Бившата медицинска сестра Брони Уеър от Австралия разказва за първите пет неща, за които най-често съжаляват хората на смъртния си одър. Брони Уеър е автор на бестселър, преведен на 27 езика. Освен медицинска сестра е била и плажен барман, мениджър в банка, лектор на тема духовно израстване, пише Списание 8..
Ето най-често срещаните пет съжаления:
1. Иска ми се да имах смелостта да живея живот, в който съм верен на себе си, а не живота, който другите очакваха от мен.
Това беше най-честото съжаление, изказвано от почти всички. Когато хората осъзнаят, че животът им е почти свършил и погледнат ясно назад към него, е лесно да се види колко мечти са останали неосъществени. Повечето хора не бяха отдали дължимото дори на половината от мечтите си и трябваше да умрат, знаейки, че това се дължи на избора, който са направили или не са направили.
2. Иска ми се да не работех толкова усилено.
Това чувах от всеки пациент от мъжки пол, докато ги хранех. Липсваха им пропуснатите часове с децата, докато са били малки и съкровените мигове с партньора. Жените също говореха за това със съжаление. Но тъй като повечето бяха от по-старото поколение, много от пациентите жени бяха прекарали живота си у дома като домакини.
3. Иска ми се да имах смелостта да изразя чувствата си.
Много хора потискат чувствата си, за да запазят мира в общуването с другите. В резултат на това те се задоволяват с посредствено съществуване и никога не стават това, което биха могли да са. Много от човешките болести са свързани с неизказаността, горчивината и недоволството, които водят до разбито здраве.
4. Иска ми се да имах по-близък контакт с моите приятели.
Умиращите ми пациенти до този момент не бяха осъзнали напълно всички предимства на старите приятелства и чак сега, на прага на смъртта, разбираха какво са пропуснали. Мнозина бяха толкова увлечени в собствения си живот, че през годините бяха оставили златни приятелства да се изплъзнат. Те дълбоко съжаляваха, че не са отделили на дружбата достатъчно време и усилия.
5. Иска ми се да бях по-щастлив.
Това изявление е изненадващо често срещано. Мнозина не осъзнават чак до края, че щастието е избор. Те бяха останали затънали в стари модели и навици. Така нареченият „комфорт“ на фамилиарността и пренебрежението преливаше в техните емоции, както и във физическия им живот. Страхът от промяна ги беше карал да се преструват пред другите и пред себе си, че са доволни. Когато навлизаха дълбоко в истинското си аз, те копнееха да се смеят бурно и непринудено и отново да вършат глупости.
Животът е избор. Изберете щастието.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
