Уморени сме от омраза, казва акад. Стефан Воденичаров
- Акад. Воденичаров, като учен и общественик каква е оценката ви - какво се случва в момента в държавата?
- Не се случват добри работи. Разклатена е. Хората са обезверени, напрегнати. Не стига, че в обществото нещата не вървят, но и природата взе, че ни наказа. Би трябвало всички да седнем, да се огледаме наоколо, да помислим и да решим заедно накъде да вървим. Повтарям - заедно.
- След повече от година на тотално разделение в обществото смятате ли, че българите пораснаха и узряха, за да разговарят заедно за националните цели и каузи?
- Много трудно ще направим това. От една година се роди нещо странно. В много хора се породи желанието да си намерят враг и да започнат да си го мразят - всеки ден все повече и повече. И това уродливо чувство обхвана голяма част от обществото. Не мога да си спомня през моя съзнателен живот период в България, в който омразата в обществото да е достигнала такива граници. Но, ако успеем през тези месеци, в които очакваме някакви избори и се надяваме на някаква по-добра промяна, да се отърсим от тази омраза, тогава може да помислим всички нещо да направим.
- На практика вече сме в предизборна кампания. Като гражданин и избирател какво очаквате от партиите?
- Голяма част от тях в момента имат много вътрешни проблеми. Много от нашите партии не са от европейски тип. Те са партии, които търсят да решават свои по-частни въпроси. Малцина са членовете им, които мислят за националните проблеми и решението им. Дано в тази предизборна обстановка хората, които са ангажирани с този вид дейности, седнат по-добре да премислят от какво има нужда обществото, от какво има нужда държавата и накъде трябва да тръгнем всички заедно. Дано повечето от партиите да помислят къде могат да намерят общи допирни точки, общи цели. Нищо че това може да им навреди на предизборната кампания. Но, ако те посочат цели, които ще са добри за отечеството и обществото, смятам, че ще бъдат по-печеливши. Хората вече са уморени и отчаяни от това, което се случва у нас.
- Всички казват, че времето е коалиционно и че следващият кабинет не може да бъде еднопартиен, независимо кой ще победи на изборите. Вие каква коалиция виждате, между кои партии?
- С приказките, които се изприказваха през последните месеци, е много трудно да се направи такава прогноза.
- Но и много кафета се изпиха.
- Изпиха се, да. Но аз смятам, че разговорите тогава не са били искрени. Показват го действията, които последваха.
- Виждате ли ГЕРБ и ДПС или ГЕРБ и БСП заедно във властта? Смятате ли, че има база, на която могат да управляват съвместно?
- Голяма част от партиите в България са лидерски. Затова е много важно по какъв начин техните лидери ще достигнат до общи национални цели. Но тъй като често лидерите не излизат с цялата си програма пред обществото - винаги остава нещо на заден план - много трудно може да се направи преценка или прогноза.
- Какви са съветите ви към Бойко Борисов, Сергей Станишев, Лютви Местан, Николай Бареков. Четиримата лидери, от които ще зависи по някакъв начин следващото управление.
- Да седнат и да си говорят за бъдещето на страната като хора, които са поели кръста да решават съдбините на България. Което означава, че трябва да говорят с уважение един към друг и с поведението си в обществото, с изказванията си да подчертават това взаимно уважение. Това, че си позволяват нападки по един невинаги изискан начин, вреди на всеки от тях. Те трябва да превъзмогнат собствената си недобронамереност един към друг. Щом са станали политически лидери, значи са се обрекли на обществото. Да изиграят ролята си докрай. Когато покажат, че помежду си имат уважение като лидери, когато в техните изказвания личат общонационални цели, аз се надявам, че нещата ще започнат да изглеждат по друг начин.
- Виждате ли политическо бъдеще за Волен Сидеров и формации като неговата след поведението му през последната година?
- По принцип преди година и нещо "Атака" имаше доста привърженици. Но с поведението си в парламента и с неясните си стъпки разколебаха мнозина. В България има хора, които биха последвали една такава партийна структура с изявените й цели отпреди година, година и половина.
- Преди дни и Гиньо Ганев, разви пред "Стандарт" тезата, че е време за политика на разум, реализъм, разбирателство и толерантност. Готови ли са наистина политическите лидери да станат посланици на толерантността в обществото?
- Ако искат да бъдат успешни лидери и да имат дълъг политически живот, трябва да го направят. Човек, когато е толерантен, е по-дълговечен.
- Българската академия на науките състави един специален документ - "Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България", който внесе в Народното събрание. Каква е съдбата му?
- С него ние желаем в България да се проведе един по-широк диспут какви искаме да бъдем след 25-30 години. Нашето желание беше енергията на обществото да се насочи не към противоборство, а да седнем и всичките да помислим какво искаме да оставим на нашите деца и внуци. Много са примерите в света, където в държави след силно сътресение сядат всички, решават накъде да вървят и след 10-15 години идват добрите резултати. Това беше идеята ни с този документ. Досега нашите 14 академични центъра направиха обсъждания и с представители на българската индустрия, и с представители на политическия елит в България. Стана ясно, че има доста допирни точки. Но явно, че сегашната обстановка не предполага по-широко обсъждане на документа и неговото институционализиране в Народното събрание. Дано след тези избори на 5 октомври да имаме възможност всички да застанем зад едни общи цели и да вървим бързо напред, да наваксаме изгубеното през последните 10-15 години.
- В БАН, образно казано, е събран разумът на държавата. Търсят ли ви за съвети институциите при изработване на управленски програми или партийните лидери при подготовката на предизборните си програми?
- Провеждали сме разговори с доста представители на различни партии за обстановката в страната, търсили са наше мнение за икономическото развитие. БАН е експертният център на страната. И винаги сме отворени за консултации, за обсъждане. Даже отделни текстове от документа на БАН, за който говорим, ги виждаме в момента в изказвания на ръководители на страната и на отделните партии. Те започват да разбират, че без въпросите на духовността, без въпросите, свързани с възстановяване на стопанския живот, с демографията, не можем да се развиваме. Затова и целта ни е да бъдем по-отворени, да приказваме по-високо, за да може това, което мислят нашите колеги, да стигне до по-широки слоеве на обществото.
- Все още предстоят много тежки реформи - в здравеопазването, в образованието, в пенсионната система. Министрите търсят ли БАН за експертно мнение как да се провеждат тези реформи?
- Много често сме търсени от различни министерства, както и от Министерския съвет. Много се радвам, че откакто съм председател на академията и с трите правителства, които досега управляваха, имаме добра комуникация. Винаги се отзоваваме на всякакви въпроси.
- За кратко бяхте министър на образованието. Как оценявате сегашната идея да има по един учебник за предмет, унифициран от МОН?
- Пет учебника по математика, по химия или по физика не може да има. Правилата на тези науки са едни и същи. Те само могат да бъдат представени по различен начин за разбиране от децата. Затова смятам, че по специализираните предмети е наложително да има един-единствен учебник. Но при едно условие - да е писан от учители. В противен случай стилът ще е по-труден за разбиране от децата. Правя много голяма разлика между преподавател и учител. Преподавателят взима едно знание и го предава. Докато учителят учи, той контактува с детето. Големият ни проблем е, че имаме малко учители. В момента имаме повече преподаватели.
- Въпросът опира и до заплащането.
- Разбира се.
- Има ли формула, която да върне учителите в училището?
- Първо, статутът на българския учител трябва да бъде възстановен. Второ, в много училища имаме приемни изпити. Но къде са ни изпитите да видим дали един човек става за учител или не. Защото в момента в много училища идват преподаватели, но не идват учители.
- Предлагате да има тестова система за учители?
- Предлагам да бъдат оценявани предварително хората, които искат да бъдат учители, а не преподаватели.
- Продължава да тече големият спор кога да се завършва основно образование - в осми или в девети клас. И той е обвързан с дуалното обучение, което тръгва в момента. Каква е вашата оценка?
- Когато бях за малко министър се опитах да възстановя това, което беше унищожено у нас - професионалните училища, техникумите. Дуалната система за мене не е подходяща за България. Ние нямаме кадри за индустрията. Оставяме едно младо поколение, което не е подготвено да влезе в живота. Не обучаваме хора, които могат да възвърнат капацитета на индустрията. А техникумите произвеждат кадри за индустрията.
В БАН направихме екип от специалисти, които да започнат да работят в областта на изследване на педагогиката. В момента системата на обучение на децата не отговаря на информационния свят, в който живеем. Представете си парадокса - децата на 3-4 години вече боравят с компютри, на 7 години отиват в училище да ги учат да четат и пишат. Продължават да мъчат децата да помнят факти, след като информационната техника е достатъчна, за да свърши тази работа вместо тях. Необходимо е да се промени цялата система на обучение на децата, да се подхожда индивидуално към всяко дете. Тези, които по-бързо възприемат и по-бързо се развиват, трябва да вървят по отделна пътека на образованието.
Децата трябва да се научат да работят в колектив, защото в обществото, в което живеем, ако не си научен да работиш в колектив, не си успешен. След това трябва да се научат да развиват тезиси и да ги защитават. Това е много сложна система, която трябва лека-полека да прилагаме. Има и още нещо. В момента сме изпуснали един много важен проблем. Има общества в България, семейства, които нямат отношение към това, че трябва да осигурят образование на децата си. Когато си член на едно общество обаче, нямаш само права, имаш и задължения. След като си родител, трябва да възпиташ достойни граждани на това общество. И човек, който не изпълнява ангажиментите си към обществото, не трябва да очаква, че обществото ще има социални грижи за него. Това е важен и много тънък въпрос, който в бъдеще трябва да намери нормалното си разрешение.
- Бяхте председател на Съвета по икономическа политика към Българската стопанска камара, сега сте член на Изпълнителното бюро, каква е оценката ви за проблема с банките?
- Една изкуствена ситуация, предизвикана от недобронамерени хора. Лошото е, че държавният апарат не реагира навреме.
Големият проблем е липсата на авторитетна институция в момента в държавата. Хората не вярват в държавните институции. Те загубиха уважението и респекта към държавните институции. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се възстанови държавността в администрацията. В нея невинаги се спазват правилата, които сме приели. Винаги има не един начин при решаване на отделни казуси. Ако се изисква от всеки да спазва регламента, който сме си въвели, и се вижда, че няма изключение за никого, лека-полека хората ще разберат, че законът е за всички и има правила за всички. Крайно време е България да се върне в нормалното русло на добър икономически и духовен живот.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
