Акад. проф. д-р по международно право Борислав Йотов е член на БАН. Автор е на 199 научни и художествено-публицистични книги и 7 учебни труда. Член е на СБП и на Световна асоциация на писателите криминалисти.
Най-актуалната дума в съвременния български речник е реформа. Всички, най-вече политиците, постоянно говорят за здравна, образователна, пенсионна, съдебна реформа... Както в много други подобни случаи, най-много по темата се упражняват тези, които най-малко знаят. Примерно, относно съдебната реформа говорят и са се нагърбили да я правят треторазрядни, световно неизвестни адвокатчета - както Радан Кънев, Христо Иванов, както и лица, които сигурно не са прекрачвали прага на Съдебната палата, на съдебната зала - като Меглена Кунева, Екатерина Захариева. Като личност, която има 40-годишен професионален стаж в съдебната система само като прокурор, а сега учен, искам да споделя някои свои мисли на тема съдебна реформа. Ще започна с юридическата база на всяка демократична и правова държава - Конституцията. 25-годишният правен живот на сега действащата конституция доказва, че тя вече е изчерпала своята историческа роля. Ето защо крайно необходимо е не да се изменя, а да се приеме нова конституция. Тя трябва да има нова философия на политическото устройство, като въплъти реално принципа, че властта не само произтича от народа, но и принадлежи на народа. Сега от властта черпят облаги само босовете на мутренските групировки, останките от партийната номенклатура и нейните наследници, ненаситно алчните банкери олигарси, няколко крупни земевладелци латифундисти, мафията.
На България е нужна нова конституция, която да създаде правната уредба за съда, прокуратурата и следствието, чито конкретни функции ще бъдат уредени в отделни закони. Съдиите да бъдат избирани от съдийските колегии. Прокурорите и следователите да бъдат назначавани и освобождавани от длъжност от главния прокурор, който да носи лична отговорност за тях.
25-годишният опит от сега действащата конституция доказа, че Висшият съдебен съвет е абсолютно ненужен, излишен орган. Той е явно политизиран, придатък на управляващата каста, инкубатор и развъдник на корупция. Неговата роля успешно могат да изпълняват отделите "Кадри, човешки ресурси и кариерно развитие" във Върховната касационна прокуратура и Върховния касационен съд. Конституционният съд също е един политизиран, а не професионален орган, който в мнозинството си е конституиран от квотите на временноуправляващото парламентарно партийно мнозинство и от президента. КС е едно своеобразно бутиково формирование, състоящо се предимно от лица, които преди това не са постановили дори една присъда или съдебно решение. 12 скъпоплатени "съдии" решават за цяла година общо по-малко от 12 дела...?! Тази работа може да свърши между другото едно отделение във ВКС, както е в много страни, включително и сочените за пример САЩ.
Ще допълня, че според мен Народното събрание не трябва да бъде постоянно действащ орган, освен това съставът му трябва да се редуцира до 80 народни представители, които да работят в режим на сесии, а междувременно експерти да изработват проекозаконите. Би трябвало да се въведе мандатност (примерно по два мандата). По този начин ще бъде премахната компрометиралата се професия депутат. Министерствата пък следва да бъдат 10 на брой. При фактическо положение, че понастоящем у нас няма икономика, земеделие, здравеопазване, правосъдие... а има съответни министри. Това е абсурдно!
Следва да се закрият всички държавни агенции и комисии - това са паразитни органи, които буквално гъмжат от ненужда десеткихилядна маса чиновници. Предлаганите промени ще спестят милиарди левове, с които могат да бъдат решени важни социални проблеми- увеличаване на работната заплата, пенсиите, студентските и ученическите стипендии. Повече пари за здравеопазване, образование и спорт.
Считам, че министър-председателят, министрите и главният прокурор трябва да бъдат назначавани от президента. По този начин ще се даде възможност адекватно и бързо да се реагира, ако се окаже, че тези лица нямат необходимите качества. Тази моя концепция съдържа въпроса дали България да продължи да бъде парламентарна или президентска република, както е в много други държави - примерно САЩ, Русия и Франция. При тази алтернативна хипотеза (парламентарна или президентска република) обаче възниква един логичен въпрос - какви качества трябва да има президентът. Убеден съм, че той трябва да бъде личност умна, ерудирана, с огромен интелектуален потенциал, житейски опит, мъдрост, компетентност, но задължително и почтеност. Нужно е да бъде родолюбец, чието верую е да защитава националният идеал и националните интереси, а не да бъде кукла на конци в чужди ръце.
Разбира се, че тези фундаментални промени в политическата, правната, социалната система могат да бъдат извършени само от едно Велико народно събрание, което да приеме нова конституция, която да бъде юридическа база за провеждането на кардинална конституционно-правна и всякакъв друг вид реформи. Сега само се имитират "реформи".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
