"Стандарт" продължава поредицата "Каква България в каква Европа" на водещия специалист по европейско право доц. д.ю.н. Атанас Семов, носител на Катедра "Жан Моне" на ЕС, ръководител на Международната магистърска програма "Право на ЕС" в Софийския университет.
Днес предлагаме третата част от анализа, посветен на новите президенти на САЩ и България.
Президентът – обединител на нацията?
По конституция президентът „олицетворява единството на нацията". Тази формула не е тълкувана от Конституционния съд. Но смятам за напълно изкуствено да бъде четена като „обединител", това е куха и нежизнеспособна фигура! Разбирам, че нормалността страда от разделението – но именно от изкуственото разделение, налагано политически, грубо, в повечето случаи напълно безценностно. Осъждането на всички „комунисти" е точно толкова вредно, колкото и осъждането на всички политици преди 9-и септември като „фашисти", то само по себе си е комунистическо. Трезвата преценка и справедливата присъда изискват утвърждаване на ценности, но и индивидуална преценка.
Нима републиканска Франция разруши дворците или изчегърта от стените им символите на монархията, повече от „недемократични"? Да, Германия забрани свастиката – но направи ли „широка лустрация" срещу кадрите на ГДР? Г-жа Меркел от къде дойде да седне до големия Хелмут Кол?
Не става дума, разбира се, за прошка на безобразията – а за трезво отсяване. Това води до обединение. Това направи Испания след Франко. Това искат и българите – повечето от които и по комунистическо искрено ненавиждаха вожда Живков, принцесата Людмила или самозабравилите се градски или заводски партийни секретари.
Обединител на нацията? Измислена и пресилена роля за президента. Той е политическа фигура, издигнат от партии и с политическа програма. Обикновено лява или дясна...
Нима толкова човечният, симпатичен и уравновесен Обама да обедини демократи и републиканци? Нима Меркел да обедини германците? Нима Саркози или Оланд да го постигнаха във Франция? Че дори Митеран или Хелмут Кол?... Кол обедини Германия, но обедини ли палачите край Берлинската стена и жертвите им... Германците се обединиха около ценностите на демократичната и свободна държава!
Лозунгът на ЕС е „обединени в многообразието". И това е преди всичко обединение на национални идентичности! А тях ги свързват общочовешките и европейските ценности, потвърдени в чл. 2 на Договора за ЕС.
Президентът може да налага ценности! Той може да определя или поне да контролира ценностната рамка на обществения и особено на политическия живот. Не мога да отрека – и президентът Плевнелиев се опита да направи това, но беше твърде непохватен и твърде бързо възприе самия себе си за ценност...
А нацията я обединяват националните ценности. Историята, езикът, училището, евентуално църквата (ако е на мястото си) – те обединяват нацията. Политиците се ангажират с конкретни идеи, споделени от мнозинството (което ги избира) и рядко от целия народ. Разбира се, разликата между обикновения политик и големия държавник е именно в способността да обединява около трудни политически решения в името на ценности. Но „единството" не е и не може да бъде нито самоцел, нито „длъжност".
Държавникът обединява около ценности. Ако ги носи...
Обединител? Обама и Тръмп не се прегърнаха нито веднъж, Плевнелиев и Радев – също... На клетвата на Тръмп не присъстваха дори някои конгресмени от партията, чийто кандидат беше. Клетвата на Радев напуснаха депутати от партии, които не са го подкрепили.
Ама журналистите питат „Как ще обедините нацията?"...
Как да обединиш корумпираните и страдащите? Как да обединиш самодоволния министър и пощурелите пациенти в болниците? Как да обединиш самозабравилия се депутат с 3 средни заплати и учителя под средната заплата? Как да обединиш охраната на премиера с пенсионираните офицери, охраняващи университета? Как да обединиш Виенския бал на Минчев с мръзнещото читалище на Чинтулов? Как да обединиш Преслава със затворената библиотека в град Преслав?
Особено когато едното се дължи на другото...
Страшното е, че България е обединена! Обединена в масовата мизерия (въпреки шепата нагло богати), обединена в чалга-бездуховност и опошлена култура, обединена от ужаса си от болниците и възмущението си от учебниците. Обединена е от облепените с некролози селски читалища и църкви. Обединена е в очакване на някой долар или поне обаждане от „потърсилите щастие навън" нейни деца.
И най-вече е обединена от див гняв срещу цялата политическа система, обединена в отчаянието си от унищожителния преход и липсата на всякаква надежда, че утре наистина ще живеем по-добре.
На България е нужно не обединение, а посока! Ценностна, съдържателна, национална. Не просто външнополитическа „ориентация", а смислено развитие. България ще я обедини отговорно управление, с можещи министри и конкретни решения на драмите на хората. Ще я обедини демонстрация на почтеност, справедливост и спазване на закона. Ще я обедини връщане на челни позиции на интелигенцията, на челите и можещите ù хора. Ще я обедини усещането, че успехът зависи от качествата ти (именно това е „Американската мечта"!) и че властта наистина работи за теб...
Най-сетне България може да бъде обединена от водач, който говори и работи за всичко това.
САЩ, впрочем, също...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
