Ходенето в мола смени библиотеката

София. Най-малките ученици пишат най-правилно, казва Евелина Гечева, мениджър на образователен портал "Академика"

- Образователният портал "Академика" от пет години провежда състезанието "Бъди грамотен" между хора от различни възрасти. Какви са констатациите ви?
- През 2009 година бе първото ни събитие - дискусия за обучението по български език. Направихме я, за да се опитаме да установим причините за лошите резултати на учениците. Поводът бе изнесената тогава драматична статистика за резултатите от матурите. Затова решихме първото нещо, върху което се фокусираме като образователен портал, да бъде правилното писане. И се оказа, че има защо.
Целта ни не е да измерим грамотността - много бихме искали, но това е мащабно проучване, което не ни е възложено от никого. Ние правим събития на обществени места с цел да тестваме хората във всички възрасти и да поощряваме правилното писане, като наред с това даваме и консултации. Проблемът при по-възрастните хора е, че настъпват промени в книжовните норми, а няма кой да им каже за това. Преди много думи са се пишели по един начин, сега се пишат по друг.
- Интересуват ли се хората от правилното писане?
- Да. Хората са взискателни, включително и младите хора се интересуват от правилното писане. Не е вярно, че това не ги вълнува. Зависи с какъв подход се тръгва към тази тема. Ако заложим само на училищната среда, вероятно не е толкова интересно за тийнейджърите. Двата часа седмично в училище са и твърде малко. Ние влагаме елементи на игра, даваме награди за правилно писане, защото това, което се стимулира, то се развива. За българския език почти не се прави нищо, тъй като това не са конвертируеми знания. Самите родители като че ли не го намират за важно, тъй като за учене в чужбина българският не е нужен. За работа никъде в България не се изисква български. Преди много години, когато сме били изостанала селска страна, грамотни са били само даскалът, попът и кметът. И като че ли вървим пак натам.
- Какви грешки допускат най-често хората в тестовете ви?
- За възрастните казах - те грешат думи, които са се променили. Както и такива, които не са съществували, когато те са били ученици, например "имейл". Тийнейджърите най-много бъркат и с й. На нашите тестове най-често грешат думи като "потискам", "въстание", думите с двойни съгласни. Само 10-15% от хората, които участват в тестовете, ги решават без грешка. Аз искам да апелирам МОН да възложи едно проучване доколко хората са запознати с промените в правилното писане. Защото един от проблемите са честите промени, липсата на тяхната разгласа и обясняване какви са причините за тях. Това е единият проблем. А другият е този, че не се чете. Оттам според мен произлиза проблемът с правилното писане при учениците. Четенето дори и в семейството не е на преден план. Ходенето в мола замени ходенето в библиотеката. Има много инициативи, свързани с четенето, и аз ги подкрепям всичките. Защото винаги си личи кое дете чете.
- Как се справят най-малките ученици?
- Най-малките се справят най-добре. И според мен началното образование в България все още е на много високо ниво. Много съм впечатлена от децата в градове като Сопот и Димитровград. В начален курс нещата са много добре, до към средата на пети клас. Най-зле са в 12 клас, защото между 8 и 12 клас български език не се учи. Може ли някой да ми отговори на въпроса защо на матурите изпитваме децата за граматика, без да им я преподаваме четири години. Ние сме събирали предложения от учителите в рамките на нашата кампания и сме ги изпращали на министъра. Да се увеличат часовете за средния курс, учебниците да се пишат на по-разбираем език. Изпратили сме ги още преди три години в министерството. Получили сме отговор, че предложението ни ще бъде взето под внимание - и нищо. Сега обаче за пръв път МОН подкрепи кампанията ни "Бъди грамотен" и с частично финансиране.