Първан Симеонов, политолог, пред "Фокус"
- Г-н Симеонов, изненада ли ви вас оттеглената подкрепа на АБВ за кабинета и защо се случва точно сега?
- Не бих казал, че това е изненада, защото съм имал възможност много пъти да споделям, че именно конгресът на БСП е първата нишка, от която ще започне да се разплита тази така сложна плетеница на интереси и совалки, опипвания на почвата, вслушвания, политически намигвания между различните сектори, която се заплете напоследък. Именно позицията на Корнелия Нинова предполага БСП да се опита да овладее тази лява мрежа, която се получи в последните години. Неусетно лявото пространство от монолитно започна да прилича на мрежово, точно както дясното. И в тази мрежа се съдържа известен шанс за аритметично и психологическо единодействие в левицата, което може да стане зад един общ кандидат за президент. В тази ситуация, особено и при придвижващото се наляво ДПС, АБВ трябваше да побърза да вземе инициативата, да постави дневния ред. И сега АБВ вероятно правят план, че могат дори да посочат кандидата за президент в един евентуален такъв мрежови формат с обща лява или левоцентристка подкрепа. Или пък АБВ си правят сметката, че утре могат да бъдат дори едно свързващо звено в една голяма коалиция между ляво и дясно. Така че не е изненадващ ходът на АБВ. Изненадващо беше донякъде това, че той съдържаше известна импровизация може би, защото имаше разнобой в говоренето на АБВ.
- Ако трябва да обобщим, наистина предстои рестарт на диалога в лявото и е възможна обща кандидатура за президентските избори между БСП и АБВ?
- Такава обща кандидатура е възможна и въпросът е, че ако тази кандидатура е силна, т.е. убедителна, това прави една идея по-трудна задачата на десницата, по-специално на Бойко Борисов, защото той ще трябва да изправи срещу този кандидат несъмнено силна кандидатура. Затова и Борисов в момента също пресмята различни варианти. Всъщност той си го каза наскоро - да издигаме партийна кандидатура или пък да правим нещо друго. Това "нещо друго" може да е различно, може да звучи като обща кандидатура на мнозинството, може да е някакъв друг креативен вариант, в който Борисов да не дава челно сражение. Ще видим. Предстоят може би най-интересните политически седмици от две години насам.
- Критичен момент в коалиционните отношения е ветото на президента по текстове в Изборния кодекс. От това зависи подкрепата на Патриотичния фронт за кабинета. Изправени ли сме пред предсрочни избори?
- Ако има предсрочни избори, по-вероятно е те да са догодина, защото май на никого не му се ходи много-много на избори. Пък и ако има предсрочни избори наесен, г-н Плевнелиев ще трябва да прави служебен кабинет - нещо, което не знам дали се нрави на Борисов. Истината е, че предсрочни избори може да има не толкова заради конкретната ситуация в момента, а въобще за цялостната политическа ситуация. Толкова дълго така не може да се управлява. Вие виждате, че управлението на страната е сложно спазаряване, минимални реформи и изключително утежнени механизми за вземане на решения. При едни предсрочни избори, строго погледнато, на теория дори ГЕРБ биха имали шанса да увеличат присъствието си в парламента, ако някои от по-малките формации не влязат в него. Но досега Борисов е показал, че не прави такива ходове и такива резки движения. Патриотите обаче могат да направят рязко движение. Да го кажа така: по-скоро вярвам, че ще се намери някаква компромисна формула по отношение на това вето и на тези текстове, но не е невъзможно също така патриотите да потеглят навън. Те правят следната проста сметка: в момента тяхното реално участие във властта е минимално. Те нямат толкова много за губене. Второ, ако наистина мирише на избори, именно те ще бъдат факторът, който може да ги предизвика и да "дръпне килимчето изпод правителството", т.е. те могат да се докажат пред своите хора като ефективни. Трето, сега политическата мода е такава: национално-консервативна, патриотична.
Патриотите знаят, че дори в опозиция, те биха печелили позитиви. И четвърто, такъв тип формации именно в опозиция се чувстват доста по-комфортно. Нещо повече: след като всички политически партии в България зазвучаха на два гласа - две линии в БСП, два варианта в АБВ, един ляв и един патриотичен, две ДПС-та, два референдума, два Реформаторски блока, два гласа в ГЕРБ дори, Цветанов и Борисов - някак си точно разногласията между Каракачанов и Валери Симеонов пък напоследък се поизгладиха. Аз никога не съм ги чувал толкова единогласни. Нещо повече - никога не съм чувал лидера на ВМРО Красимир Каракачанов толкова радикален и ултимативен. Това означава, че те са свикнали с идеята дори да напуснат този формат, но пак казвам, че на никого сега не му се напуска и по-вероятното е все пак да се намери някаква компромисна формула.
- Изненадващо ДСБ обявиха, че ще подкрепят Росен Плевнелиев за кандидат за втори президентски мандат. Как си обяснявате подобно действие?
- Прилича много на действието на АБВ в лявото. Това е опит на малка формация да диктува дневния ред чрез политически маневри - малкият да стане голям, така да се каже. ДСБ се опитва, също като АБВ в лявото, да вземе бързо инициативата в дебата, който предстои, и да участва в голямата игра, поне на думи - играта на номиниране на президенти. Много може да са били замислите пред Радан Кънев. Единият вариант е действителна, съвсем нормална декларация за подкрепа на Росен Плевнелиев. Истината е, че тук контрапитането е "Не е ли най-нормално да кажеш това първо на партньорите си - ДБГ, СДС и т.н., и не е ли най-нормално да кажеш на самия човек?". Но възможно е дори да става и тук дума за известна импровизация, грешка или, както правилно го нарече Бойко Борисов, "блъф". Втора възможност е Радан Кънев да подава ръка именно на Бойко Борисов, впрочем, защото и двамата знаят, че Плевнелиев е сравнително трудноизбираем кандидат, но пък офертата за дясно сътрудничество си седи, със или без Плевнелиев. Третият вариант е да отстрелва Плевнелиев и в известна степен и ДСБ да се разтоварва от идеята "Плевнелиев", защото тя започна много да витае напоследък в либералните западноориентирани среди и едва ли не се очакваше именно ДСБ и г-н Плевнелиев да представляват някак си този дясно опозиционен формиращ се морално опозиционен лагер. Сега някак си това отпада донякъде от плещите и на ДСБ. От друга страна, Радан Кънев също е можел да се опита още да насъска интригата между Цветанов и Борисов, че и Плевнелиев. Нещо, което той винаги прави. Възможно е г-н Радан Кънев просто да е искал да демонстрира принципност, а е възможно просто да е искал да смени неудобния за него кандидатпрезидентски дебат в самия Реформаторски блок, защото там вече като че ли се очертава една фигура - на Найден Зеленогорски, и Радан Кънев си търси елегантен начин да се отметне от това. Струва ми се, че Кънев направи грешка, първа може би сериозна грешка от много време насам. Той е ловък политически играч и едва ли е целял това, което се получи с този ход, това разединение вътре в средите на тези западноориентирани либерални и обикновено позиционирани вдясно хора. Някак си да ги накараш да се чудят между Радан Кънев и Росен Плевнелиев - това едва ли е целял г-н Радан Кънев. При това точно когато в този сектор взе да се формира именно някакво усещане за дясна морална опозиция - нещо, което беше вакантно от известно време в България. И точно в този момент да си размениш такива реплики с Росен Плевнелиев - някак си това е контраефект.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
