9 май е като двете страни на една монета

9 май е като двете страни на една монета | StandartNews.com

На 9 май се честват 70 години от победата над нацистка Германия във Втората световна война. "День Победы" е най-таченият празник в Русия, където утре ще се проведе традиционният военен парад на Червения площад. На 9 май своя празник отбелязва и Европа. Точно преди 65 години тогавашният министър на външните работи на Франция Робер Шуман представя своето предложение за създаване на единна Европа в името на мира в региона.
"Стандарт" предлага гледните точки към паметната дата на българския еврокомисар Кристалина Георгиева и на руския посланик у нас Юрий Исаков.

На българите им липсва самочувствието, че са европейци

Денят е едновременно край на ужасна война и ново начало, казва еврокомисарят Кристалина Георгиева

- Госпожо комисар, смятате ли, че съвременните европейци, сред тях и българите, обръщат подобаващо внимание на Деня на Европа 9 май?

- Девети май е важна дата, защото поставя новото начало за Европа. От разединен континент, потънал в кървищата от две войни, Европа тръгва към обединение. Затова тази дата е намерила своето място в календара. Трябва обаче да си даваме сметка, че това е много нов празник. Страните членки решават Денят на Европа да бъде 9 май през 1985 г., като празникът е признат официално и от Европейския парламент през 2008 г. Не трябва да се учудваме, че все още не е влязъл в традициите на всяко семейство. Но малко по малко празникът става по-познат и повече хора го отбелязват. Аз съм присъствала на чудесни празненства по този повод и в България, и по света. Много хора извън Европа свързват символите на ЕС - знамето, 9 май, химнът - както с нас, европейците, така и с чудесни културни събития, които се организират за Деня на Европа. Традицията на 9 май е да празнуваме с музика, с танци, с изобразително изкуство, с богатството на културата на двадесет и осем страни.

- Следвоенните години са далеч в миналото. Какви са предизвикателствата днес пред Европа и пред България?

- Пред Европа, а и пред България, стоят две много големи предизвикателства. Първото е да преодолеем последиците от най-дългата следвоенна криза. За щастие има добри новини. Излезе новата икономическа прогноза на Еврокомисията. Тя показва, че най-сетне е дошло времето прогнозите да се коригират нагоре, а не както беше през миналите години - надолу. През 2015 г. очакваме икономиката на съюза да порасне с 1,8%, а тази на еврозоната - с 1,5%. Последните ни прогнози бяха за растеж от съответно 1,7% и 1,3%. За 2016 г. очакваме растеж от 2,1% за ЕС и 1,9% от еврозоната.
Българската икономика, както европейската, също ще расте. Това не е изненада, тъй като икономиката на страната е малка и отворена - каквото се случва в Европа, се отразява и на нас.
Въпросът е как тенденцията за растеж да се запази. Едно от решенията - да се привличат повече инвестиции - и в Европа, и в България. В европейски план представихме Плана "Юнкер", който да привлече частни инвестиции на стойност 315 млрд. евро в европейската икономика. Що се отнася до България, през последните години страната разчиташе предимно на инвестиции, резултат от усвояването на еврофондовете. Много малко инвестиции идваха от частния сектор. Сега е време България да помисли как да повиши конкурентоспособността си, така че да привлече повече частни капитали, в това число и по Плана "Юнкер". И Европа, и България трябва да наблегнат на няколко ключови фактора - образование и иновации, възможни решения на демографския проблем. Само така растежът, който прогнозираме днес, може да бъде реалност утре, а и на следващия ден.
Вторият голям проблем за Европа са кризите, които ни заобикалят. Около нас гори - на юг и на изток. За първи път от времето на Втората световна война конфликтите са толкова много и толкова сериозни, че отпечатъкът им е сходен с този на войните през ХХ век. От гледна точка на това колко хора са изселени от домовете им и каква територия е в пожара на военните действия. Това за Европа е много голямо предизвикателство.
В ЕК сме се концентрирали да отговорим и на двете предизвикателства, така че да дадем тласък на икономическото възстановяване и да изградим единна и силна Европа, чийто глас се чува в международен план. В икономически план, освен Плана "Юнкер", е важна работата ни за задълбочаване и разширяване на единния пазар. Това е огромен източник на конкурентоспособност за Европа - говоря за енергиен съюз, капиталов пазар, дигитален пазар.
От гледна точка на заплахите от конфликтите около нас, стараем се да стабилизираме засегнатите региони, но и мислим как да живеем с хората, които ги напускат и идват в Европа. Ето защо на 13 май ще приемем нова стратегия за миграцията, която да отговоря на предизвикателства на днешния и утрешния ден.

- Ние сме сред най-новите страни членки. Усещат ли се българите вече като европейци и приема ли ги Европа като такива?

- Смятам, че българите имат силно усещане за принадлежност към Европа. Това си личи дори по факта, че когато пътуваме из България, нашето и европейското знаме стоят едно до друго както в малки селца, така и в големи градове. Увереността в европейското ни настояще и бъдеще също е налице - изследванията на общественото мнение показват, че България е на челна позиция по ниво на подкрепа към ЕС. Ние, българите, сме част от Европа и е много важно да имаме самочувствието за това. Да си вярваме и да се възприемаме като европейци.

- Продължава ли Европа да гледа на нас като на "лошия ученик"?

- Мисля, че малко ни липсва самочувствие. Чуваме, когато ни критикуват, и се фокусираме върху критиките, а пропускаме положителните послания - от хората, които са очаровани от България, които отбелязват как еврофондовете работят за хората и поощряват напредъка. Ние имахме лошия шанс да влезем в ЕС в момент, когато съюзът влезе в криза. Това се отрази върху вниманието, което се обръща на България, на нашите проблеми, на институционалните задачи, които имаме да решаваме. У нас без външен натиск ние не успяхме да се справим с ключови проблеми и да повишим стандарта на живот на българите. Постепенното възстановяване на европейската икономика ни дава нов шанс. Надявам се, че ще уловим този шанс и ще вземем максималното от нашето членство. Ние сме в Европа и благодарение на това можем да живеем по-добре.

- На какво може да се научи България от по-старите страни членки?

- Много от другите членки на ЕС са били бедни и е трябвало да се справят с проблеми, сходни на нашите. Например скандинавските страни - там още е живо поколението, което помни времената на бедност. Или пък страните, които излязоха напълно разрушени от Втората световна война. Кое превръща една бедна страна в богата? Тук няма чудеса и магия. Три са ключовите фактори - уважение към закона и институции, които защитават правата на хората и на бизнеса; образовани хора, и трето - добра инфраструктура, която ни свързва с другите около нас. Към последното днес се прибавя и дигиталната инфраструктура. За всички в България е ясно къде изостава страната. Най-болезнено е изоставането в институциите и уважението на закона. Мнозинството от българите заявяват, че нямат доверие в съдебната система. Това трябва да се промени и всички трябва да работим, за да го постигнем.

- Как изглежда България, погледната отвън?

- В България има много положителни промени, но съществува и проблемът "самоизолиране". Много често сме концентрирани върху това да говорим за проблемите си, не да ги решаваме. Трябва да намерим в себе си волята и силата да гледаме навън и напред и вместо да се оплакваме, да отстраняваме проблемите. Сега в страната има политическа стабилност. Имаме огромната възможност да се възползваме от положителните икономически тенденции в ЕС.

- Как гледате на разделението, което се получи относно датата 9 май - Деня на победата и Деня на Европа?

- За мен това са две страни на една и съща монета. Денят на победата отбелязва края на ужасна война, затваря една страница от историята. Денят на Европа е празник на новото начало. Той е знак, че можем да живеем заедно и да бъдем силни в обединението си.

- Понеже споменахте Плана "Юнкер", искам да ви попитам на какво финансиране могат да се надяват проекти от България и какви проекти биха имали приоритет?

- Още сме в началните етапи на работата по плана. Засега само четири проекта са идентифицирани за финансиране - от Испания, Италия, Ирландия и Хърватия, в областите наука и развитие, здравеопазване, индустриални иновации, транспорт. Тепърва ще се взимат решения за нови проекти, които да получат подкрепа. За нас е важно да предложим проекти, които да бъдат привлекателни за частния сектор, и да бъдем по-активни в отстраняването на пречките пред тях. Трябва да си припомним, че вратата е отворена за всички страни членки, ако искат да допринесат към плана с финансиране. Шест от тях вече обявиха участието си - Германия, Испания, Франция, Италия, Люксембург и Полша. За България е интересно да помисли дали нашата Банка за развитие може да се присъедини и чрез националното съфинансиране да увеличи шанса ни да привлечем външни капитали. Друга причина за страните членки да се включат в експертизата, от която те ще могат да се възползват по Плана "Юнкер". Експертиза, която да гарантира прецизната подготовка на проекти, атрактивни за частно финансиране, да съдейства за установяване на публично-частни партньорства и да помогне за отстраняване на бариерите пред инвеститорите. Това продължава да бъде проблем за Европа, където все още част от пазарите са сегментирани и това задържа растежа.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай