Доц. Валери Личев, антрополог
От психологическа гледна точка между агресия и апатичност има връзка, доколкото те могат да бъдат прояви на различни форми на депресия. Изследванията показват, че почти всеки 3-ти или 4-ти гражданин на България е засегнат от въпросното заболяване. Цинизмът, произлязъл от древногръцката философия, в наши дни е станал нарицателно име на вербалната агресия, която е за предпочитане пред физическата. За съжаление в повечето случаи двата феномена се обединяват.
Проблемът на затъналото във всевъзможни проблеми българското общество е липсата на канали за освобождаване на натрупаното напрежение. Когато натрупаната енергия не може да бъде канализирана (подобно на водата в природата), тя избива навън, за да не разруши отвътре личността. Психоанализата набляга изключително много на езика, тъй като именно чрез него става възможно овладяването на разрушителните агресивни нагони. В противен случай настъпва acting out – физическо отреагиране, което не е преминало през процес на обмисляне и етическа преценка.
Хана Арент – германски философ от еврейски произход, говори за „подчовешкото". „Подчовекът" от с. Вакарел
стана известен на обществото, защото една от поредните му жертви се оказа обичан и известен български актьор - Никола Николаев, бате Николай. Проблемът на българското общество е в епидемиологичния характер, който добива агресията. На пътя в България обаче тя се превръща в нещо повече от индивидуално-психологически феномен. От телевизионно интервю става ясно, че много млади хора носят в колите си бухалки като предпазна мярка. Очевидно нуждата за предпазване със сила у нас е добила такива размери, че
хората са готови да тръгнат на път без аптечка или без резервна гума, но не и без оръжие
Агресия с подобни размери говори за настъпването на инволюция, дегенерация, оскотяване или регресия (който искате термин си подберете – няма да сбъркате) не само на индивидуално-психологическо, но и на социално равнище. Оттук следва апатията.
Прогресът в човешката история се е случил чрез трансформация на агресията в продуктивни дейности, които са били толкова по-успешни, колкото по-солидарни са били хората. В наши дни сме свидетели точно на обратния процес. Бухалката – атрибут на мутрите – става метафора на атомизацията на обществото. Хора в изолирани метални кутийки се стремят да се самодокажат пред други като тях – бронирани и изолирани индивиди, защото това е почти единствената възможност да се уверят, че имат его, способно да бъде зачетено и признато от другите. Ако напрежението се излее единствено под формата на словесна агресия (цинизъм), би било добре. За съжаление силата на думите отстъпва пред силата на действията.
Апатията по повод публичната агресия има много обяснения, но за България е свързана основно със споменатата по-горе атомизация на обществото. За нормално развитата личност е характерна интериоризацията на груповия авторитет. Виждайки се през очите на другите, индивидът предвижда тяхното порицание или осъдителната им реакция и поради това се въздържа от предприемането на агресивни действия, особено на публични места.
Не е такъв случаят с насилника, у когото липсва развит самоконтрол, тъй като не е имал възможността да се себеизгради по описания по-горе път. Неговите личностни дефицити се оказват в добра кореспонденция с обществените и поради тази причина произволът във всичките му разновидности избуява.
Все пак случаят с бате Николай показа, че
общността може да се обедини, за да обуздае агресора
Неслучайно група граждани се обединяват, за да подкрепят младо изнасилено момиче с думите, че то е свършило работата на държавата – единствения легитимен орган за осъществяване на репресия. Тази реакция е симптом за сериозен проблем. При положение, че институционалните дефицити тласкат хората към положителна оценка на репресията, която в съвременните демокрации само държавата е упълномощена да упражнява, няма защо да се чудим, че интересът към политическия живот отслабва. Ситуацията ми напомня търговете в е-bay –неколкодневният търг се следи от потенциални купувачи, които не наддават, за да не вдигат цената. Едва в последния момент се активизират с надеждата да спечелят на най-ниска цена. В момента България са намира на нещо подобно на „политически търг". За да „не се вдигне цената" на изборите, т.е. за да не се изхабят твърде отрано ограничените предизборни аргументи, обявяването на кандидатите за президент се отлага до последния момент. Със сигурност решението на членовете на повечето партии ще бъде спуснато „отгоре". Затова в повечето партии липсват вътрепартийни дискусии. Българският избирател най-вероятно ще гласува за запазване на статуквото пред опасността от непредвидими ефекти при една евентуална промяна. Предполагам, че настоящите избори ще бъдат с рекордно ниска избирателна активност.
Записа: Антония КЮМЮРДЖИЕВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
