Огнян Варадинов е член на Софийската адвокатска колегия. Бил е началник-отдел "Правен" и член на Комисията за защита на потребителите. Наскоро издателство "Сиби" пусна на пазара книгата му "Нелоялни търговски практики в отношенията търговец - потребител". С нея юристът иска да постави дискусия по темата. По случай Международния ден на потребителите, който отбелязахме на 15 март, "Стандарт" потърси адвокат Варадинов за отговор на въпроси за правата ни, рисковете и други проблеми.
- Адвокат Варадинов, от какво трябва да се пазят потребителите?
- Да не ги лъжат, най-общо казано. За да разберат кога ги лъжат, трябва да имат някакво ниво на опитност, т.е. априори да се отнасят критично към посланията, които получават от търговците. Трябва да знаят, че тези послания изхождат от хора, които искат да им продадат нещо и невинаги имат интерес да са честни и обективни. Далеч съм от мисълта, че всички търговци са нечестни. Практиката показва точно обратното - повечето търговци са коректни със своите клиенти, тъй като идеята им е да просъществуват дълго на пазара. А като се разбере, че търговецът продава некачествени продукти или използва нелоялни търговски способи, той едва ли ще се радва на дълго и безоблачно икономическо съществуване. Въпреки това не са малко случаите и натрупаната съдебна практика го показва, че се използват откровено некоректни методи на въздействие, например под формата на заблуждаващи реклами и търговски практики. Прилагат се и агресивни способи за въздействие, като например
настойчиви съобщения под формата на есемеси
телефонни обаждания, посещения на място, където потребителят, за да спре тормоза от търговеца, решава в крайна сметка да сключи сделка, за която преценява, че може би няма нужда от нея. Такива неща са забранени. По отношение на заблуждаващите търговски практики е забранена самата заблуда. Т.е. целта на законодателя е да даде възможност на потребителя да вземе разумно решение. Презумпцията е, че той е в състояние да взема разумни решения, ако е коректно информиран. Затова изискването към търговските съобщения е те да съдържат точна информация.
- С какво най-често ни заблуждават търговците?
- Много разнообразни са случаите. Примерно, с обявяването на качествата на продуктите.
Пише на ресторанта "Прясна риба", а се оказва, че е замразена
Или пише, че една храна има лечебни свойства, пък тя ги няма. Отделно по Закона за храните е забранено да се приписват лечебни свойства на храните, но има някои търговци, които предлагат продукти, за които твърдят, че лекуват едно или друго заболяване, пък обективни данни в тази насока няма. Или се твърди, че един хотел е 3 или 4 звезди, а той въобще не е категоризиран. Или че става дума за хотел 3 звезди, пък той е семеен хотел. Очевидно проблемите са свързани с некоректност.
- Как да си търсят правата ощетените?
- Да подадат сигнал в Комисията за защита на потребителите, които трябва да извършат проверка и ако се окаже, че е така, да санкционират търговеца. А ощетените може да получат компенсация от търговеца, като КЗП може да действа като медиатор между страните.
- Ако не се постигне съгласие за компенсациите?
- Тогава думата има съдът. Освен в КЗП хората може да подадат сигнал и в някоя от потребителските организации, например Асоциация "Активни потребители" поддържа специална телефонна линия за съвети.
- Добре, купувам некачествена стока и искам да я рекламирам, ако не си пазя касовата бележка, с какво ще докажа, че точно това е купената стока?
- При дефект търговецът трябва да замени стоката или да я отремонтира. При повторен дефект или невъзможност да се удовлетвори в месечен срок рекламацията може да се иска връщане на парите или отбив от цената. Потребителят трябва да докаже с касова бележка, с фактура, с гаранционна карта, с приемо-предавателен протокол и в краен случай - със свидетели, от кого е закупил стоката.
- Крие ли рискове търговията онлайн?
- Онлайн пазаруването има много предимства - спестява време, цените на стоките, които се предлагат в интернет, са по-ниски, няма ги разходите за склад, за магазин, за персонал, няма го и психологическия натиск от търговеца. Има и рискове. Не можете да видите физически стоката, не можете да я сравните с други стоки. Принудени сте да се доверите изцяло на описанието на търговеца. В случай, че искате да я рекламирате, може и да се окаже невъзможно да откриете кой е търговецът, който ви я предлага.
Възможно е да ви изпратят не чифт нови обувки, а употребявани
и да се чудите на кого да ги върнете. Затова препоръчвам на хората, които пазаруват в интернет, да проверят дали е посочен търговецът в сайта и данни за контакт с него - телефон, адрес. Ако липсват данни, веднага светва червена лампичка и да се избягва пазаруване оттам. При този тип сделки, сключени от разстояние, потребителят има право на отказ. В срок от 7 работни дни от датата на получаване на стоката потребителят може да се откаже от договора с писмено изявление до търговеца. Може да върне стоката, но тя трябва да е в добър търговски вид. Ако стоката е повредена, търговецът може да иска обезщетение от потребителя.
- Ако потребителят е повредил само опаковката на стоката?
- Това не се отразява на правото на отказ, стига самата стока да е в изправност. Търговецът е длъжен да възстанови платената цена.
- В случай, че търговецът е в страна извън Европейския съюз?
- Може да се окаже, че неговото национално право не предвижда възможност за отказ на потребителя от договора.
- Наскоро издателство "Сиби" пусна на пазара ваша книга "Нелоялни търговски практики в отношенията търговец-потребител"?
- Поводът да напиша книгата е, че има един раздел в Закона за защита на потребителите - "Нелоялни търговски практики", който е изключително неясно и неразбираемо написан. Неразбираемо и за съда, и за контролните органи, и за търговците, а за потребителите въобще няма да говорим. Причината за това е и в европейската директива, която съответният раздел въвежда. По темата няма нищо писано, въпреки че има голямо количество съдебна практика. Имам доста опит с тази материя и като участващ в работата на контролния орган, и като адвокат, и като консултант на потребителски организации. Реших да се възползвам от този опит и да го събера в книга. Опитах се и да изясня къде са слабостите на закона, тъй като има недобро въвеждане на европейските изисквания, къде има нужда от спешни промени и как може и трябва той да бъде разбиран с оглед на европейските изисквания, които са залегнали в него. Надявам се книгата да постави начало на по-задълбочена дискусия по темата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
