Пенсиите на миньорите трябва да са от 2 части

Целта е на старини да се получават 75-80% от последната заплата

От 2016 г. може да стартират мултифондовете, каза Никола Абаджиев, председател на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО)

- Г-н Абаджиев, Консултативният съвет за усъвършенстване на осигурителната система, в който участвате и вие, предлага промени и във втория стълб на пенсионната система - задължителното допълнително осигуряване. Защо?
- Проблемите на пенсионната система трябва да се разглеждат по-всеобхватно. От 2000 г. на основата на рядък за България политически консенсус се извърши пенсионна реформа, с която беше възприет тристълбов пенсионен модел. ДОО е първият стълб, който работи на разходопокривен (солидарен) принцип, вторият и третият стълб са съответно задължителното допълнително осигуряване и доброволното пенсионно осигуряване, които работят на капиталов принцип. Този модел е един от най-съвременните и неговото прилагане в България се одобрява от институции като МВФ и Световната банка. Сега активите на пенсионните фондове са близо 8 млрд. лева, в тях се осигуряват над 4,2 млн. души, доходността от инвестициите на средствата в техните партиди за последните отчетни две години са между 6% и 7%. Както се вижда, резултатите са добри, но една система не може да търпи застой, тя трябва да се усъвършенства. Време е обществото и всеки отделен човек да си дадат сметка, че проблемът за получаване на адекватни пенсии в България не може да бъде решен само чрез ДОО или чрез капиталовите пенсионни фондове. Разчетите са от тези фондове да се получава пенсия, която да замества около 40% от дохода на човек, преди да се пенсионира. И заедно с пенсията от ДОО да се гони мечтаната цел към 2030 г. да се постигне коефициент на заместване от 75-80%, какъвто се получава в редица страни в Европа.
- Кои са основните насоки за промени във втория стълб?
- В Консултативния съвет беше обсъждан широк кръг от промени, но основните от тях са въвеждането на мултифондовете във втория и третия стълб; създаването на форми за гарантиране средствата на осигурените в задължителните фондове; намаляването на таксите и др.
- Защо е необходимо да има гаранционни фондове, не са ли гарантирани и сега парите в универсалните фондове?
- И сега има гаранции за средствата на осигурените лица. Една от структурните гаранции е, че пенсионните фондове са отделни юридически лица от управляващите ги пенсионноосигурителни дружества. Голяма част от надзора, осъществяван от Комисията за финансов надзор, е насочен към защита и гарантиране интересите и средствата на осигурените лица. Сега става дума и за нещо друго. Трябва да се създадат нови гаранционни механизми, които да сдават по-голяма сигурност за средствата на осигурените лица в техните индивидуални партиди, с което да се укрепи доверието на хората към дейността на дружествата и управляваните от тях фондове. Принципното съгласие за това е налице, но има различни варианти. Едното мнение е, че трябва да се подходи така, както с гаранционния фонд за банките или използвания в застрахователната система. Т.е. да се създаде един фонд като институция и администрация с отделно управление, структура и финансиране, което ще бъде за сметка на вноски от пенсионните дружества. Според Асоциацията на пенсионните дружества този вариант е крайно неудачен. Създаването на Гаранционен фонд, свързан със значителни финансови разходи за неговото функциониране, при липса на ефективни механизми за контрол върху фонда е нецелесъобразно и неефективно. Затова се предлага вариант всяко ПОД да учредява и управлява Гаранционен фонд и създаването и функционирането на този фонд да следва модела на самостоятелно юридическо лице по подобие на сегашните допълнителни пенсионни фондове.
- Този гаранционен фонд ще има ли възможност да защитава по-добре парите на осигурените?
- Да. Изграждането на Гаранционен фонд при всяко ПОД ще спести значителни административни разходи, защото ще ползва вече изградена административна структура, експертен потенциал и софтуерно обезпечение, създавани с години. Този Гаранционен фонд ще бъде юридически самостоятелен. Всяко дружество ще носи своята отговорност, а няма да разчита, че тя може да бъде поета от всички. От друга страна, предвижданото въвеждане на мултифондовете поставя въпроса дали гаранциите трябва да бъдат прилагани еднакво за лицата, осигурявани във фондове с различен инвестиционен профил.
- Така стигнахме до темата за мултифондовете. Има ли шансове най-после те да се въведат?
- Подготовката за прилагане на това съвременно решение започна преди повече от 10 години. Беше създаден и законодателен проект, който мина през съответната комисия на НС, но дойдоха избори и се смени управлението на страната и процедурата по приемането на закона беше прекратена. Първоначалната идея беше да се внедрят три вида мултифондове като отделни инвестиционни портфейли само в доброволното пенсионно осигуряване, а по-късно, като се анализират резултатите им, да се приложат и във фондовете от втория стълб. Сега пропуснатото време налага друг подход и общото мнение е, че мултифондовете трябва да се внедрят и в задължителното допълнително осигуряване, защото наближава и плащането на пенсиите от универсалните фондове. Идеята е средствата на хората, които наближават пенсионна възраст, примерно 5 години преди пенсиониране, да отиват задължително в консервативен портфейл като гаранция, че за тях няма риск. А средствата на хората с голям жизнен хоризонт да могат да бъдат в агресивни или балансирани инвестиционни портфейли.
- Какви са предлаганите варианти за създаване и функциониране на мултифондовете?
- На вниманието на Консултативния съвет бяха предложени варианти с някои основни различия. Първият от тях касае предложението на КФН създаваните мултифондове - консервативни, балансирани и агресивни, да бъдат отделни юридически лица. А вторият е във втория стълб да функционират само два вида мултифондове - консервативен и балансиран. Другите варианти, които се подкрепят от БАДДПО и голяма част членовете на съвета, са във всички фондове да бъдат създадени по три вида мултифондове (консервативни, балансирани и агресивни), които да са отделни инвестиционни портфейли с различен рисков профил, но не отделни юридически лица.
- Ако има политическа воля да се въведат мултифондовете, за колко време те може да започнат да функционират?
- В рамките на 6 месеца може да се направи подготовката, съпроводена с информационна кампания и избор на фондове от страна на осигурените. Смятаме, че от 2016 г. те може да започнат да работят пълноценно.
- Кога ще се намаляват таксите, които се събират от пенсионноосигурителните дружества?
- Ние също смятаме, че въпросът за размера на таксите е актуален, но тяхното разглеждане трябва да стане в контекста на всички промени, които касаят дружествата. А те са създаването на гаранционни фондове, създаването на резерви за изплащане на пенсиите, въвеждането на мултифондовете и т.н. При всички случаи намаляването на таксите трябва да стане плавно в рамките на няколко години. Има например предложения за различни стъпки на такова намаление и инвестиционната такса от 1% да се намали до 0,6% в рамките на 5-6 години.
- Ще бъдат ли изненадани миньорите със срочни пенсии по 60-70 лв., както твърдят синдикатите?
- Това твърдение е твърде далеч от истината и затова не може да се обобщава като позиция на всички синдикати. Сериозността на този въпрос ни накара да внесем в Консултативния съвет разработка за неговото решаване, включваща подробни анализи и конкретни предложения. В професионалните фондове има толкова средства, колкото са внесени, а и повече, защото върху тях е начислена доходност в резултат от тяхното инвестиране. Ако някой е изненадан от ниската си срочна пенсия, то няма да е заради професионалните фондове, а защото за него не са внасяни полагащите се осигурителни вноски. В момента когато един категориен работник иска да излезе в пенсия, съответният фонд прехвърля средствата от партидата му в НОИ, а НОИ изчислява и започва да изплаща пенсията му. Досега по този ред са прехвърлени близо 300 млн. лв. Нашето предложение се състои в следното: да се продължи действието на т.нар. параграф 4 от КСО до 2029 г. и ППФ да започнат изплащането на срочните пенсии за ранно пенсиониране за своите членове, които изпълняват условието за най-малко 10 години осигуряване в ППФ за първа категория и 15 години за втора. Когато посочените условия се изпълняват и средствата не достигат, дава се възможност полагащата се пенсия да се изплаща в две части - едната от ППФ, другата от НОИ.