- Проф. Тотев, до какво ще доведе поисканото по време на заседанието на Съвета на ректорите ограничаване на разкриването на нетипични за университетите специалности?
- Дълго време се говори в обществото, че има много университети, че на много места се изучават икономика, право, национална сигурност и други специалности и то в университети, които нямат такъв профил. С нашето предложение това нещо постепенно ще се регулира и колегите няма да се изкушават да откриват такива специалности, тъй като това се е налагало във времето с цел да може да се получава по-голяма субсидия, като има по-голям брой студенти. Сега студентите са малко и трябва всеки университет да обучава по специалности, по които той е специализиран и има съответните кадри.
- Предполагам и във висшето учебно заведение, на което сте ректор- Минно-геоложкия университет, също?
- Разбира се. При нас досега няма разкрита нетипична за профила на университета специалност. Всичко е свързано с миннодобивната дейност и нямаме намерение да проявяваме такива желания.
- Имаше ли съпротива по време на заседанието на Съвета на ректорите срещу това предложение със закон да бъде спряно разкриването на териториални звена там, където това е напълно излишно?
- Не бих казал, че е имало съпротива. Просто имаше съвсем нормална дискусия и изказване на мнения на колегите. Факт е, че при гласуването от 42 присъствали ректори и представители на няколко университета, 38 бяха "за" вземане на това решение - със закона да бъде спряно разкриването и 4-ма се въздържаха. Никой не гласува против. Проявяват разбирането, че самите ние трябва да регулираме тези процеси, а не някой отвън да ни го налага, да казва, че имаме много университети, че трябва да бъдат сведени до 8 или 10 и т.н.
- Вероятно говорите за препоръката на експертите от Европейската програма "20-20" да сведем броя на университетите до 10. Според Вас постижимо ли е това, при положение, че в момента те са 51?
- Нашите университети действително са 51. Ако се вземе една статистика за всичките 28 държави в ЕС, там не са по един университет на милион население. Не искам да цитирам цифри, за да не сбъркам, но в една Германия, която е 80 млн, университети са на около 300 000 население - един университет. Така са и в другите европейски държави. В Кипър на около 50 хиляди жители има 1 университет, в Гърция положението е същото. При нас на 1 университет се пада около 130 000 население. Ние сме някъде по средата по брой на университети, съпоставено с брой на населението.
- Проблем ли е масовизирането на приема във висшите училища и ако да, как ще бъде решен?
- Ако вземем данните, които са били около 80-те години на миналия век или началото на 90-те, около 30 процента от завършващите средно образование са постъпвали във ВУЗ. Сега обаче този процент е някъде около 80. В случая това масовизиране отива към малко влошаване на качеството на обучението във връзка с това, че постъпват кандидат-студенти с по-слаба подготовка. Нещо, което затруднява преподавателския състав във висшето учебно заведение, защото те трябва да наваксат пропуснатото в средното образование.
- Защо, според Вас, трябва да бъде въведена минимална долна граница на студентската такса, която да бъде обвързана с минималната работна заплата?
- На заседанието на Съвета на ректорите не говорим за минимална долна граница и не сме казали някакъв процент или цифра. Просто, ако се върнем във времето, през 2011 г, тогава минималната работна заплата е била около 210 или 220 лв и фактите са били такива. Сега таксите са се запазили същите, а минималната работна заплата е 460 лв, с тенденция догодина да стане 510 лв. Естествено, променили са се и доходите в това време. Друго, което сме имали предвид, освен таксите, е да бъдат обвързани и стипендиите на докторантите с минималната работна заплата. Защото от много години насам те получават фиксирана 450 лв стипендия, докато минималната работна заплата е 460 лв, с тенденция за 510 лв. Не искам да обиждам никоя категория трудещи се, но една хигиенистка, която получава минималната работна заплата от 460 лв и пенсията си, защото повечето жени-хигиенистки са пенсионери и трудовия стаж, и докторантът става под това ниво. Под формата на шега - рискуваме докторантите да искат да станат хигиенисти.
- Кои са професионалните направления, които са недофинансирани на базата на това, че таксата не е обвързана с минималната работна заплата?
- Финансирането на направленията не е само от касите, а и от базовата единица- 693 лв за студент. С най-нисък коефициент, почти на базовата субсидия за един студент, са направленията "икономика", "организация и управление".
- Как могат да бъдат привлечени млади преподаватели във висшите училища?
- Въпросът е с много лесен отговор - когато ние имаме възможност да даваме едни прилични стипендии на младите докторанти, които са бъдещи преподаватели и естествено, по-добри заплати на младите научни работници, които нямат и трудов стаж, и клас и т.н., които допълват заплатата, и с които те биха се задържали. Тук, при нас, в специалност "Информатика", една малка част от младежите като завършат, остават да работят в учебно-информационния ни отдел, стоят по 3-4 месеца и понеже са кадърни хора, като им предложат една заплата от 2-3000 лева в Ай Ти сектора, естествено, те напускат. Не ми се иска да си мисля, че същото може да се случи и с други млади асистенти, които са дошли при нас и като получат навън в частния сектор по-големи заплати, ще отидат там. Всичко се свежда до заплащането. Същото се отнася и за най-кадърните ни специалисти, които завършват тук и отиват на работа в чужбина, защото там получават и по-висока заплата.
- Какво се прави по отношение на връзката бизнес - образование? Вашият университет е пример в това отношение за реализация на младите кадри.
- Това е точно така. Винаги съм подчертавал, че това се дължи на факта, че ние сме единствен университет в страната, който подготвя кадри за минно - добивната индустрия. В последните години добивната индустрия е в едно стабилно положение, дори има възход в работата, това е гръбнакът на българската икономика. И естествено кадрите, които готвим тук, намират реализация, ако те желаят, разбира се. Що се отнася до връзките бизнес-образование, пак смея да кажа, че ние сме за пример в страната. И то пак на базата на това, че ние сме единствен университет, който подготвя кадри за добивната индустрия. Плюс това ние се съобразяваме с изискванията на компаниите за подготовката на техните кадри - да са на такова ниво, че отиват там и започват веднага да работят, а не трябва да се дообучават. И не на последно място, благодарение на това, че повечето собственици и ръководители на минните и добивни компании са възпитаници на Минно-геоложкия университет. Това е от особена важност за отношенията университет - бизнес.
- Има ли момичета, които се обучават в тези приети като типично "мъжки" специалности?
- Имаме и много подходящи за жени специалности-имаме екология, биотехнологии, индустриален мениджмънт и доста специалности, в които могат да се обучават и жени. Не съм правил статистика, но сигурно съотношението мъже -жени е 50 на 50.
- Вярно ли е, че намалява броят на студентите в специалности, важни за икономиката ни и в кои области най-вече?
- В последно време се говори, че няма инженери. Да, няма желаещи, защото заплатите са малки. Плюс това инженерното образование е доста по-трудно и младежите предпочитат да завършат икономика, управление, където с по-малко труд получават диплома и стават безработни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
