Първанов ще опита да стегне редиците и да зададе нова посока на партията
Дръзкият анонс на Георги Първанов да се оттегли като председател на АБВ се позагуби насред цунамито от оставки в сектора за сигурност миналата седмица. Все пак в петък оставката му бе приета "за сведение" от Националния съвет на партията, където все пак на никой не му мина през ума да пита за нов водач. Дори и някой абевеец да носи маршалски жезъл в раницата, засега умело го крие. Решено бе оставката на бившия президент да влезе в сила на Националната конференция на 25 април, когато следващият лидер ще бъде избран от всички членове и симпатизанти.
Последната развръзка показва, че ръководството на АБВ разиграва забавна многоходова комбинация, в която
хем вълкът да е сит, хем агнето - цяло
хем шлиферът на овчаря - изгладен.
Първо, хвърлената оставка беше запомнящ се знак за радикално несъгласие на Първанов с гласувания от парламента нов заем от 16 млрд. лв. Въпреки че неговите депутати в последната секунда прескочиха фронтовата линия и подкрепиха заема, а пък кредитът ще помогне на правителството като цяло да развърже кесията, и в частност на социалния вицепремиер Калфин да проведе известна социална политика и да не изглежда като изпосталяло копие на бившия финансов министър Дянков.
Второ, експрезидентът направи демонстрация, че властта за него не е фетиш и може да се отдаде на игра на карти с други пенсионери в кварталната градинка, ако продължават да го излагат. Макар да е привиден, жестът му се откроява на сборището от многогодишни лидери и лидерчета, които се
държат със зъби и нокти за столовете си,
с които само смъртта би могла да ги раздели евентуално.
Трето, Георги Първанов изненада АБВ и минути след обявената оставка отделни партийци и цели организации засипаха централата, медиите и социалните мрежи с вопли: "Бащице, на кого ни оставяш?!" До късане на ризи и самобичувания не се стигна, тъй като повечето азбукари не са вчерашни, а са врели и кипели в политическото театрознание.
Четвърто, партията ще има възможност за пълна мобилизация покрай Националната конференция и отчетно-изборната кампания в навечерието на местните избори. Освен това форумът ще помогне за преброяване на членската маса, затягане на редиците и пространни спорове по любимата за левичарите тема: "Какво да се прави?" Не е за пренебрегване фактът, че новоизбраният водач ще може да си избере ръководен екип по свой вкус, тоест Първанов пак ще раздаде картите на върха на АБВ.
Като всяка социалдемократическа партия с претенции, и АБВ се чувства неуютно в прегръдките на десните партньори в кабинета. Без да страда, се разкъсва между опазването на партийната физиономия и участието във властта. Несъмнение на Националната конференция ще бъде удачно шефовете от жълтите павета
да чуят другарите от провинцията
какво мислят за живота на четворната коалиция. Не една формация досега се е затривала именно заради превръщането си в кабаретна столична трупа, а на АБВ им предстои дебют на вота за кметове и общински съветници. Основната заплаха за тях идва от партията-майка БСП, която напоследък здраво язди опозиционното родео. Повечето избиратели на азбукарите идват от "Позитано" 20 и през октомври отново ще имат тежко раздвоение за кой от двата червени отбора да гласуват.
Тактическите маневри, дори изпълнени блестящо от опитен въжеиграч като Първанов, не снемат стратегическия проблем за идеологическата същност на АБВ и тяхната мисия извън ролята на опорна колона на Бойко Борисов. По всичко личи, че фрагментацията на лявото пространство далеч не е приключила, никнат като гъби нови привлекателни проекти и битката ще се води яростно за всеки глас. Първанов трябва да е наясно, че при гневните настроения на левия електорат разстоянието от социалистическа надежда до бездарно повторение на БСП понякога е неочаквано кратко.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
