Трябват над 50 донора годишно, за да смали листата на чакащите
След 5-10 г. диализа уврежданията са непоправими, казва проф. Емил Паскалев
Тази година броят на трансплантациите и донорските ситуации у нас надмина дори успеха ни от 2010 г. На какво се дължи това, кои са най-големите проблеми и предизвикателства пред нефролозите и пациентите с бъбречна недостатъчност попитахме проф. Емил Паскалев. Той е началник на клиниката по нефрология в "Александровска болница" и председател на медицинското дружество по нефрология.
* Скоро ще се правят трансплантации на бял дроб
* Някои присадени органи живеят и 30 г.
* Пийте много течности, най-вече изворна вода
- Проф. Паскалев, на какво се дължи успехът в трансплантациите тази година?
- На това, че фокусът на нашата дейност се пренасочи от трансплантациите към донорството, повече се говори на тази тема, затова имахме 23-ма донори тази година. Това означава 46-ма бъбречно трансплантирани пациенти, което е голямо постижение. Имаме и 18 души с присаден бъбрек от жив донор, ако прибавим и хората, които са трансплантирани в чужбина - имаме 82-ма души с нов бъбрек, което е много голямо постижение. Най-голямото досега беше през 1999 г., когато бяха трансплантирани общо 96 души. Но тази година още не е свършила и може би ще се увеличат. От срещата на анестезиолозите, която се състоя миналата седмица, видях, че тези хора могат, те са уверени, спокойни и вече се говори да се правят трансплантации на органи, които досега не сме имали - на бял дроб. Анестезиолозите вече мислят и за комбинирана органна трансплантация. Пациентите на диализа са около 3500, а чакащите в листата за трансплантация са 900. Вярвам, че сред останалите има още много, които трябва да подготвят документите си и да се включат в листата.
- Кога трябва това да стане, всеки човек с бъбречна недостатъчност не се ли нуждае от трансплантация?
- Да, всеки от тези пациенти трябва да мисли за момента, когато в лечението ще се стигне до трансплантация. Тогава шансът му за трансплантация е много по-голям, отколкото, ако тепърва трябва да се подготвя, когато му се каже, че вече е за заместващо лечение.
- Какво включва тази подготовка?
- Ако имаме един млад човек, чието хронично заболяване ще доведе в рамките на десетина години до нуждата от трансплантация и нефрологът знае това, може да насочи вниманието на пациента. Да му каже - днес креатининът ти е увеличен на 150, след 5 г. вероятно ще стане 250, когато стигне 500 обаче, ще си за заместващо бъбречно лечение. Пациентът, ако е подготвен психически и физиологически, може да направи стъпки за осъществяване на бъбречна трансплантация. Един млад човек на 25 г. има много големи шансове, ако 1,5 г. преди това е подготвен с нужните документи. Ние работим усилено в това направление и имаме 10 човека, които са трансплантирани, без да достигнат диализа. Това е много добър вариант, защото, ако минат на диализа за 5-10 г., получават непоправими увреждания.
- Защо, диализата не компенсира ли липсата на бъбрек?
- Не, диализата е заместваща терапия и няма истинското качество на изчистване на организма, затова разликата с трансплантацията е качествена. Уврежданията от диализата остават и след трансплантацията.
- Колко трупни донори трябва да имаме на година, за да може хората с нужда от трансплантация да не стигат до диализа?
- Листата расте с около 50 души на година. Ние трябва да имаме над 50 трансплантации, за да се смалява листата. 900 души чакат за трансплантация, това е голямо число.
- От тях всички ли могат да получат трансплантация или при някои това вече е невъзможно?
- За съжаление има хора, които чакат отдавна и при тях това вече е невъзможно. Те са с много увреждания на белия дроб, сърцето, да не говорим за диабетиците, където уврежданията са още повече.
- Можем ли да кажем, че хората с трансплантиран бъбрек са като здрави?
- От нашите трансплантирани пациенти 55% работят, плащат данъци, те не са в тежест на здравеопазването и държавата. Около още 20% имат и частни фирми или дейности. Под 15% са хората, които са трудоустроени заради някакви допълнителни заболявания, но те не са в такава тежест на семействата си, както биха били, ако нямаха трансплантация. Разликата в разходите на здравната система за трансплантиран пациент и такъв на диализа след първата година е от 3,5 до 7-8 пъти. Изключваме това, че трансплантираните хора работят, живеят пълноценно, грижат се за семейството си, а това е най-важното.
- Колко време може човек да живее с трансплантиран бъбрек?
- Различно, ако на 40 г. съм трансплантиран от донор на 65 г., този бъбрек няма как да живее 105 г., той има лимитиран от съдбата живот. Но, ако получа бъбрек от човек на 35 г., тогава ще мога да изкарам спокойно целия си живот с този орган. Обичайно у нас над десетата година работят 50% от присадените бъбреци. Имаме органи, които са достигнали и 30 г. живот. Това ни слага на много прилично място в сравнение със средноевропейската статистика.
- Има ли достатъчно специалисти, които да следят пациентите в цялата страна?
- Да, на този етап те са около 500 и се наблюдават от нашата клиника, много малко - във Варна. Нашата клиника може да обслужва над 1500 трансплантирани, дай Боже да станат толкова много, че да имаме нужда от друга.
- В какво състояние идват хората, които са били на диализа, има ли разлика между нашата и тази в Германия?
- Да, има, и то не в полза на нашата. Първо, тя е остойностена на много ниска цена, второ не всички средства, които се дават, отиват за пациентите на диализа. Те се прибират в общия кюп на болницата, това е голям проблем. Освен това навсякъде има търгове, на които печелят най-евтините лекарства, които невинаги са най-добрите.
- Няма ли да се направят опити за промяна?
- Правят се непрекъснато, моята идея, като председател на дружеството, беше от цялата стойност на една диализна процедура 35% да се отделят за консуматив на машините, а до 35% за лекарства. Казвам "до", защото трябва да се плаща реалният разход, а останалото да отиде за заплащането на хората в диализните структури и да има някакъв минимален процент, който да отива в общия бюджет на болницата. Но нищо от това не се възприе - най-вече от директорите на болниците.
- Кои са основните последствия от диализата?
- Това са поражения върху сърдечно-съдовата система и то - сериозни, върху черния и белия дроб. За диабетиците има увреждания върху зрението, което влошава много качеството им на живот.
- Правили ли сте изследване каква е продължителността на живота на хората на диализа и на тези с трансплантации?
- Продължителността на живота на хората на диализа се увеличава, тя може да стигне до 20-30 г., но качеството им на живот е несравнимо с това на трансплантираните пациенти. Едните живеят, а другите съществуват.
- Кои трябва да са следващите стъпки, за може всички хора с бъбречна недостатъчност да живеят, а не да съществуват?
- Много са, трябва да има здравна система, в която осигуровките да не отиват за друго освен за здраве. Проблемът, който най-трудно ще се реши, е плащането на здравната осигуровка от страна на държавата за деца, пенсионери, държавни чиновници. Проблем са и някои неосигурени популации, но държавата е най-некоректна. А всеки път, когато се поздравяваме, първо си казваме "пожелавам ви здраве" и тогава идва всичко друго.
- Имате ли достатъчно кадри в клиниката?
- Да, но те са високо квалифицирани, някои са и преподаватели, а заплащането им се равнява на това в общинска или областна болница.
- Очаквате ли кадрови дефицит в областта на нефрологията?
- Той е налице. Ние имаме области, където имаме по един-двама нефролози. А, за да работи добре една болница, трябват поне двама. Вече има области, където изобщо няма нефролози, например Търговище. Там директорът на болницата е създал условия на колегата да избяга, нямам обяснение защо.
- Кои са причините, поради които бъбреците спират да работят?
- На първо място, това е захарният диабет, на второ - артериалната хипертония, все по-често имаме и пациенти с проблеми следствие на онкологични заболявания. На следващо място идват уврежданията от други хронични заболявания. Между 5 и 7% от популацията може да бъде засегната, при 7 млн. население това са около 300 000 души. Затова хората трябва по-често да ходят на преглед при специалист.
- Каква вода трябва да пием, за да сме здрави?
- За да разчитаме на помощ от водата, във всекидневна употреба трябва да пием изворни води. Те имат минерално съдържание и състав, които са близки до естествения, и това ги прави годни за употреба по всяко време на годината. Така можем да поддържаме оптимален минерален състав и съдържание, без да се притесняваме от пренатоварване.
- Коя изворна вода според вас е най-добра?
- Вода "Бачково" е много добър избор. Тя извира от най-дълбоки пластове на земята и има непроменящ се минерален състав и съдържание, който не зависи от природните обстоятелства и катаклизми. Освен това не подлежи на допълнителна обработка, организмът я приема такава, каквото природата я е създала. За оптимално състояние човек трябва да приема малко повече течности от тези, които отделя. Като най-голям трябва да е делът на изворната вода.
- Нека завършим този разговор с нещо хубаво за пациентите, има ли такова?
- Хубавото е, че трансплантациите са на по-високо ниво, че имаме възможности да увеличим броя им догодина. Надявам се, че ще се плаща по-добре плазмаферезата, което ще даде възможност да се грижим по-добре за пациентите. Сега някои ходят в чужбина за тази процедура и държавата плаща в пъти повече за лечението, което бихме направили тук. Друг парадокс е подготовката на живи донори, която правим. Почти при половината сме открили проблеми случайно и навреме, но подзаконовият акт казва, че, ако няма трансплантация, няма да ни платят разходите. Това е абсурд, защото ние го лекуваме, а сме наказани. За мен това е обида. Сега чакаме да се промени наредбата, но докато не се приеме, не вярвам.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
