Опростените лихви са знак, че Русия е готова за диалог
Ако не се продължи проектът, всичко построено отива в небитието, казва проф. Атанас Тасев
"Атомстройекспорт" ще опрости 23 млн. евро натрупани лихви за АЕЦ "Белене", ако НЕК плати цялата сума по арбитражното дело до 15 декември. Така България ще спре да плаща лихвите по арбитражното решение за "Белене" - 167 хил. евро на ден. Какво означава това на енергиен и политически език и слагаме ли край на изострените отношения с Русия. "Стандарт" потърси мнението на един от големите енергийни експерти проф. Атанас Тасев, който вчера празнува и рожден ден.
- Честит рожден ден, проф. Тасев! Много интересно - точно днес дойде вестта от "Росатом", че руснаците се отказват от лихвата 167 хил. евро на ден, ако НЕК плати до 15 декември дължимата сума на "Атомстройекспорт". Това добра новина ли е? България в състояние ли е да я изпълни?
- Благодаря, това е много добра новина и наистина идва като подарък точно на рождения ми ден. Това на първо място означава, че Русия е готова на диалог, защото решението на арбитража не подлежи на коментар, то е категорично. Знаете, че имаше и юридически спор за лихвите върху тези 1,2 млрд. лв., и ако сумата беше предоставена на руската страна веднага и тя ги беше сложила като депозит в руска банка, то при техните годишни лихви - 10-12 процента, лесно може да се пресметне още колко би спечелила тя.
- Значи вече има оптимизъм в изхода от кризата АЕЦ "Белене"?
- Много сериозен при това. Искам да подчертая, че тази лихва не е наказателна. Тя изхожда от интересите на другата страна. Ако руснаците получат парите днес, ще ги внесат в банка и ще си вземат печалбата. Ние пак също печелим, защото няма да плащаме всекидневните лихви.
- Министър Петкова обяви, че проектът "Белене" тръгва навремето след грешна прогноза за потреблението на електроенергия в България. И тази грешна прогноза ни струва вече 1.4 млрд. лева. Какво стана тогава, вие сте пряк свидетел на тези събития? Как се получи тази грешна прогноза за потреблението?
- Няма грешна прогноза. Има промяна на обстоятелствата. Всяка прогноза се опира на определени хипотези. Тогавашната се базираше на реалното потребление на електроенергия, на тенденциите за ръст на брутния вътрешен продукт и тогавашната зависимост между ръста на БВП и на енергопотреблението. Тези хипотези обаче междувременно се промениха. Така че аз категорично възразявам, че е имало грешна прогноза. Просто динамиката на обстоятелствата не се вписа в тази първоначална прогноза. Но независимо от всичко факт е, че ние имаме оборудване - ядрени реактори, които сме поръчали. Ние ще си ги платим, при това при максимално благоприятния случай - плащаме по номинал, а не с лихвата.
- И сега идва основният въпрос - добре, ще го платим, както казвате даже изгодно, но какво ще го правим това оборудване за атомна централа?
- Преди два месеца на мирния енергиен форум ние предложихме четири варианта. Нулев вариант - да се плати веднага. Както виждате, това вече се реализира. Първи вариант - да се види каква е възможността да се капитализира вече построеното на площадката на АЕЦ "Белене". Защото, ако се мине към другите сценарии, това което вече е построено, отива в небитието. С други думи, важно е да се търси възможността за продължаване на проекта при наличие на инвеститорски интерес. Подчертавам, че България никога не е смятала да строи "Белене" като изцяло държавен проект. Тогава имахме стратегически инвеститор RWE с 49% и държавата с 51%. Но инвеститорът се отказа, да не влизаме в подробности защо и как. И сега отново се връщаме на варианта строеж, но вече мажоритарен трябва да бъде частният инвеститор, той ще поеме пазарните рискове при тези променени условия. Защото ние ще вкараме около 17 млрд. киловатчаса електроенергия в енергийната система, колкото ще произвеждат новите два реактора годишно. И тук идва въпросът колко от тях са за вътрешния и колко - за външния пазар. А проектът "Белене" може да се допълни много добре с един позабравен проект - от 2011 година, за изграждането на електроенергиен хъб на наша територия, с мощност около 5000 МВт, по кабел, който минава по нашето трасе, стига до Сърбия, минава през Черна гора и оттам - към Италия. Така се стига до европейския пазар, който е с много по-високи възможности за търговия и много по-високи нива на цените на енергията. Ако разглеждаме "Белене" от гледна точна на възможната реализация, то трябва да го разглеждаме като съчетание от този електроенергиен хъб.
- Бившият енергиен министър Делян Добрев е обвинен, че не е спрял навреме проекта "Белене". Колегата му преди това Петър Димитров пък е обвинен в безстопанственост. Но и двамата твърдят, че са невинни. Търсят ли се реално виновни, или това са предизборни атаки?
- Виновен или невиновен казва само една институция в държавата - съдът. Образно казано - да спреш презокеански кораб само със задна спирачка е невъзможно. Тогава в България ние нямахме нужния опит и беше сключено споразумение за строителство по Сребърната книга на ФИДИК - т.е. изграждането на централата под ключ. Понеже нямахме достатъчно компетенция за управление на проекта, сключихме договор с "Уорли Парсънс", международен консултант, за управление и контрол на самия проект и извършване на проверки и ревизии на всичко, което се прави. Парламентът взе решение за строителството на АЕЦ "Белене" и се подписа споразумението между "Атомстройекспорт" и НЕК като юридически лица в споразумението. Има разпореждане към НЕК да прекрати договора, но има и задължения да се консервира, да се сертифицира обектът под контрола на консултантската фирма. А това не е никак просто. Никой не може да си тръгне от обекта ей така. По всички закони у нас, в това число и по Закона за устройство на територията, всеки обект до Акт 16 е в управлението на главния изпълнител. А това е "Атомстройекспорт". Така че се получава заплетен казус. Решавате да прекъснете договора, но задължения има и другата страна. А тя може да ви съди за неустойки. И най-важното - трябва да се консервира обектът. Всички плащания, които са били извършвани, след като е взето решение да се прекратят договорите, са свързани с това, че тези договори са редуцирани в насока консервация на обекта. Така че те са абсолютно правомерно изплатени. Буквалният прочит на договора означава "няма нарушение на договора".
- Има ли друг такъв "ядрен" прецедент в света - компания да съди държава за милиарди?
- Има, разбира се. Китай и "Уестингхаус" се съдят. Трябва да се знае, че при големите инфраструктурни проекти има принципи. Никога един проект не се включва в бюджета, който първоначално е предвиден. Никога нито един от проектите не е влизал в предварително предвидените срокове - говоря за световни примери - САЩ, Аржентина, Франция, където щете. В този смисъл ние не правим някакво изключение. При нас беше много силна политическата и геополитическата намеса. Това е проблемът. Ако бяха оставени специалистите да си свършат работата, сега нямаше да има спорове за неустойки.
- Искате да кажете, че ако нямаше политически спорове у нас и геополитическа намеса отвън, АЕЦ "Белене" щеше да е готов?
- Разбира се. При това ефективно действащ на европейския енергиен пазар чрез един нов електроенергиен хъб. Всичко това щеше да бъде реалност.
- Последно - нужен ли е АЕЦ "Белене" на България?
- Всяко нещо, което носи пари на България, е нужно. В България е нужно да се строи, на България й трябва действаща икономика. България не трябва да губи своето място в международния ядрен клуб.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
