- Представителството на Бавария в България стана на 10 години. Каква е ролята му в българо-германското сътрудничество?
- За нас е голяма чест, че представляваме една от най-силните в икономическо отношение германска провинция Бавария. През 2003 г. бе създадено представителството в България в рамките на тогавашното Представителство на германската икономика. Нека уточня: наследникът на Представителство на германската икономика днес е Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). ГБИТК работи с всички германски федерални провинции. С Бавария обаче ни свързват специфични договорни отношения. Германските провинции Северен Рейн-Вестфалия и Баден-Вюртемберг по отношение на търговския стокооборот стоят пред Бавария. Но в Северен Рейн-Вестфалия живеят 18 милиона души и това е много голям пазар. В Бавария - 12 милиона. Тези три федерални провинции формират повече от 50 процента от целия стокооборот между България и Германия. Затова усилията на България приоритетно трябва да са насочени към тях.
- Как се движи стокообменът?
- В стокооборота между България и Германия наблюдаваме възходяща линия през последните 20 години. От 2004 г., откакто съществува ГБИТК, всяка година поставяме рекорди. През 2012 г. постигнахме общо 4,8 милиарда евро стокообмен. Нашата организация допринася за това развитие. Много е радостно, че дисбалансът между вноса от Германия и износа на България все повече намалява.
- Какво друго е постигнато?
- ГБИТК представлява и 6 големи германски панаира - Мюнхен, Лайпциг, Франкфурт, Нюрнберг, Кьолн и Дюселдорф. Всяка година изпращаме там изложители и посетители от България. За 20 години в България сме посрещнали стотици бизнес делегации от Германия. Изпълнили сме много финансирани от Германия проекти, включително от Бавария. Бих споменал например проекта "Бавария - готова за партньорство". По този проект всяка година до 15 български мениджъри заминават на делово посещение в Германия. Проектът е с практическа насоченост. Заминалите там бизнесмени сключват и договори.
- Какъв друг специфичен принос имате за развитието на сътрудничеството?
- Специфичното е, че работата ни е много практически ориентирана. Когато една немска фирма иска да стъпи на българския пазар, ние буквално я хващаме за ръка, водим я из страната, създаваме контакти и в много случаи се стига до сключване на сделка. Това е една много конкретна и успешна дейност. Немските фирми вярват на институциите си. Ние сме българско юридическо лице, но и немска институция, подпомагана от Федералното министерството на икономиката. Ние самите не правим сделки, но развиваме успешни проекти. Това, което отличава ГБИТК от другите двустранни камари, е, че тя е единствената, създадена на базата на междуправителствено споразумение.
- Президентът Росен Плевнелиев смята, че България трябва да следва немския модел в икономиката. Какво всъщност означава това?
- Това изявление разглеждам като продължение на изказването на бившия премиер Бойко Борисов през 2010 г., който на среща с нас тогава каза да направим така, че България да стане като Германия. Призова ни да му представим конкретни примери, как подобни на нашенските проблеми са решени в Германия. Подходихме много сериозно към предложението. Съставихме каталог със "101 идеи за европейска България". Тогава г-н Плевнелиев беше регионален министър и бе национален координатор на този проект.
- Възприети ли бяха вашите предложения?
- Мисля че 10-15 процента от тях бяха възприети. Подкрепям изказването на президента Плевнелиев, че ние имаме какво да научим от германското трудолюбие, дисциплина, точност, коректност. Това в общи линии е немският модел. Понякога германците биват упреквани, че са малко едностранчиви и праволинейни. Но те много работят. Нищо не идва случайно. Затова марката Made in Germany наистина е гаранция за качество.
- ГБИТК всяка година прави анкетa за бизнес конюнктурата в България. Какво показват данните?
- Провеждаме анкетите всяка година от 2005 г. насам. Резултатите предоставяме на обществеността и на правителството. Анкетата за 2013 г. се проведе в момент на вълненията в България през февруари и март. 78 % от анкетираните фирми членки на ГБИТК споделят, че отново биха инвестирали в България. Този резултат е значително по-добър от миналогодишния. Спрямо другите страни в Централна и Източна Европа обаче сме далеч под средното ниво. Все още има какво да се прави у нас, за да се подобри бизнес климатът.
- А в търговията как сме?
- Движим се от рекорд към рекорд. Германия дълги години бе на първо място. През 2012 г. Русия изпревари Германия. Това се дължи и на повишаването на цените на газа и петрола. Но Германия все пак е един от основните стратегически партньори на България. Освен това към този пазар България изнася най-много стоки и услуги.
- Каква е тенденцията с германските инвестиции?
- В инвестирането има известен срив заради кризата в Европа и по други причини. Същото се наблюдава и в други източноевропейски страни.
- Колко български и други фирми участват активно в ГБИТК?
- Ние не се сравняваме с национално представените камари и палати, като например КРИБ, БТПП или Българската стопанска камара. Ние сме двустранна организация - германо-българска камара. Подобни камари в България имат САЩ, Франция, Унгария, Италия. Сред тези двустранни структури обаче сме водещи. В ГБИТК членуват общо около 470 фирми, предимно немски и български, но и международни фирми, които се интересуват от българския пазар. Почти всички големи германски инвеститори в България са членове на камарата.
- ГБИТК организира и курсове по немски език с бизнес насоченост.
- Нашите курсове наблягат на икономическия немски език. Участниците в курсовете ни имат познания по немски, но искат да се усъвършенстват. Получават и съответните сертификати.
- Сега в България много се говори, че с развитието на малкия и среден бизнес ще може да се развива икономиката и да се намалява безработицата. Смятате ли, че ще видим скоро резултати?
- Много се надявам. Това е въпрос на държавна политика. Гръбнакът на немската икономика не са големите концерни "Сименс", "Даймлер" или БМВ, а малките и средни предприятия. В България ние признаваме, че е така. Имаме и закон за тези предприятия, имаме и агенция за тях. Но практически какво се прави? Държавата няма много лостове да насърчава тези фирми, голяма част от които загинаха в условията на финансово-икономическа криза и невъзможността да си платят дълговете и да функционират. Искам да напомня, че преди около десетина години в Германия започна приложението на 400 програми за малкия и среден бизнес, които и сега дават добри резултати.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
