- Сравняват го с Левски, защото той е Апостол на Македония и на Одринска Тракия
- Той има качества на политик и дипломат, твърде различен е от другите войводи, казва акад. Георги Марков
- Борил се е за автономия на Македония по модела на Източна Румелия
- Ж.п. линията София-Кюстендил-Скопие трябвало да се построи още по времето на Османската империя
- Кукуш и Солун са били люлката на Българското Възраждане
- Акад. Марков, навършват се 150 години от рождението на Гоце Делчев, често сравнява с Васил Левски като деец за освобождението на Македония и Одринско.
- Сравняват го с Левски, защото той е Апостол на Македония и на Одринска Тракия.
Но двамата са в различни епохи. Гоце Делчев действа вече при други условия, когато има българска държава. Тя помага на българите в Македония и Одринска Тракия не само финансово, но и с кадри, офицери, войводи. Всичко това е минавало през Кюстендил – вратата към Македония.
Така че, Гоце Делчев е работил при по-благоприятни исторически условия.Той е роден в Кукуш - български град. Това е един от центровете на Възраждането. Симеон Радев, който е от Ресен, пише за Македония, че е „Люлката на Българското Възраждане“. А Кукуш е един от центровете - 90 на сто от жителите са българи. Неслучайно гърците унищожиха града през 1913 г. и построиха друг град - Килкис.
Гоце е завършил българско училище в Кукуш, след това и българска гимназия в Солун. След това е учител, следвал е във Военното училище в София. Той се самоопределя приживе като българин.
- Тази годишнина съвпада със знакови взаимни посещения на правителствата на България и Северна Македония.
- За съжаление новото правителство избута историческата комисия накрая. Казват – първо бизнес, инвестиции, инфраструктура. Добре, но историята е в основата.
Това надграждане става въз основа на миналото – то няма как да се пренебрегне. Тази ж.п. линия, за която се говори, трябваше още от времето на Османската империя да се построи.
Още я няма тази връзка София-Кюстендил-Скопие.Миналото не е въпрос за пари, то не може да се фалшифицира. Аз казах навремето, че не бих участвал в такава комисия да преговарям чий е Гоце Делчев. Това е унижение за националния герой.
Като съм ходил в Македония са ми казвали – „Гоце и Даме са наши, вие си вземете Тодор Александров и Иван Михайлов“.
Това в Скопие съм го чувал много пъти. Гоце и по възпитание, и по произход си е българин. Загива като българин. Яворов го е написал това в първата му биография.
- Какви са били отношенията между Яворов и Гоце Делчев?
- Имали са изключително близки отношения. За разлика от тези между Яворов и Сандански. При Сандански има и залитания, има и политически убийства.
Яворов не е бил в добри отношения с него. Гоце като интелигентен човек много е държал Яворов да издава вестник на организацията, да пише статии, да разпространява и превежда книги за Македония.
И двамата са били интелигентни, за разлика от Сандански. Яне Сандански е голям български войвода с всичките си недостатъци, но Гоце е на друго равнище.
- Споменавате политическите убийства. Като че ли със смъртта на Гоце Делчев отминава периодът на вътрешен мир в македонската организация...
- Така е. При Гоце има търпимост. Той се е стремил да ги разбере войводите.
При Яне – не е било така. Знаете, че той чрез Тодор Паница убива Борис Сарафов, убива и Иван Гарванов.
Започват политическите убийства във ВМРО точно от Яне Сандански.
Разбира се, неговите противници не му прощават – и него го убиват през 1915 г., за съжаление. Но Сандански има голям грях за началото на убийствата, на братоубийствата във вътрешната организация.
- Спори се за политическите възгледи на Гоце Делчев, той самият се е определял като социалдемократ?
- Имал е такива възгледи, но тогава той е бил младеж. Маршал Йозеф Пилсудски, който възстанови полската държава, има едно много интересно изказване. Той е бил социалист на младини и след това е гонил комунистите в Полша.
Той казва: „В края на XIX век да бъдеш младеж и да не бъдеш социалист, е нещо учудващо. Като млади бяхме за социална справедливост“. Знаете, че е и проф. Александър Цанков е бил социалист на млади години, Бенито Мусолини също е бил социалист.
Това е обусловено исторически тогава – младите са ставали социалисти. Имало е такова влияние и при Гоце, но то не е като при Яне Сандански и Димо Хаджидимов, където е много по-силно.
- Какви са причините да не завърши Военното училище и свързано ли е това с политическите му възгледи?
- Имал ги е тези леви убеждения. Но причината да не завърши е, че неговият випуск се забавя в производството в първо офицерско звание с шест месеца.
По разни организационни и финансови причини. Той напуска, защото си остава подофицер, а не толкова затова, че е бил социалист.
След това се завръща в Македония като учител. Но това, което е научил във военното училище, много му помага в неговата кариера на войвода и на Апостол на освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия.
Той е бил добър военачалник, за разлика от някои други местни войводи, които са били като старите хайдушки войводи. Гоце приема и офицери, които идват в организацията. Имало е тайни офицерски братства. Техните членове обаче временно напускат военната си служба, защото ако загинат в Македония и Одринско и ги разкрият, че са действащи български военни, би станал дипломатически скандал.
Те отивали там като на боен стаж. Много български офицери минават през този стаж като войводи. Гоце ги е приемал. При него няма конфликт с Върховния македоно-одрински комитет – така наречените върховисти. Той всъщност успява да успокои това противопоставяне между върховисти и вътрешни. Бил е добре политически ориентиран човек и имал качества на дипломат. Той е задграничен представител в София – среща се и с политици, и с държавници да им иска оръжие, помощи, кадри. Твърде различен е от другите войводи.
- Какво не знаем за него, има ли наслагани някакви грешни представи?
- Има. Дълго време – през онези 45 години при социализма, освободителното движение в Македония и Одринска Тракия го деляха на левица и десница. Върховистите били десни, докато Гоце бил от левицата. Това не е вярно. Той не е Сандански, не е Димо Хаджидимов.
Гоце е един български патриот. Той се е позовавал и се е опирал и на българската държава. Разбира се, различните правителства са имали различно отношение към организацията, защото Великите сили са били против четническото движение. А чети са минавали през границата.
Османската империя дори подава протестна нота до Великите сили заради това. И Великите сили, особено Русия, са „дърпали ушите“ на тукашното правителство. Не е било лесно и не винаги правителството е можело да помогне на организацията – говоря за Илинденско-преображенското въстание. Казват - защо правителството не е помогнало като се намеси.
Но как да го направи като България още не е била готова за война. Освен това, тази война би била не само с Османската империя. Сърбия и Гърция също са били готови да ни нападнат, защото те са били против автономна Македония като втора Източна Румелия.
- Това също е спорен въпрос - каква е била доктрината на Гоце Делчев - за автономна Македония или имало идея тя да се присъедини впоследствие към Княжеството?
- Той е знаел, че не може да се обяви пряко присъединяване към България. Не само заради Османската империя и Великите сили –това и Берлинският конгрес го е постановил. Тогава всички съседи щяха да скочат срещу нас като през 1913 г. при Междусъюзническата война.
Гоце е бил много много внимателен в изявите си, за разлика от Върховния комитет. Той има точно това дипломатическо чувство. Той има търпението да се изчака, не да се бърза. Защото по-късно знаем, че 1913 г. завършва с национална катастрофа.
В историята няма „ако“, но ако Гоце Беше жив през 1913 г. може би по-инак щяха да се развият събитията.
- Ако Гоце Делчев беше жив можеше да се избегне националната катастрофа?
- Така е. За съжаление тези, които го наследиха искаха „или или“ - всичко или нищо. Ето докъде ни доведе този максимализъм през лятото 1913 г. – до национална катастрофа. Не една, а две.
- А имал ли е Гоце Делчев визия за постоянно независима Македония?
- Не. Това е по-късно при Иван Михайлов в началото на 30-те години. Но забележете - за независима Македония като Швейцария на Балканите.
Както немскоезичните швейцарци преобладават в две трети от страната, включително столицата Берн, така и българите да преобладават в една независима Македония. Иван Михайлов говори за независима Македония, но с преобладаващо българско население. Гоце Делчев е бил за административна автономия в Македония както в Източа Румелия. И да се изчака търпеливо във времето, да не се избързва.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
