Не може онкологичната помощ да се дава на частни болници, казва зам.-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов
- Акад. Дамянов, БАН навършва 145 години в обстановка на сeриозен паричен недостиг. Как се справя в момента академията?
- БАН преживя няколко кризисни години. През 2013 година към държавната субсидия бяха отпуснати допълнително 12 млн. лева и въпреки това сумата е под нивото, до което е била до 2010 година. За да се окомплектова бюджетът на БАН, са необходими около 135 млн. лв., а ние сме получили 74 млн. като държавна субсидия. Слава Богу, академията развива дейности, чрез които получава и собствени приходи. Те възлизат на около 36 млн. лева, от които 13 млн. са спечелени от договори и проекти в България. 23 млн. лева са спечелени от договори и проекти с чуждестранни фирми и институции. Недофинансирането се отразява зле върху заплащането на труда. Средната заплата в БАН е 628 лева, срещу 820 за държавата. При нас професорите получават 700 - 720 лева в някои от институтите, не във всички. За младите сътрудници заплатата достига 450. Това е обидно. БАН през последните години и поради държавната политика спрямо науката, и поради обективни причини търпи отлив на учени. Смятам, че имаме разбиране от страна на политическите сили, но трябва да се намери финансиране, за да могат да се увеличат заплатите. Отправихме искане да ни се помогне за формирането на един фонд за млади учени, който да позволи целево финансиране на техните проучвания и особено на заплащането им, за да можем да ги задържим в България.
- Колко пари са необходими?
- Поне един милион е необходим за фонда за млади учени и още един - за подкрепа на патентната дейност. Само през 2013 г. 75% от патентите, които са утвърдени в България, произхождат от БАН. Българският учен може да положи усилия и със собствени средства да финансира издаването на патента, но поддръжката и прилагането му в практиката не са по неговите сили.
- БАН напоследък започна да се отваря към обществеността, да търси контакти и с младите.
- Едно от честите обвинения, които чувахме, бе, че академията някак си се затваря вътре в себе си. Сред основните амбиции на новото ръководство е да демонстрира по всякакъв начин отварянето на БАН към обществото. За 145-годишнината разработихме един сериозен план за изяви - първоначално 145, но те надхвърлиха тази цифра. Създадена бе национална академична мрежа, която включва регионални академични центрове - първоначално във всички университетски градове на страната. След това започнахме да получаваме заявки и от други градове - Разград, Силистра, Монтана, Враца. В рамките на изявите ни за годишнината на БАН всеки ден се откриват по 2-3 изложби. Често ни казват "Какво толкова е направила БАН?" А тя е останала в световната история и наука с няколко изключително крупни постижения. Като метода за леене с противоналягане на акад. Ангел Балевски, откритието на акад. Наджаков за т. нар. фотоелектретно състояние на веществата. Като последица то има създаването на ксерокса, но и на запаметяващите устройства, снимките в Космоса, рентгеновите дозиметри. Една от изложбите започва от тях и стига до това, което правят институтите ни в момента - например проект за съвременни математически пресмятания при иновации на Института за информационни и комуникационни технологии, нов модифициран сепаратор от стъклена вата в оловните акумулатори, който представлява световен интерес. Институтът по полимери има поредица от полимерни молекули, които представляват интерес и за бизнеса, и за медицината. Миналата година беше обявен проект от едно наше министерство - за 100 000 лева за създаване на модел, който да покаже как климатичните промени в отделни региони влияят върху икономиката през последните 10-15 години. Обадих се в съответния институт и те ми казаха: "Ама това го правим от 1911 г". Тогава питам кого финансира това министерство?
- Вие сте лекар, къде според вас е причината за вечното буксуване на здравната реформа?
- В момента здравната система представлява образът на една провалена реформа. Тя работи безпилотно, реагира се на конкретни проблеми с конкретни решения, без да е ясна далечната цел какво искаме да постигнем. Има няколко теми, в които политиката не важи - здравеопазване, образование, наука, ако щете - и градския транспорт. Здравеопазването трябва да отговаря на нуждите на пациентите. В момента то в повечето случаи отговаря на конкретен проблем и твърде често той се решава или с недостатъчно професионализъм, или пък целенасочено, в отговор на интереса на конкретни лица. Например снабдяването с лекарства или онкологичната помощ. Как може тя да се дава на частни структури? Това са болни, за които държавата неизбежно трябва да има грижа, а ние я даваме на откуп, което значи, че може да се манипулира.
От 10-ти ноември насам се говори, че трябва броят на болниците да намалява. В резултат на това от 200 сега са 400. Само за електронна здравна карта през последните 10-15 години колко милиони се загробиха по различни проекти, а още я чакаме. Защо позволяваме на група хора да прецакват държавата, да прецакват здравеопазването и пациентите? По отношение на кадрите отношението също е безметежно. Лекарите емигрират не само заради заплащането. Тук става дума и за проблемите в специализацията, за проблеми в статуса на лекаря и отношението към него. Когато няма правила или те са полезни само на отделна групировка - най-често финансова и свързана с депутатското съсловие, това обезверява. Имаме нужда от здрава мисъл, която да обмисли модела. Не политическите сили, а един екип от 10-20 медици трябва да изработи модела и да го представи пред политиците, които да го следват. Те се провалиха.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
