Договорът се урежда в закон от 1950 г.
Може да бъде атакувана в съда от синдика, Фонда за гарантиране на влоговете или кредитор
Адвокат Янчо Трончев
Заради силно завишения напоследък интерес на обществеността към т. нар. цесии на вземания от банки, следва веднъж завинаги да се обясни смисълът на договора за цесия и правните последици от него.
Вложителите с негарантирани влогове (над 100 000 евро) в банка, поставена под специален надзор, масово започнаха да "цедират" (прехвърлят) сумите над горния размер, мислейки, че по този начин ще успеят да спасят парите си. Договорът за цесия е регламентиран в чл. 99 и чл. 100 от Закона за задълженията и договорите. Забележете - този закон е още от 1950 г.! Същественото за цесията е прехвърляне на вземане, а не на вещ.
Какво се случва, ако даден вложител прехвърли част от вземането си към банката на друго лице?
Трябва да е абсолютно ясно, че договорът за цесия е действителен в правоотношението цедент (прехвърлител)/цесионер (приобретател на вземането), независимо от това кога е сключен. Това е така, тъй като не се изисква съгласие от банката за сключването и действителността му. Прехвърлянето може да е безвъзмездно като дарение, може да е и възмездно, когато в значителна степен съвпада с договора за покупко-продажба на вещ. Това е и най-често срещаната цесия - покупко-продажба на вземане. След като вече е сключен такъв договор за цесия, следва да се уведоми банката (длъжника на цедента), за да има действие за нея и за третите лица.
И какво се случва на практика:
1. Да разгледаме вариант, при който вложителят прехвърля част от вземането си на друго лице, което има пари на влог в банката, но значително под гарантирания минимум. Например Х има 300 000 лв. в банката и цедира 100 000 лв. на Y, който има 50 000 лв. Уведомяват банката за това прехвърляне и чакат. Има два варианта. Единият е банката да приеме тази цесия и да издаде документ на Y, че неговият влог е нараснал със 100 000 лв. Това обаче трудно би могло да стане, тъй като, ако банката приеме този вариант, означава да издаде документ, че вложителят Y има депозит в банката (150 000 лв.), без в него реално да са постъпвали пари. С други думи - заобикаля се Законът за гарантиране на влоговете, тъй като няма извършен превод или вноска на пари по сметката на Y. Освен това следва да се знае, че ако банката (разбирай квестор, синдик и т.н.) приеме тази операция, това означава, че той реално изпълнява задължение за сума над гарантирания размер. Само че след поставяне на банка под специален надзор се спират изпълненията на задълженията на банката, в това число и задълженията към вложителите. Приемането на подобна операция може да се счита за нарушение на тази норма на закона, тъй като по същество означава изплащане на суми над гарантирания размер.
Вторият вариант е банката да не прави нищо - бездейства. Тогава за страните по договора за цесия не остава нищо друго освен да търсят правата си по съдебен ред, където ще трябва да доказват действителността на цесията по отношение на третите лица - банката, Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/, другите вложители и кредитори на банката. Трудна работа, свързана с разноски и време.
2. Да разгледаме вариант, при който вложителят прехвърля част от вземането си на друго лице -кредитополучател. При риск от несъстоятелност на банка масово се сключват договори за цесия. Депозант с влог над гарантирания има интерес да се раздели с част от вземането си срещу някаква цена, тъй като съществува опасност в производство по несъстоятелност да изгуби изцяло или частично вземането си. Кредитополучателят има интерес да плати за вземането на вложителя (депозанта), с цел с него да погаси свое задължение към банката, най-често по договор за банков кредит. Вложителят съобщава на банката за прехвърленото вземане, а кредитополучателят прави изявление пред банката за прихващане, ако вече кредитът му е станал изискуем.
В този случай пак има две възможности:
Първата възможност е банката да приеме цесията за действителна, да осчетоводи, съответно да намали депозита на вложителя (цедента) с размера на прехвърлената сума и да намали задължението по кредита с размера на придобитото (от цесионера) вземане. Всичко е ОК и страните се прегръщат. Само че съществува възможност, предвидена в Закона за банковата несъстоятелност, на по-късен етап синдик, друг вложител или кредитор (например ФГВБ) да оспорят по съдебен ред извършено прихващане. Основанията за това се съдържат в разпоредбите на чл. 119 от Закона за кредитните институции.
Нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от банката след началната дата на неплатежоспособността на изпълнение на парично задължение, независимо от начина на изпълнението. Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Втората възможност е банката да не прави нищо - да не осчетоводи, да не отговори и т. н. Тогава за кредитополучателя рискът основно се състои в правото на синдика да прекрати договора за кредит и да даде срок за връщане на целия остатъчен дълг, тъй като след решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност всички кредити стават изискуеми. След като синдикът му поиска целия кредит, кредитополучателят отправя изявление за прихващане до размера на полученото при цесията вземане към банката. И отново - синдикът може да го приеме, но може и да го отхвърли. Ако го приеме и осчетоводи, всичко е ОК и страните пак се прегръщат. С уговорката, че това прихващане може да бъде атакувано в съда от ФГВБ, друг кредитор на банката и всеки, който би имал правен интерес от това.
При положение, че банката (синдикът) не приеме изявлението за прихващане, ще последва изпълнителен лист срещу кредитополучателя за цялата сума по неиздължения кредит. Тогава единствената негова възможност е да оспорва по съдебен ред неосъщественото му прихващане. Шансът съдът да се произнесе в негова полза е минимален, предвид аргументите за куп нарушения на действащото законодателство за извършеното прихващане.
В заключение на всичко казано по-горе може да се направи следния извод: цесията е възможна и действителна правна сделка, но ТВЪРДЕ РИСКОВА, предвид възможността нейните последици да не бъдат признати и/или атакувани по съдебен ред.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
