Какъв е дневният ред на България и съвпада ли с този на партиите във финала на предизборната надпревара за 43-о Народно събрание? Къде са допирните точки между експерти, бизнес, браншови, неправителствени организации и политическите сили? Отговори на тези въпроси търсят от вторник "Стандарт" и БАН в 4 SOS дебата за бъдещето на страната ни в енергетиката, образованието, туризма и здравеопазването. Днес изцяло обновеният салон на БАН отваря врати за първата дискусия. Тя ще се предава директно по Канал 3. И ще покаже по кои реформи в енергетиката може да бъде постигнато национално съгласие. Модератор на форума е председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров.
- Акад. Воденичаров, от днес до вторник БАН, заедно със "Стандарт", е организатор и домакин на 4 SOS дебата за бъдещето на страната ни в енергетиката, образованието, туризма и здравеопазването. Какви цели си поставяте с дискусиите?
- Моето впечатление е, че сегашните предизборни клипове, срещи и дебати не влизат в достатъчна конкретика и дълбочина на различните проблеми, които вълнуват българското общество. А то иска да чуе конкретни отговори и мерки, които ще се предприемат за решаване на неотложните задачи. С дискусиите, които се организират заедно със "Стандарт", целим точно това - дълбочина и в крайна сметка ясно да се разбере има ли или няма допирни точки между учените, бизнеса, браншовите, неправителствените организации и основните политически партии по стратегически за България приоритети. А също и да се разберат ясно приликите и разликите в подхода и средствата, с които партиите смятат да решават проблемите, ако получат доверието на избирателите.
- Какво показват анализите на експертите от БАН за състоянието на енергийната система у нас? Заплашена ли е наистина страната ни от газова криза и режим на тока през зимата?
- От разговорите, които проведох с експерти, разбрах, че от инсталираните 12 000 МW реално държавата може да разчита на 6800 МW. При сегашното потребление на електроенергия, в случай че нямаме природни катаклизми - дълга и студена зима, екстремни климатични условия и безаварийна работа на базовите енергийни мощности, тези ще са достатъчни. Но те са достатъчни за момента. Ако погледнем обаче енергийната система дългосрочно, голяма част от базовите енергийни мощности са на възраст по-голяма от 45 г., нуждаят се от спешна рехабилитация и модернизация. Имайки предвид задълженията, които сме поели при влизането ни в ЕС, значим брой от големите горивни инсталации трябва да бъдат оборудвани с пречиствателни инсталации в периода 2016-2019 г. Ако това не се случи, трябва да бъдат императивно спрени. Такъв пример вече имаме с ТЕЦ-Варна, който е една от основните базови мощности. Заключението, което сме направили, е че в следващите няколко години страната ни се нуждае от изграждането на нови електрогенериращи базови мощности.
- Как може да се запълни финансовата дупка в българската енергетика на фона на намаляващия дял на регулирания пазар? С предоговаряне на дългосрочните договори за изкупуване на енергията от ТЕЦ и ВЕИ или с плавно увеличаване на цената на електроенергията за 5 г. с по 10% годишно (61% общо за периода)?
- Финансовият колапс в енергетиката е факт и, отчитайки, че настоящите мерки не дават резултати, както и е очевидна намесата на политиците в определяне на крайната цена на електроенергията и тоталната регулация от страна на държавата в сектора, нашето предложение е чисто икономическо - на тока да се гледа като на стока, която не подлежи на регулация, а всички останали такси по веригата от производството през преноса и разпределението до крайния потребител, включително и таксите за различни видове енергия (възобновяема, кафява и др.) да бъдат обект на регулация от страна на ДКЕВР. При това положение на пазара ще се появят търговци на енергия, което ще даде възможност на гражданите за избор. Това е възможно след предоговаряне на цената на електроенергия от централите, за които държавата е поела ангажимент за изкупуване й (ТЕЦ "Марица-1" и ТЕЦ "Марица-3"). Пример за това има в Полша и Унгария как този проблем беше решен.
- Какви инвестиции са необходими за модернизация на електроенергетиката през следващите 10 г. и откъде ще дойдат те?
- Вече казах - държавата се нуждае от изграждане на нови базови мощности, както и модернизиране на преносната мрежа. Навлизането на новите възобновяеми енергийни мощности ни дава основание сериозно да се замислим за проектирането и реализацията на т.нар. "умни мрежи". Създавайки благоприятни икономически условия в сектора, ще се намерят и необходимите инвеститори. Секторът "Енергетика" винаги е бил привлекателен. Достатъчно е да покажем политическа и икономическа стабилност.
- Кога потребителите пак ще вярват на "Топлофикация"? Кой е по-добър стопанин - държавата или частникът?
- Това, което от малко хора се знае, е, че "Топлофикация София" е най-голямото енергийно предприятие в държавата, по-голямо и от АЕЦ "Козлодуй". Работата му е от изключителна важност за стабилността на електроенергийната система. Не е важно дали е държавна или частна, важна е ефективността на контрола, който се упражнява върху нея. В този ред на мисли, "Топлофикация София" се нуждае от сериозна модернизация, подобна на реализираната в "Топлофикация Бургас" и "Топлофикация Пловдив".
- Проблемите, които изброявате, ще бъдат ли поставени ребром на масата днес, когато ще водите първия от четирите SOS дебата - за енергетиката?
- Разбира се. Всичко това ще бъде изложено от поканените от БАН експерти.
- Какви ангажименти очаквате да поемат политиците?
- Надявам се, че политиците ще разберат, че не трябва да се смесва политика с енергетика. Трябва да въведат конкурсно начало и мандатност от 6 до 10 г. за управляващите екипи на големите енергийни компании с европейски възнаграждения.
- Какви трябва да са първите стъпки на новия кабинет в областта на енергетиката?
- Да успокоят системата и да покажат реална подкрепа при предприемането на разумни мерки за управлението и производството на електроенергия.
- Кои са приоритетите в здравеопазването и образованието, за които според вас политиците трябва да постигнат консенсус?
- Образованието е най-важният фактор и е в основата както за духовността на нацията, така и за просперитета и развитието на една нация и държава като цяло. Качеството на образованието, както и на възпитанието, което има формиращо значение за начина на мислене, възприятие и поведение, са основната предпоставка за духовното и икономическото развитие.
Проблемите, на които следва да се обърне особено внимание, според мен, са:
Х Незадоволително състояние на професионалното обучение и образование.
Х Спад в равнището на висшето образование.
Х Образованието не е приоритет в ценностната система на голяма част от населението.
Х Спад в обществения статус на учителя, непривлекателност и силно феминизиране на учителската професия.
Осигуряването на качествено здравеопазване също е основно задължение и грижа на дадена държава. Много са проблемите там, но може би най-неотложните са:
Х Промяна във финансирането на лечебните заведения.
Х Промяна в Спешната помощ.
Х Демонополизация на НЗОК и промяна на осигурителния модел.
Х Избягване дублирането на дейности.
Х Развитие на електронно здравеопазване.
Х Промяна в лекарствената политика.
- Защитавате тезата, че в областта на туризма България трябва да се превърне в център за балнеолечение и рехабилитация на Балканите и Европа. Какво е необходимо, за да се случи това?
- България има уникалния шанс да бъде привлекателна туристическа дестинация. Имаме топло море, 5 високи планини с над 100 върха над 2000 м. Ако морският и зимният ски туризъм са с продължителност от по 2-3 месеца, то ние имаме най-голямата в света концентрация на термални минерални води, които позволяват целогодишно използване за рекреативен и рехабилитационен туризъм. Съвкупността от минерални извори в България се излива с дебит от около 5000 л/сек. Това наистина е уникално и ние имаме изключителна даденост както за балнео, така и за културен туризъм. Да не изреждам какви археологически обекти имаме, които са интересни за цял свят. Но за всичко това е необходимо съвременна и адекватна инфраструктура и услуги. Това налага огромният потенциал на туризма в България да бъде обект на национална стратегия за устойчиво развитие, създавана и прилагана чрез обединените усилия на държавата и браншовите организации и при активното участие на научната общност, общините и регионалните организации по туризъм.
- Данните на социолозите показват, че нито една партия няма да спечели 121 депутатски места, за да управлява самостоятелно. Времето остава коалиционно. Смятате ли, че партийните лидери ще съумеят на направят стабилно коалиционно правителство?
- Надявам се, че след публикуване на изборните резултати ръководствата на партиите, участващи в новия парламент, ще седнат и обсъдят тревожното състояние, в което се намира страната. Ако те наистина са хора с чувство на дълг към отечеството, ще намерят пътища за създаване на правителство със силна парламентарна подкрепа. България се нуждае от силно правителство, което трябва да разчисти натрупаните през годините проблеми. Не бива да губим време и обществото трябва да подкрепи една такава идея.
- Каква е вашата лична прогноза за изборите?
- Българинът е труден за прогнозиране. Предполагам, че няма да има победител с абсолютно мнозинство. Проучванията не показват такава нагласа сред избирателите. Има и много граждани, които са разколебани във виждането за подобряване на ситуацията в страната.
- Тази година честваме 145 г. от създаването на БАН. Какво не знаят хората за академията?
- През всичките тези години с дейността си БАН е допринасяла за умножаване на духовните и материалните богатства на българския народ и е била един от основните двигатели и участници в развитието на България. Много са нейните постижения, признати както у нас, така и в чужбина. За съжаление, не всички са широко популяризирани и не са достатъчно известни на нашата общественост. А получените научни резултати, развити до конкретни индустриални технологии, внедрени и използвани и до днес, наистина не са малко. Достатъчно е да се споменат методът за леене с противоналягане, откриването на фотоелектретното състояние на веществото, разработките, свързани с оловните батерии, първите персонални компютри и първата интернет мрежа, за да се разбере ролята на Академията за икономическото развитие на страната.
- Имало ли е случай, в който учените от БАН да са спасявали държавата?
- Не бих казал, че е точно спасяване на държавата, но във всички случаи е обезпечаване на някои задължителни условия за нормалното й функциониране. Помагали сме при взимането на важни държавни решения. Има много такива случаи - като взимането на решението за прекратяването на проекта на Дунав в района на Сомовит за изграждане на хидротехническо съоръжение, което щеше да навреди на селското стопанство в Дунавската равнина. БАН извършва целогодишно и денонощно общонационални дейности, изискващи задълбочена научна експертиза: метеорологични, хидрологични и агрометеорологични наблюдения и прогнози; регистрация и информация за земетръсната дейност в цялата страна и в граничните територии, както и на свлачищните и други опасни движения на земната кора; регистрация и информация за геомагнитни, йоносферни и други процеси за нуждите на отбраната и комуникациите; мониторинг на околната среда и широк спектър екологични изследвания на територията на страната, басейна на Черно море и др. Както виждате, тази дейност е жизнено необходима на държавата и различни нейни институции. И, като допълнение, бих споменал, че редица министър-председатели, председатели на Народното събрание и други държавни ръководители са били учени от БАН.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
