдесетниците. Това са творци, които в началото на 60-те години на вече миналия век направиха първите смели опити да изведат изкуството от догматиката на предишното десетилетие. Те са толкова различни, че сега не е за вярване, че са могли да се обединят от обща кауза. На пръв поглед какво общо между Светлин Русев, Иван Вукадинов, Димитър Киров, Георги Божилов, Йоан Левиев, Георги Баев? Но тези "противоположни" живописци я усетиха, изживяха, изстрадаха - каузата на правото на "личен стил". Под това понятие се скриваше свободата на твореца да се зарови в своя субективен свят, за да го излее върху платното или извае в бронза. Днес, когато празнуваме 80 години на Светлин, трябва да признаем, че той защитаваше тази не толкова приемлива за управляващите позиция не само с творчеството си, но и с упорита работа като ръководител на художествения живот у нас.
По-младите колеги днес не знаят колко трудно и дори опасно за кариерата беше тогава да се отстоява "модерното" в изкуството. Защото диалогът на творците беше не само с официалните представители, но и с обикновените хора. Тогава те ходеха на обсъжданията на изложби, както сега ходят на концерти или на мач. Залите бяха пълни, всеки изказваше мнението си, което най-често отричаше търсенията на младите и то в доста агресивни и експресивни термини. Но именно самите творци, подкрепени и от по-младата критика, се изправяха срещу този натиск и защитаваха своите идеи. Да, бурен и неспокоен беше в началото на 60-те животът на шестдесетниците. Един французин би го нарекъл "епичен".
Всъщност, този живот стана особено активен именно по времето, когато Светлин водеше СБХ - след 1971 г. Имаше по десетина общи изложби годишно, всяка окръжна група организираше изложби, десетки художници представяха индивидуални експозиции.
Това беше реална децентрализация
Имаше и откупки - до 70% от изложените творби! Имаше контрактации за създаване на творби върху дадена тема. Доста от художниците живееха само от изкуството си. Публикуваха се монографии, имаше списание на СБХ, после и бюлетин, каталози... Дори и критиците получаваха хляб от тази богата трапеза, поради което (сега вече си давам точна сметка) имаше и критика и то доста прозорлива. Всичко това се дължеше на особеното влияние на Светлин върху политическите фактори от онова време и главно на близостта му до Л. Живкова. В друга сфера - на тракологията, подобна фигура беше неговият връстник А. Фол. Двамата имаха нещо общо - невероятен организационен талант, неизчерпаема енергия и дълбоко усещане за отговорност пред колегията, епохата, професионалния дълг. И двамата се грижеха не толкова за собственото си благополучие, колкото за създаването на творческа среда, която да роди нови идеи и да открие нови насоки. И успяваха. Забележително е, че през епохата "Светлин" напълно забравихме понятието "социалистически реализъм". Свободно започнахме да дискутираме проблемите на безбрежността и разноликостта на реализма, националния стил, монументализма, метафоричността, равноправието на жанровете и т.н.
Естествено е, че следващите поколения творци влизаха в изкуството при нови условия, в нова среда - много по-толерантна към своеобразието на таланта, готова за подкрепа, а не за разтерзаване. Тук не става дума само за неговите непосредствени ученици - повечето от които са вече професори и големи имена. А и за други много важни фигури в нашето изкуство, които бързо намериха своя път, защото бяха поощрявани от новия климат в българския художествен живот.
Насочен към нови хоризонти пред българското изкуство, Светлин Русев се опираше на много добро познаване на историята на изкуството и в частност - на българската художествена традиция.
Именно той "върна" на публиката
позабравените художници от тридесетте години чрез серия изложби. Но "възкресяването" на имена като Ст. Сотиров, Б. Иванов, Н. Хаджимладенов, К. Петров, И. Ненов имаше и друг ефект - то възпитаваше в уважение към "Учителите", към онези, които са били преди нас, но са били незаслужено изоставени по пътя.
Трудно ми е да си представя, че нещо друго би увлякло Маестрото повече от изкуството (жените не влизат в сметката). Той живее с него и чрез него, отдава му цялата си страст, ум, сърце, живот. Но той и живее сред него. Светлин Русев е сред най-изявените колекционери в нашата страна. Неговото бивше ателие на "Врабча" се превърна в публична галерия, една от големите забележителности на София. Той дари огромна сбирка на Плевен, десетина произведения на западни майстори и своя картина на току-що открития Учебен музей на Нов български университет. Вероятно тази готовност за споделяне идва от убеждението му, че една колекция няма смисъл, ако хората са лишени от достъп до нея. Воден от желанието и музеите в България да притежават образци на чуждо изкуство, той активно участва в създаването на сбирката на Галерията за чуждестранно изкуство. Това беше последователен акт, стъпка по пътя на отварянето на нашата страна към световното изкуство, политика, която Светлин Русев неотстъпно следваше и в личното си творчество, и в ръководството на художествения живот у нас.
Разбира се, картини на Маестрото има в много частни, държавни и общински сбирки у нас, но и също толкова в чужбина. И тъй като е конвертируем художник, той е и много често копиран от търсачи на лесни печалби. Може би маниерът може да бъде наподобен, но не и стилът. Защото "стилът това е човекът".
А този човек е вече толкова зрял и мъдър, че може откровено да заяви като Хокусаи на същата възраст: "започвам да усещам изкуството". Вярно, Маестро, времето на живота лети бързо, но изкуството е вечно. Бъди жив и здрав. Ние, които не сме въздържатели, не може да се въздържим да не вдигнем чаша за теб.
Светлин Русев, който се е появил на бял свят в плевенското село Върбица, често се връща в родния си край. Поводите обикновено са художествнени и винаги сърдечни. Като всеки истински колекционер, академикът е горд с притежанията си. Но и знае, че стойностните неща трябва да се видят от колкото се може повече очи. Затова още през 1984 г. прави огромно дарение от ценни творби за Плевен. Общината обособява 420-те работи в уникалната изложба-дарение "Светлин Русев". Творбите са западноевропейска графика от ХVIII - ХХ в., родна възрожденска щампа и съвременна графика, рискунка, живопис и скулптура. Вернисажът се намира в бившата обществена баня, използвана до 1970-та.
Сградата е построена през 1904 г. от прочутия ни архитект Никола Лазаров и е национален паметник на културата. На първия етаж са картини на най-известните български художници от първата половина на ХХ в., сред които Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Сирак Скитник, Кирил Петров, Бенчо Обрешков, Дечко Узунов, Владимир Димитров-Майстора. Вторият етаж е главно за съвременници - Никола Манев, Веса Василева, Енчо Пиронков, Георги Божилов. Но там са изложени и работи на представителя на виенския сецесион Йозеф Бауер, както и най-старата картина в галерията - на неизвестен френски автор от ХVII век. Третото ниво, разположено в кулите на старата баня, показва работи на български гравьори - Илия Бешков, Владимир Димитров-Майстора, Сидония Атанасова. Тук са творби и на световни автори - Пикасо, Гоя, Домие, Шагал, Реноар, Дали, Гутузо, Дьолакроа, както и малки скулптури на Роден и Дега.
"Посрещаме хора от цял свят. Те не просто са възхитени, а са изненадани. Някои от тях са ми казвали: "Не знаех дори къде се намира България. А подобно богатство, при това в нейната провинция, е нещо уникално". Има и гости, които идват специално при картината на баба Ванга, чийто автор е Светлин Русев. Този портрет има наистина невероятно въздействие", разказва директорката на галерията Мария Мескин. Преди нея на този пост е съпругът й, известният скулптор проф. Кирил Мескин. Такава е волята на дарителя. Другото му желание е входът да е свободен. В договора между академик Русев и общината изрично е записано, че цялата сграда трябва да бъде предоставена за колекцията и тя да се съхранява, пази и развива по начин, подобаващ на сериозен музей.
"Но условията не са напълно изпълнени - вече 29 години. Удивлява ме търпимостта и щедростта на дарителя", споделя директорката.
Когато Светлин Русев и Калин Донков направиха общото си библиофилското издание с рисунки на академика и стихове на поета, то е представено и в Плевен.
Студентите на Светлин Русев са сред големите му гордости. Валентин Колев, Милко Божков, Иван Велчев-Йово, Огнян Цеков са отдавна известни художници не само у нас, но и по света. Един от най-силните му випуски обаче е този, който стартира през 1985-та.
"Ние сме курс, към който Светлин Русев има особен сантимент. Бяхме негови ученици в особено време, когато той беше в Комитета за защита на Русе, а няколко души от нас бяха от там. Даваше ни задачи да правим картини в защита на обгазения град, а ние имахме проблеми с това - отказаха да ни оценят работите и да завършим годината. Тъй като се гласяха да го изгонят от Академията, както преди това го уволниха от Националната галерия, бяхме се подписали в писмо - ако това стане, целият курс ще напусне. За онова време си беше доста смело - привикваха ни, давахме обяснения. Този курс беше гранично поколение - ние влязохме по времето на социализма и излязохме 1991 г. по времето на демокрацията. Всичко преживяно заедно ни запази особено място в паметта и сърцето на нашия професор", споделя Роман Кисьов, който е и известен поет и преводач.
Курсът е от силни индивидуалности, всеки е различен и отстоява своята оригиналност още от самото начало. Росен Райчев е в Маями, Бисер Максимов - в Канада, Еслица Попова доскоро беше в Карибите, а самият Роман Кисьов живее в София.
Преди две години пет от тези ученици на академика се събират по случай две десетилетия от завършването им и правят изложба "Приятели" в родния им Русе. Всеки от авторите се представя с по няколко картини в различна техника и стил, а своя творба изпраща и самият Светлин Русев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
