В навечерието на парламентарните избори страната ни е на прага на ново управление и възможности за промени. Затова "Стандарт", заедно с БАН, организира и 4 SOS дебата за това какъв курс трябва да поеме България. Една от горещите теми, които ще дискутираме, е за здравеопазването. Днес поставяме на фокус модела на финансирането му и попитахме експертите - има ли нужда да бъде сменен?
Сегашната система буксува, масово доплащаме под масата
При американския модел всеки сам пести за "черни дни"
В момента у нас има задължително здравно осигуряване, при което 8-процентовата вноска се изразходва от НЗОК. С нея фондът покрива около 50% от медицинските услуги и лекарства. Останалата част обаче пациентите са принудени да доплащат. Те могат да правят това чрез допълнително доброволно застраховане в множество частни дружества. Тази система обаче не проработи. Хората все още избират да доплащат на ръка и обикновено - под масата. Това крие рискове - често много от тях нямат и нужните средства за скъпи консумативи при операции например. Освен това, парите на ръка потъват, без да се реинвестират в системата, а лекарите
продължават да са недоволни
от условията си на работа.
Възможностите за промени на този модел са няколко. Първата е в усъвършенстването му. В този вариант може да се определи един основен пакет с услуги, който да покрива НЗОК. Останалите пък може да се дадат на частните фондове срещу доброволно или задължително допълнително осигуряване. В първия случай разликата със сегашното положение е, че по-ясно ще се каже за какво не плаща касата.
Друг вариант е пълната демонополизация на НЗОК. При нея пакетът с услуги ще се плаща от различни частни фондове, наред с касата, а всеки сам ще избира къде да се осигурява. Те могат да бъдат създадени на регионален принцип, на професионален или съвсем свободно. Този вариант не изключва и съществуването на допълващо доброволно или задължително осигуряване. То ще е отново за услуги извън основния пакет.
Трети вариант за промяна е американският. При него няма осигуряване, а застраховане, тоест - всеки сам внася средства в своя сметка и
те се трупат само за него
При осигуряването внасяш пари, които всички ползват, когато имат нужда, както и обратното - има солидарност.
Четвърти вариант е връщането към т.нар. бюджетно финансиране. При него никой не се осигурява специално за здраве, а държавата определя част от приходите от данъци за финансиране на сектора. По този начин се гарантира базов минимум за всички.
Докога държавата ще дава 20 лв., а фирмите - 60 лв.?
Григор Димитров,
главен директор "Осигурителни отношения" в БСК
Съществува трайна и устойчива тенденция на ниска ефективност от дейността на здравната система на всички нейни нива - при непрекъснато повишаване на разходите за здравеопазване показателите за здравното състояние на населението не се подобряват. За периода 2008-2013 г. средствата за здравеопазване са се увеличили с 25%, а показателите, които определят здравето на хората, се променят в отрицателно отношение. Държавата в последните години постепенно се оттегля от финансирането на здравеопазването и това става най-вече за сметка на здравните вноски и особено от личните разходи на населението. За 5 г. разходите на хората за здравеопазване са се увеличили с около 50%. Държавата не е коректен платец, тя прави осигурителни вноски от 16 лв. на месец за дете и 22 лв. за пенсионер, докато средната вноска от бизнеса е 60 лв. Получава се парадоксалното положение, в което осигурените лица от реалния бизнес осигуряват финансирането на 70% от населението, вместо държавата.
Липсва последователност и приемственост в провежданата политика в здравеопазването. Обикновено се определя "секторно", в зависимост от интересите на отделните министри, а не на базата на обективен анализ и определени приоритети. Управлението на НЗОК е одържавено, здравната каса реално не се управлява от хората, които осигуряват над 65% от бюджета й - работодателите и работниците, а от политическата партия, която има мнозинство в парламента. Според нас изборът на управител на касата трябва да става на базата на прозрачен конкурс.
Финансовият модел на здравеопазване у нас трябва да бъде осигурителен. НЗОК трябва да осигурява един минимален пакет, който е реално остойностен и да покрива базовите потребности на населението. Оттам нататък трябва да има допълнителни фондове за задължително осигуряване, които да предлагат пакети с различен обхват, които да допълват основния. За тях трябва да има допълнителна вноска над сегашната. Освен това трябва да има и доброволни фондове, които да осигуряват екстри, като това да си сам в стая, да имаш телевизор. Тогава ще се създаде конкурентна среда, в която да се предлагат повече и качествени здравни услуги.
Всичко това обаче е възможно само ако има електронизация на цялата здравна система. Тогава ще има и реален контрол и прозрачност от дейността на здравната система.
Богатите да не товарят хазната
Д-р Мими Виткова,
председател на Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване и бивш здравен министър
Финансирането на здравната система се нуждае от сериозен анализ на необходимия и възможен размер на средствата за здравеопазване и на резултатите от сменения модел. Европейският път на развитие на страната налага да се запази и развива солидарният модел. Българското общество заделя близък до средния за Европа процент от националния си доход за здравеопазване - около 8%. Ниският брутен продукт на страната, а не процентът от него, е причина за невъзможността да се съизмерваме с европейските разходи за здравеопазване. За да се доближим до системите за финансиране в ЕС, трябва да се увеличат публичните разходи за здравеопазване и да се намалят личните разходи на гражданите, като държавата заеме своето място на равностоен участник в осигурителния процес по отношение на лицата, които тя осигурява. Години наред държавата, чрез планиране на излишък в бюджета на НЗОК, се явява най-некоректният участник в здравноосигурителната система, а преди 4 г. национализира 1,5 млрд. лв. здравни вноски, което демотивира добросъвестните участници в системата да продължават да плащат. Публичните средства за здравеопазване са недостатъчни. Този извод се налага от факта, че кешовите плащания от пациента у нас са около 50% от общите разходи за здравеопазване, докато в Европа този процент е под 20%. Държавата трябва да преразгледа категориите граждани, за които е поела ангажимента да заплаща здравни вноски, да се освободи от заплащането им за лица с високи доходи и техните деца, за да поеме своите ангажименти към социално слабите категории граждани.
Поради предизвестения недостиг на средства, от особена важност е да бъде засилен общественият контрол върху тяхното разходване. Един от лостовете за контрол върху разходите - доброволното здравно осигуряване (ДЗО), бе елиминиран с опростенческото прелицензиране на дружествата за ДЗО като застрахователни компании. Промените в здравноосигурителния модел трябва да следват пътя на надграждане на основния пакет здравни услуги по линия на задължителното здравно осигуряване като форма и етап на постепенна частична демонополизация на НЗОК. Този път преминава през въвеждане на допълнително задължително здравно осигуряване, с вноската от което да бъде финансиран надграждащ основният пакет здравни услуги, предоставяни от дружества за ДЗО.
Най-важният въпрос, който трябва да се дискутира и намери решение, е за ролята на държавата в развитието на здравната система. Философията за изтегляне на държавата, на "по-малко държава" в здравеопазването, е невярна и води като краен резултат до дезертиране на държавата от нейните конституционни социални ангажименти.
Няколко каси да се конкурират
Д-р Цветан Райчинов,
председател на Българския лекарски съюз
Първо трябва да се реши генерално кой модел избираме - бюджетно финансиране или здравно осигуряване. Бюджетното финансиране не е толкова лошо, но зависи от това как ще се разработи. В Испания, в Англия, моделът е такъв, но има дълги листи на чакащи. Ако се спрем на здравноосигурителния модел, първо трябва да се създаде личната електронна карта. С нея ще се ограничи кои хора са здравно неосигурени, ще стане ясно какви са причините - не могат или не искат да се осигуряват. Тогава ще се намерят и средства за решаване на проблема. След това трябва да се види какво покрива вноската от 8% в здравеопазването - като лечение, медикаменти, и да се реши какво ще се прави с другата част. Тя може да се покрие от доброволно или задължително допълнително осигуряване. Това пак е избор на модел. И трябва да се реши генералният въпрос - една основна каса или няколко, конкуриращи се помежду си. Според мен удачният вариант е постепенното преминаване към няколко конкуриращи се, с възможност за допълнително осигуряване. За децата и пенсионерите трябва да има гарантиран достъп до здравеопазване и при появата на доплащане да е ясно кой ще го покрие - държавата, фондовете, НОИ. Този модел гарантира право на избор за всеки човек на здравна каса, а тя е посредникът между него и системата. Това му гарантира, че ще ходи при добри специалисти, тъй като фондовете ще могат да подбират с кого да сключват договори и ще могат да предлагат на пациента определени места за лечение. Но единственият ефективен механизъм за контрол на финансите остава електронната карта. Разбира се, и при демонополизацията има рискове, затова се формира гаранционен фонд, както при банките.
Досегашният модел обаче е изчерпан, от него са недоволни всички. Сега НЗОК няма избор и сключва договор с всички изпълнители на медицинска помощ. Това на практика елиминира конкуренцията, тъй като всички имат договори и финансирането им е гарантирано. Контролът също е невъзможен при сегашното състояние на касата. Освен това НЗОК не е в състояние да препоръча или подготви условия за лечението на пациентите, да защити интересите им. В същото време държавата си е присвоила правото да осигурява на 50% голям контингент от хора, които ползват здравните услуги на 100%. Тя трябва да поеме функциите си и изцяло да осигурява групите, за които отговаря.
Болниците не бива да са АД-та
Д-р Иван Кокалов,
зам.-председател на КНСБ
Моделът на финансиране не може да се разглежда отделно от останалите структури в здравеопазването. Финансирането, заедно с безконтролното нарастване на болниците, доведе до кризата, в която се намираме, тъй като НЗОК не може да отказва сключване на договори с лечебните заведения. Поредица от министри и парламенти не успяха да регулират този процес и доведоха до свръхпредлагане на услуги и много нарушения. Затова, едновременно с промяната на финансирането, трябва да се регулира начинът, по който се договарят здравните услуги. Прословутата здравна карта трябва да стане факт и не трябва да бъде моментна снимка, а нещо динамично, което да отчита всички фактори като възрастова структура на населението, заболеваемост, за да се изчисли броят легла и болници, от които има нужда, и да се окрупни системата. За да стане това факт обаче, трябва да има консенсус в парламента и чуваемост у политиците. В противен случай дефицитите ще нарастват, защото България е бедна страна и ресурсът не може да нараства с темпа на харчене.
Разбира се, трябва да се въведе и по-качествена регулация на снабдяването с лекарства, защото касата се превърна в една голяма аптека, която дава твърде голям процент от бюджета си за тях. Болниците трябва да спрат и да бъдат търговски дружества, отдавна сме стигнали до извода, че трябва да има специален закон, по който да се регистрират и финансират.
Тъй като сме бедна държава, за разлика от Франция, която 3 пъти си сменя модела на финансиране, ние не трябва да предприемаме резки крачки в тази посока. Инвестирали сме много в администрация, в структури, за да премахнем с лека ръка модела, който имаме. Ако говорим за пълна смяна на модела, ще сбъркаме. Мисля, че е по-важно да се отчетат грешките в момента и да се предприемат мерки за оптимизирането на системата. Демонополизирането на модела на финансиране, създаването на още фондове е още една грешка. Нито един фонд не работи на загуба, а на печалба, и едва ли може да е модел за подражание. Трябва да се отвори пазарът на доброволното застраховане, но то трябва да е надграждащо, а не на съперничество. 3-стълбовият модел със задължително допълнително осигуряване може да важи за пенсионната система, но автоматично прехвърлен в здравната, не знам дали ще проработи. Задължително допълнително осигуряване е още една вноска, по-добре тя да отиде при солидарното осигуряване. Но няма нищо лошо в това да се въведе доброволно застраховане. То ще дойде от само себе си, когато се определи пакетът на НЗОК ясно. Досега той не е дефиниран от нито един министър. Българинът разчита на държавата за всичко, а не мисли сам за себе си. В Австрия 90% от хората са застраховани за бедствие, а ние чакаме - ясно е, че трябва да променим културата си. И, когато искаме качествени услуги, трябва да се промени и заплащането на специалистите. Не може някои лекари да получават суми, съпоставими с тези на колегите си от Западна Европа, а други едва да свързват двата края. Същото важи и за медицинските сестри, които са още по-дефицитни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
