Студ, мъгли и мръсен въздух отключват бронхит, синузит и пневмонии през зимата
Едва 10% се лекуват, както трябва, въпреки че у нас има безплатен достъп до най-съвременните инхалатори, признава доц. Явор Иванов
Вчера, на 19 ноември, бе Международният ден на ХОББ. Пулмолозите наричат хроничната обструктивна белодробна болест "тихия убиец". Много ли са българите с коварната диагноза? Имат ли достъп до съвременно лечение? И можем ли да си направим "застраховка" срещу ХОББ? "Стандарт" попита доц. Явор Иванов, който е зам.-председател на Българското дружество по белодробни болести (БДББ).
* 500 000 нашенци над 40 г. са с тази диагноза
* Най-застрашени са пушачите, работещите в запрашена среда и често страдащите от белодробни инфекции
* Оскъдното финансиране на клинични пътеки от НЗОК води до отлив на пулмолози
* Очакваме новото правителство да прилага програмата за диагностика и лечение на хроничните незаразни болести за 2014-2020 г.
- Доц. Иванов, днес отбелязваме Световния ден на ХОББ - най-популярното хронично пулмологично заболяване. Колко са пациентите с ХОББ в България, които се лекуват, и колко са недиагностицираните такива?
- По данни на българското дружество по белодробни болести (БДББ) 15% от възрастното население над 40 г. страда от ХОББ в България. Това прави около 500 000 души. От тях не повече от 10% провеждат редовно лечение (по информация от НЗОК). Близо 20% от болните с поставена диагноза ХОББ не провеждат лечение. Оказва се, че 70% от боледуващите не знаят, че са болни и не се лекуват. Очаква се ежегодно около 5% от тях да потърсят лекарска помощ и да започнат лечение, но вече в по-късен стадий и с повече усложнения.
- Кои са симптомите на ХОББ и кой е застрашен?
- Първоначалните оплаквания на пациент, боледуващ от ХОББ, са "незабележими" и обичайно се отдават на други причини, например тютюнопушене, повишено кръвно налягане, наднормено тегло и др. Става дума за недостиг на въздух при обичайни физически усилия - например изкачване на стълби или движение по наклонен терен. Често болестта се изявява след инфекция на дихателните пътища под формата на свирене и хриптене в гърдите.
Най-застрашени групи от населението са: пушачите на цигари, работещите в запрашена среда и често боледуващите от белодробни инфекции. В последните години като водещ рисков фактор за развитие на ХОББ се проявява дишането на въздух, замърсен с фини прахови частици (2 до 10 микрона), газове като серен двуокис, азотен двуокис и др. Източник на тези замърсители са автомобилният трафик и използването на дърва и въглища за отопление през студените и влажни месеци. Важни предразполагащи фактори за развитие на ХОББ, откриващи се още в детска възраст, са боледуването от астма, честите инфекции и наследствени причини.
- Какви съвременни лечения за ХОББ са на разположение за българските пациенти?
- Българите, страдащи от ХОББ, ползват най-съвременните медикаменти за лечение. Става дума за инхалаторни препарати, които разширяват бронхите и имат противовъзпалително действие. Назначават се от специалист по белодробни болести. Те са напълно достъпни, тъй като стойността им се покрива от НЗОК. Използването на тези медикаменти в последните години доведе до видима промяна на някои характеристики на ХОББ, като тежест, намаление на симптомите, честота на влошаванията и усложненията.
- След идване на зимата кои са най-често срещаните заболявания, с които пулмолозите се сблъскват, и как да се предпазим от тежки инфекции на белите дробове?
- Предстои зимният сезон. Ниските температури, мъглите и замърсеният въздух предразполагат към чести инфекции на дихателните пътища - синузити, бронхити, пневмонии и други. За намаляване на риска от боледуване както при здравите, така и при болните с хронични белодробни болести (ХОББ, астма, бронхиектазии и други) е необходимо ваксинирането с противогрипна ваксина, вземането на имуностимулатори, избягване на преохлаждането и контакт с болни, страдащи от вирусни инфекции.
- Колко са специалистите по белодробни болести в България и достатъчно ли са те?
- Специалистите по белодробни болести в България са около 500. Като брой са напълно достатъчни да отговорят на нуждите на българското население, нуждаещо се от помощ. Основен проблем е оскъдното финансиране на белодробните клинични пътеки от НЗОК, което води до отлив на класифицирани лекари специалисти и медицински сестри. Това определено спира развитието на специалността и засилва изоставането й спрямо страните в Западна и Централна Европа.
Освен това има сериозен недостиг на направления за консултативна помощ, което забавя насочването на пациенти от общо практикуващите лекари към специалистите.
Очакваме новото правителство да започне прилагането на програмата за диагностика и лечение на хроничните незаразни болести за периода 2014-2020 г. Там са заложени мероприятия за ранна диагноза и своевременно лечение на недиагностицираните пациенти с ХОББ в България.
Доц. Явор Иванов е роден на 24 август 1954 г. в Русе. Завършил гимназията с преподаване на английски език в крайдунавския град през 1973 г. През 1981 г. се дипломира като хуманен лекар във ВМИ-Плевен. От 1983 г. работи в Окръжната пневмофтизиатрична болница с диспансер в града, понастоящем Клиника по пулмология. От декември 1989 е редовен асистент по вътрешни болести към Катедрата по вътрешни болести на ВМИ-Плевен. Сега е началник на Клиниката по пулмология. През август 2001 е избран за доцент по белодробни болести. Притежава клинични специалности по вътрешни болести и по пневмология и фтизиатрия. Специализирал е пулмология и спешна медицина в САЩ - Mayo clinic и Albany през 1992 г. и 1994 г.. Автор и съавтор е на над 80 статии и научни съобщения у нас и в чужбина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
