Ще запазим кадрите и ще привличаме доказани специалисти и от чужбина, уверява Ангел Ангелов
Ангел Ангелов е наследник на фамилия Ангелови, основатели на фирма "Градус". През 2004 г. завършва Business Studies в The Nottingham Trent University, Англия и оттогава е активна част от семейния бизнес. Развива търговския и маркетингов отдел на фирмата и с целенасочена и оригинална маркетингова стратегия успява да наложи "Градус" като бранд. Ангел Ангелов e инвеститор и председател на борда на директорите на веригата лечебни заведения "Сити Клиник".
- Г-н Ангелов, защо според вас вторият по големина инвеститор в здравеопазването реши да стъпи за пръв път в Европа именно чрез България?
- Това показва на какво ниво е българското здравеопазване и, разбира се, доказва какво "Сити Клиник" успя да направи на българския пазар само за три години и половина. Смятаме, че с лечебните заведения, които направихме за този кратък период, успяхме да наложим един нов стандарт в здравеопазването в България, което е на европейско ниво, а много често надвишава и нивото на доста европейски болници. Всички акредитации, които получихме във времето, са показателни. Престижният международен сертификат за качество от Joint Commission International (JCI) е само един пример. Единствената болница в България, която е акредитирана по JCI, е именно "Сити Клиник". Дори в региона болниците, които са акредитирани по този стандарт, са доста малко. Самият факт, че успяхме да привлечем инвеститор като "Аджъбадем" да дойде у нас и да инвестира в здравеопазването ни, е доказателство за това колко много сме успели да направим за този кратък период. Мажоритарен собственик в "Аджъбадем" е втората по големина здравна група в света IHH Healthcare Berhad (IHH), която пък е собственост на малайзийската държава,
с активи от 12 млрд. евро в зравеопазването и над 500 болници
в Китай, Индия, Сингапур, Виетнам, Малайзия и Турция. Това, че те избраха България и "Сити клиник" за техен партньор в първото им стъпване в ЕС, говори достатъчно за това какво е България и какво е "Сити Клиник".
- Какви са параметрите на сделката и кога се очаква да приключи? Кога ще отвори врати новата верига от болници "Аджъбадем Сити Клиник"?
- Общият размер на сделката възлиза на около 250 млн. лева и ще стане факт в момента, в който Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде разрешение за концентрация на стопанска дейност.
- В кои други страни има болници на "Аджъбадем"?
- Освен в страните, които изброих преди малко, "Аджъбадем" имат болници и в Македония. Останалият им бизнес е в Турция, където те са най-големи. В Европа няма друга група в такъв размер като на "Аджъбадем". Техният годишен приход е около 1 млрд. долара само от дейността в Турция и Македония.
- С каква апаратура и кадри ще разполага новата болница "Аджъбадем Сити Клиник"? Ще задържите ли специалистите от болница "Токуда"? Ще пристигнат ли у нас чуждестранни специалисти?
- Доказали сме, че ние изключително много държим на кадрите и тяхното развитие. Ние не само задържаме, но и привличаме кадри. За пръв път от толкова години насам "Сити Клиник" показа как може да се върнат медици от чужбина. Имаме специалисти, които са работили зад граница над 20 г., но успяхме да върнем в България. Затова не само ще задържим кадрите си, но ще се опитаме да привлечем още по-добри кадри и българи, които работят в чужбина. Единственият важен критерий е тези специалисти да работят добре, да са показали качества и високо ниво, което отговаря на нивото на нашата група. Ще запазим нашите специалисти от цялата група и ще привличаме все повече добри кадри. Разбира се, че ще разчитаме на "Аджъбадем" за обмен на опит. Това е нещо нормално, което сме правили и досега. Но вече възможността да го правим е по-голяма като техни партньори. Както "Аджъбадем" ще разчита на специалистите на "Сити Клиник", така и ние ще разчитаме на техните и това ще е постоянен процес. В момента "Сити Клиник" и "Токуда" са достатъчно натоварени и затова
няма да закриваме определени отделения, които се дублират
а просто ще ги доразвием и оптимизиране.
- Ще имат ли европейски заплати специалистите в "Аджъбадем Сити Клиник"?
- Те и сега са с европейски заплати, защото сме наясно, че има недостиг на медицински персонал у нас. Ние сме университетска болница и се стремим да създаваме кадри и да ги задържаме при нас. "Аджъбадем" има свой университет в Истанбул, който е един от най-добрите медицински университети в света. Причината все още да не е ранкиран в Топ 5 на света е единствено, защото е нов, а изискването е да е на поне 5 г. Този университет е частна инвестиция на основателя на "Аджъбадем" г-н Мехмед Али Айдънлар и в него се създават техните кадри. Ние държим да се създават млади кадри и да се развиват. Заплатата е важна, но и други неща са от значение за медицинския работник - добра работна среда, оборудване и място, което да им позволява да дадат най-доброто на пациента.
- С какво ще се откроите пред останалите лечебни заведения у нас?
- Мисля, че и сега се отличаваме достатъчно от тях. Това сочи интересът на пациента и инвеститора, който дойде при нас. Стремежът ни ще е чрез придобиването на болница "Токуда" и тя да бъде разпознаваема като част от групата по всеки един критерий от дизайн до методи на работа и обслужване и стандарти. Ще се постараем възможно най-бързо добрите практики между "Сити Клиник" и "Токуда" да бъдат обединени и "Токуда" да заприлича на болниците, които са част от веригата в София, Бургас и Варна. В бъдеще ще целим развитие в България, откриване на други здравни заведения в страната.
- Ще допринесе ли "Аджъбадем Сити Клиник" за това българите с онкологични заболявания да не търсят лечение в Турция?
- Още с отварянето на "Сити Клиник Онкологичен център" в началото на тази година заявихме, че се стремим към привличане не само на български, но и чуждестранни пациенти. Защото този център е със стандарти и специалисти, които по нищо не отстъпват на най-модерните европейски болници. При нас
вече идват пациенти, които са търсили варианти за лечение в чужбина
"Аджъбадем" също е била част от групата, която е лекувала български пациенти. Затова не виждам причина българите вече да търсят лечение в Турция, където е и по-скъпо. Напротив, смятам, че е възможно пациенти от Турция да идват при нас. Защото на по-ниска цена, те ще получат същите качествени здравни услуги.
-Очаквате ли интерес към услугите на новата верига болници у нас от страна на чуждестранни пациенти?
- Да, не само от Турция, а и от страни от ЕС, от Русия и от Близкия изток. И в момента имаме пациенти от Европа и Близкия изток, но след обединението смятам, че възможностите ни за привличане на чуждестранни пациенти ще станат доста по-големи.
- Какво е нужно за предлагането на качествено здравно обслужване?
- Качественото здравно обслужване е в основата на нашия проект. Всички наши проекти са направени като концепция от международни архитектурни бюра, след което са консултирани от най-добрите във всяка сфера. Наш партньор в реализиране на проекта за Онкологичения център беше една от най-добрите болници в света за лечение на онкологични заболявания - "МД Андерсън" в Хюстън, САЩ. В Сърдечно-съдовия ни център
работим в тясна колаборация с Аризона Харт Институт и Харвардския университет
които пък са лидери в тази област.Така че като се започне от дизайна сградата и се премине през цялостната концепция на работа, добрите практики на специалисти и най-доброто на пазара оборудване и стигнем до мениджмънта, ние взимаме най-доброто от света. Това е сложен организъм, който работи само когато са в синхрон всички елементи. Тогава пациентът, понякога без да разбере защо, излиза доволен от нашите болници.
- Смятате ли, че е на ниво родното здравеопазване и какво още може да се желае?
- Въпреки че българите имаме склонността да се оплакваме от всичко постоянно, трябва да кажем, че нашето здравеопазване е много добре организирано и българският пациент има изключително добър достъп до него. Здравноосигуреният пациент получава широк пакет от услуги, които държавата плаща. А фактът, че вторият в света, в която и да е индустрия, идва в България, което не се случва всеки ден в сравнително малка държава като нашата, показва, че има стабилност и предсказуемост в сектора и, разбира се, е намерил подходящия партньор за да влезе на този пазар. Българското здравеопазване е добре структурирано. Има какво още да се желае, но смятам, че заедно с новите ни партньори ще успеем да вдигнем нивото още по-високо и че до няколко години ще бъдем пример в Цяла Европа в сферата на здравеопазването.
- На дискусията на в. "Стандарт" "Да! На българската икономика" посочихте, че има плащания към болниците, които се бавят повече от година, как това се отразява на дейността на тези лечебни заведения?
- Този проблем трябва да бъде адресиран, защото става дума за пациенти, за които сме се погрижили, те са излекувани, здравните заведения са направили разходи за тях. Конституционно право на пациента е той да бъде лекуван там, където той предпочита. Затова ние сме пред дилемата да излекуваме пациентите, които така или иначе ни търсят и да чакаме плащане, което в някои случаи се бави с повече от година. Наш дълг е да лекуваме пациентите, които идват при нас и не можем да им откажем лечение, защото например месечният лимит е изчерпан. Затова този проблем трябва да бъде решен, защото се работи трудно при направени определени разходи, а насреща не получаваш плащане. И ние имаме плащания към доставчиците, разходи, изплащаме работните заплати навреме. Затова е важно този въпрос да бъде разгледан и се надяваме да има резултат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
