Банките не се отказват от ипотеките и фирмените заеми
Увеличените сделки се свързват с предстоящите стрес тестове, казва Милена Виденова
У нас няма смели инвеститори, които да рискуват с оздравяване на компании
Цената на дълговете варира от 3 до 40% от номинала
След банките и телекомите най-много борчове има в строителството, търговията, горивата и металите
- Госпожо Виденова, има ли бум в продажбите на кредитни портфейли от банки на компаниите за събиране на вземания, т. нар. колекторски фирми, и какъв е процентът на увеличението?
- В по-големите търгове, проведени през м. г. и началото на 2016 г., в сегмента купуване на заеми от физически лица се наблюдава почти 50% увеличение на сделките при банки или фирми, които предоставят т. нар. бързи кредити. Само сделката, сключена в началото на 2016 г. между Пощенска банка и "ЕОС Матрикс" за продажба на портфейл от кредити на физически лица, е на стойност 280 млн. лв. Пак в началото на т. г. Пиреос банк продаде на търг значителен портфейл и само тези две сделки представляват 50 на сто от всички големи търгове, обявявани в сегмента за 2015 г. Точните числа обаче ще знаем през март, когато е срокът за подаване на данните в Асоциацията на колекторските агенции, но тенденцията е ясна. Промени или някакви изненади при другия сегмент - продажби на кредитни портфейли от корпоративни клиенти, почти не съществува. Имаше една сделка, която обаче не е точно продажба на портфейл, финализирането на сделката с лизинговия портфейл (основно в областта на недвижимите имоти), който имаше Иморент, подразделението на ЕРСТЕ банк в България. Те продадоха този бизнес на "Прайм лизинг" - новото дружество, което пое управлението на тези активи. Но това е по-скоро сделка в сегмента сливане и придобиване от небанкова финансова институция. В този сегмент все още не се наблюдава засилена активност.
- Може ли да се каже кои банки са най-активни в тези процеси?
- При търговете за физически лица за миналата година с големи портфейли са БНП "Лични финанси" - 94 млн. лв., които са отишли във "Фронтекс", ОББ - в "ЕОС Матрикс" и чешката АПС - 60 млн. в края на 2014 г. За 2015 г. отново БНП "Лични финанси" - 90 млн., Ти Би Ай - 50 млн., Уникредит Булбанк - 35 млн. на "ЕОС Матрикс", отново ОББ и "ЕОС Матрикс", Банка ДСК има предадена известна сума на своето дружество за събиране на вземания "ОТП Факторинг".
- Каква е причината за това? Верни ли са предположенията, че се прави заради провеждащите се в момента проверки на активи на банките?
- Това може би е една от причините, но не единствената, тъй като този пазар съществува много преди плановите тестове на банките и се активизира още в началото на кризата, в 2008-2009 г. И започна да намалява през 2012-2013 г. Става въпрос главно за необезпечени потребителски заеми за физически лица, тук се включват и задълженията с кредитни карти. За банките заемите са надлежно провизирани, затова всички приходи, които могат да дойдат от търговете за тези портфейли, са добре дошли. Това е една възможност - на фона на прегледа на активите и предстоящите стрес тестове тези мерки да се ускорят.
- Само лоши заеми ли се продават и с какви просрочия са портфейлите?
- Колекторските компании, сред които и Кофас България, предлагаме няколко вида услуги. Една от тях е "чистото" събиране, което е по мандат на възложителя, който може да е банка, друга финансова институция или фирма (когато касае взаимоотношения "фирма към фирма"). Обемът на възложени фирмени вземания също бележи ръст от над 50% през предходната година. Кофас е специализирана международна фирма и работи само в сегмента събиране на фирмени вземания. В този случай става въпрос за събиране на вземания, които обикновено са много "пресни" след падежа, особено при фирмите. Въпреки че при банките не е точно такава тенденцията, обикновено при нас идват задължения, които вече са надлежно провизирани и банките са се опитали да ги съберат със собствени сили и средства. Докато при другите възложители е възможно вземането да бъде извънсъдебно събиране, възможно е и след съдебно събиране, ако това не е достатъчно като мярка. При продажбата на портфейли имаме два варианта - единият е чистата продажба на портфейл, ако е свързана със сделка на сливане и придобиване - такъв е примерът с портфейл от недвижими имоти на ЕРСТЕ. Втората сделка, която в момента е в ход и има нужните разрешения, това е портфейлът на Алфа банк и сливането й с Пощенска банка. В него със сигурност има редовни кредити, защото се прехвърля целият кредитен портфейл. И третото нещо е чистото изкупуване на вземания (предимно от физически лица), като в този случай има значение на какъв етап е процедурата. Те може да са от финансови институции, от ютилити компании или от телекоми и да са вече провизирани под някаква форма в зависимост от това каква е политиката за провизиране на самата компания.
- Защо повечето просрочия са при физическите лица или просто фирмите за събирания на вземания не придобиват кредити от бизнес сектора?
- Причините за това са няколко. Фирмените кредити участват в тези портфейли единствено и само ако имат поръчител физическо лице като крайните пари се търсят именно от него. И се гледа има ли той нужния паричен поток или актив, от който да се удовлетвори. Като превенция при фирмените вземания може да се направи допълнително преструктуриране и отпускане на оборотни средства. Ако няма паричен поток и бизнесът рязко се е влошил, тогава опира до това има ли дялов мажоритарен инвеститор, който може да поеме цялото управление на фирмата. У нас все още липсва този капиталов пазар или сегмент от инвеститори, които да искат да влязат във фирмите със затруднение. Възможно е да се появи такъв сегмент, в който да се продават обезпечени вземания от фирми, които имат кредити. Другият вариант е ако имат преки финансирания, при залог на цяло предприятие, където да влезе фонд. Но в момента няма толкова смели инвеститори, които да искат да вложат пари или да направят обрат в развитието на фирмата, където да рискуват дялове, да сменят мениджмънта или да вкарат собствен финансов директор. Все още няма играчи в този сегмент, за разлика от Румъния, където има повече развитие в тази насока. Възможно е с прегледа на активите на банките да се установи, че фирмите са много задлъжнели и е необходимо или заемите да се дообезпечат, или фирмите да се капитализират.
- Очаквате ли, че при това положение - имам предвид освобождаването от нежелани активи, ролята на колекторските фирми ще нарасне?
- Ако една фирма има просрочени вземания, шансът да ги събере е много по-голям, ако ги възложи на специализирана фирма срещу определена комисиона. Или пък, ако колекторът ги изкупи, това е извънреден приход за фирмата и тя си решава кардинално въпроса с проблемните портфейли. Това е един нормален процес, който може би трябва да се случва на един много по-ранен етап, защото портфейлите, които се обявяват на търг, са доста стари и съответно събираемостта им е много по-малка.
- Какви са цените, на които се продават банковите вземания и каква част от тях колекторите се надяват да съберат?
- Цената много зависи от структурата на портфейла, от дю дилижънса, от проверката, която може да направят фирмите, които се явяват на търга. Със сигурност има много висока конкуренция между фирмите, които изкупуват вземания в момента. Цената може да варира от 3 до 40 процента от номиналната стойност на вземанията. Но ако портфейлът е по-нов, не е от 2009 г., тогава шансовете са по-големи, особено ако структурата е по-добра.
- Голям ли е процентът на вземанията, които вече са дадени на съдия-изпълнител и как процедирате в такива случаи?
- Специално при изкупуване на портфейли от физически лица може да има и такива, които са на съдебна фаза. Те са по-скоро необезпечени и тогава процентът на събираемост е доста по-малък. В момента почти няма обезпечени ипотечни портфейли, които да се предлагат за изкупуване. А портфейли от фирмени кредити не се предлагат въобще.
- Защо, банките сами ли се справят с тях?
- Едната от причините е тази - банките влизат във владение на имота, поддържат го, изчакват подходящ момент да го реализират, някои банки са създали фирми за продажбата на такива имоти. Друга голяма част се консолидират в отчетите на банката-майка и това са главно обезпечените заеми, които се поддържат от техните дъщерни дружества. Но това не значи, че няма да се появят на по-следващ етап в други портфейли, които да могат да се реализират по всяка вероятност на траншове.
- Има ли чувствително намаление на вземанията на мобилните оператори след промените в законодателството, които регламентират взаимоотношенията им с клиентите?
- Имате предвид поправките, свързани с неустойките. Това пак е свързано с това колко старо е вземането. При по-старите портфейли ефектът от законовите промени не е толкова осезаем, но при новите сделки делът на банковите вземания е доста по-голям в сравнение с вземанията от телекомуникационния сектор. Компаниите от този сектор продължават да търсят своите вземания, дори след поправките за неустойките, защото това е много силно конкурентен пазар.
- Кои други сектори освен банките и телекомите се обръщат към вас за събиране на вземанията им?
- При корпоративните клиенти са индустриите, където има най-много неплащания - строителството, търговията и доставките на горива и секторът на металите. Те са с много висока степен на риск.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
