София. Студентите имат пълните основания да протестират с оглед на политическата и обществена обстановка. Въпросът е дали окупацията на Софийския университет беше най-удачната форма, за да изразят несъгласието си. Блокадата на Алма матер премина дори през радикална фаза, при която не пускаха служителите от администрацията и спряха изцяло работата.
Окупацията на Ректората е нов период в протеста и не се характеризира толкова със своето количество, колкото с влизането в качествено нов етап. Летният протест беше директен и доста по-многоброен и въпреки това правителството на Пламен Орешарски устоя на силния уличен натиск. Изглеждаше, че кабинетът няма да се огъне и от студентската окупация. Качествено новият момент е, че стана възможно протестът да постигне блокиране на цели държавни и обществени институции. Имаше вероятност след Ректората да бъдат окупирани и други вузове. Шефът на Съюза на артистите Христо Мутафчиев дори заяви, че може и театрите да затворят в знак на солидарност със студентите. Главната опасност в началото на студентския бунт беше да не се стигне до блокаж на институциите в България.
Тогава нямаше да си задаваме въпроса дали правителството ще издържи. Щеше да е по-логично питането:
Има ли изобщо смисъл кабинетът да стои
на власт, след като не може да работи?
По всичко личи, че студентите не са доволни от факта, че за месец окупация не са получили оставката. Заради това те пристъпиха към две действия - тотална окупация на Ректората и недопускане на служителите, която обаче настрои част от колегите им и преподавателите срещу тях. Динамиката на събитията накара студентите да потърсят и друг подход - да притиснат властта чрез окупация на парламента.
При блокадата на Народното събрание във вторник видяхме, че участват не само Ранобудните студенти, но и други групи протестиращи. Досега летните шествия и тези на академичната младеж се характеризираха с едно спокойствие и издръжливост, докато онзи ден станахме свидетели на актове на агресия и от двете страни. Възможно е протестът да преминава в нова радикална фаза и търпението вече да е изчерпано. Радикализацията обаче може да не даде очаквания резултат. Огромният авторитет, който имат протестиращите и студентите, беше морален. Обществото ги подкрепя, защото смята, че те не са платени и изпратени от партийни централи. Сега виждаме на протеста да се появяват различни групи, които
целят провокации и проливане на кръв
Техните действия могат да подронят моралната правота на протеста.
Властта посвикна с недоволните хора на площада и не виждам как през следващите дни ще се намери разрешение на кризата.
Другата дилема на протестите е дали те трябва предявят по-конкретни искания към властта. Например удачно ли е студентите да поискат по-голям дял от БВП да се заделя за образование, или пък да се увеличи бюджетът на СУ? Според мен правителството щеше да изпълни подобни искания, ако те бяха предявени към него.
След сблъсъците с полицията студентите скандираха: "Тук не е Москва!". Трябва да сме наясно, че ако протестиращи се съберат пред Руската Дума и започнат да хвърлят бомбички или яйца, само за миг щяха да бъдат смазани първите редове на митинга и стотици хора да бъдат арестувани. Твърди действия на органите на реда има при подобни демонстрации и в Испания, и във Великобритания. Там полицията действа много по-грубо, отколкото тук. Не съм привърженик на полицейското насилие - ясно е, че ако МВР се намеси по-брутално, напрежението ще ескалира допълнително.
Едва ли и обявеният от ГЕРБ митинг в Пловдив ще успее да усили натиска спрямо правителството. За пет месеца ясно се видя, че
протестиращите не признават ГЕРБ
и Бойко Борисов за свой водач. Затова и техният протест ще бъде поредната проява на недоволство, но този път с партийни знамена.
Що се отнася до митингите на КНСБ и "Подкрепа", ситуацията е доста различна. Синдикалните протести ще излязат с конкретни социални искания. Профсъюзният протест е по-опасен за кабинета, тъй като ще нанесе удар върху основния лайтмотив на властта за социалния характер на управлението на Орешарски. Управляващите твърдят, че след дясното и рестриктивно правителство на Борисов те отпускат колана и увеличават социалните разходи. Затова евентуален социален протест на синдикатите ще ги удари по слабото място. Още по-опасен ще бъде този бунт, ако е спонтанен, подобно на размириците през февруари. Защото с КНСБ и КТ "Подкрепа" правителството би могло да се разбере и да води диалог, докато с разярената улица много трудно ще успее да намери допирни точки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
