Турция не е разединена, казва известният писател
Ахмед Юмит е сред най-именитите съвременни белетристи и поети, изявяващ се и в областта на литературната критика. Има 24 книги. Първата от тях е с поезия, излиза през 1989 г. Той е единственият турски автор на трилъри, преведен на чужди езици - английски, немски, френски, испански, арабски, персийски, китайски, гръцки. У нас току-що издадоха с клеймото на "Сиела" неговите творби "Дервишката порта" и "Патасана". Преди време излезе "Паметта на Истанбул".
- Господин Юмит, в романа ви "Дервишката порта" става дума за престъпление...
- То се случва най-напред в Коня - пожар става причина за смъртта на няколко души. Но всъщност истинското престъпление е на мъж, който изоставя преди години дъщеря си и заминава. Той оставя тайна зад гърба си. Докато се опитваме да я разкрием, започваме да си задаваме въпроси за смисъла на живота. Така отваряме врата към мистичния свят. Четем приказка, изпълнена със загадки, но в същото време се потапяме във фантастична история, защото пътешестваме 700 години назад. Пред нас се разкрива картината на преживяванията на един дервиш. Той обаче разобличава днешния егоистичен и материалистичен свят.
- Герой на книгата ви е поетът дервиш Мевляна Джелаледдин Руми. Каква е есенцията на неговата философия?
- Той е много голям поет и хуманист - също като Данте Алигиери. И двамата живеят през XIII век. Те са дълбоко религиозни, но не разделят хората според вярванията си. За Мевляна Всевишният не е на небето, а вътре в него. Всичко, което вижда, е Бог. Раят и адът не са след смъртта, а са тук, на земята. Ако си добър човек, можеш да създадеш собствения си рай, ако си лош - собствения си ад. Сега виждаме положителните страни на тази мистична мисъл. Тя може да е терапия за днешния човек, чието его е огромно. Според нея не бива да се приемаме толкова на сериозно, защото сме само малка частичка от Вселената. Чрез моята история се опитах да запозная хората с тази философия. Не казвам, че тя е най-правилната - може да има и грешни страни. Но казвам на всеки, който търси смисъла на живота, че има и такава култура.
- Как съвременният човек може да се справи с егото си, което му пречи толкова много?
- Не можем да решим въпроса с мистика, а с култура. Нямам предвид само високата и изкуството - а и начинът на живот. Трябва да се намали разликата в материалното състояние на богатите и бедните, да спрем да разделяме на базата на религия, раса, полова принадлежност. Хората трябва да успеят да живеят щастливо.
- Възможно ли е това да се случи днес?
- Може и да не стане, но ние се надяваме. И ще живеем с тази надежда.
- Бихте ли коментирали човешката страна на кризата в Турция?
- Днес Турция изживява родилни болки - за да се появи истинската демокрация. След като се срутва Османската империя, България и Гърция стават независими държави, а в Турция се основава нова република. Обаче тя не успя да осъществи демокрацията в истинския смисъл. Всъщност повечето от проблемите, които днес изживяваме, идват от там. Надявам се, че през следващите години Турция ще стане по-демократична страна.
- Вие сте опозиционен писател - това води ли до проблеми?
- Не. Никога не са упражнявали натиск върху мен, нито пък съм бил репресиран...
- Все пак Турция е модерна държава...
- Разбира се.
- Тези дни обаче премиерът Ердоган раздели обществото на верни и предатели...
- ... Но родината ми не е разединена. Вярно е, че има известни притеснения. Вероятно подкрепата към водещата партия намалява.
Както хората се учат от собствения опит, така и народите. Нашето правителство постепенно губи кръв и става по-слабо.
- В другия ви роман, "Паметта на Истанбул", засягате проблема за културното наследство на града. Грижат ли се за него, или го рушат?
- Не го пазят добре. Жалко е, че в Истанбул има ръководители, които смятат парите за по-ценни от културното наследство. Той е исторически град, чиято визия е нарушена от последните модерни постройки. Хората обаче отблизо наблюдават какво се случва и му се противопоставят. Управляващите не могат да осъществят всичко, което искат. "Паметта на Истанбул" засяга чувствителна тема, която вече се учи в училищата.
- Значи обикновените граждани съзнават отговорността си?
- Не мога да обобщавам. Но образованите хора се опитват да стопанисват града. Защото Истанбул приема много пришълци. Има 17 милиона и всеки ден идват още. Минава време, докато новите научат някои неща.
- Чели ли сте български писатели?
- Повечето са от старото поколение. Много обичам Димитър Димов, умирам за неговия "Тютюн". Харесвам и стиховете на Вапцаров. Съжалявам, че не познавам съвременните ви автори.
- Какво е общото между българи и турци?
- Когато дойдох тук за първи път преди 29 години, се връщах от 12-месечен престой в Москва - и се почувствах все едно съм в Истанбул. Природата ни е еднаква, храната, отношенията...
- Мислите ли, че историческото минало вече е загърбено?
- Когато някое правителство сдаде властта, следващото зачерква всичко наследено. Но като мине малко време, хората започват да казват, че предишният период не е бил толкова лош. Така се осъществява баланс. Безкрайно неправилно е да се зачерква цялото минало. Ако нямаш минало, не можеш да имаш бъдещето. Можем да изследваме и коментираме миналото, но не можем да го отричаме.
- Какво харесвате в България?
- Умирам за историческата част в центъра на София. Все едно вървя по "Султан Ахмед" в Истанбул - или в Париж, Берлин или Лондон. Целият свят е наш дом и родина. Разбира се, страшно много харесвам виното, неописуемо вкусните ви сирена, суджука и пастърмата. Има и много красиви момичета.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
