Средно по 400 лв. месечно са пенсиите с разсрочено плащане от втория стълб. Това сочат данните на частните фондове.
Засилва се тенденцията на завръщане на осигурени лица от държавния пенсионен стълб към частните пенсионни фондове в последните една-две години. По данни на Националната агенция за приходите осигурените лица са прехвърлили обратно към универсалните фондове общо над 15 млн. лева към септември 2023 г., каза в интервю за БТА Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Частните пенсионни фондове стартираха с фазата на изплащане в края на 2021 г. и от тогава досега извършват три основни вида пенсионни плащания (пожизнени пенсии, разсрочено плащане и еднократно плащане). За този период има издадени близо 1900 пожизнени пенсии и около 15 хил. договора за разсрочени плащания. По третия продукт, еднократно изплащане на осигурени лица с партиди до 1000 лв., от 2021 г. до 30 юни 2023 г., по данни от дружествата, има изплатени над 2,3 млн. лв. на близо 8000 души, съобщи Евелина Милтенова.
От дружествата отчитат нарастване на размера на пожизнените пенсии с разсрочено плащане (за момента около 255 лв.) и само по разсрочено плащане, при което фондовете плащат средно около 400 лв. месечно на пенсионираните лица.
Към момента лицензираните пенсионни дружества в България управляват над 21 млрд. лева пенсионни спестявания на близо 4 милиона осигурени лица чрез инвестиции в балансирани портфейли ценни книжа - основно облигации и акции на български и международни компании, търгувани на борсите.
По-адекватни пенсионни доходи от втори и трети стълб могат да се постигнат чрез въвеждането на мултифондове, при които портфейлът на осигурените лица ще съответства на възрастта и предпочитанията им. Подобен сериозен опит имаше преди 15 години (не се довърши), но сега съвсем е назрял моментът.
Ако се приемат законодателни промени, което считаме за голям приоритет, ще се даде възможност лицата да избират варианти, които в бъдеще да им осигурят по-добра доходност, посочи експертът.
Милтенова коментира и непромененият от много години размер на вноските за втора пенсия от 5%. Преди години в законодателството беше предвидено размерът на вноската да достигне 7%, заложените още тогава 7% вноска биха осигурили по-висока пенсия при условие на пълен срок (30-40 години) на редовно осигуряване, посочи тя.
Средногодишно фондовете в продължение на 20 години отчитат положителна доходност от над 4%. А от началото на тази година например фондовете отчитат счетоводно също позитивна подобна възвращаемост както поотделно, така и за целия сектор. Заради динамиката на капиталовите пазари периодът, за който трябва да се анализира пълноценно как се представят фондовете като нива на постигната доходност, следва да е много по-дълъг, над 10 години. Средната десетгодишна доходност на фондовете достига 3,8-3,9 на сто.
Интересът към третия стълб на пенсионната система беше временно занижен през последните две години в резултат на пандемията, предизвикала необходимост от ликвидни средства за инвеститорите в дружествата за пенсионно осигуряване, посочи Милтенова. По думите й кризите и войните са предизвикали временно „на хартия" големи флуктуации на пенсионните инвестиции.
Според дружествата е от голямо значение да се повиши ролята на третия стълб или доброволното пенсионно осигуряване, за да се достигнат адекватни пенсионни доходи от трите източника – Национален осигурителен институт (НОИ), Универсален пенсионен фонд (УПФ) и ДПФ, обясни Милтенова.
Като основни предизвикателства за пенсионните компании Евелина Милтенова отбеляза геополитическите и пазарни рискове, както и влошаващата се демография. След ковид пандемията, рязката смяна на политиката на централните банки, военните конфликти също създават сериозна нестабилност в последните години. Пенсионните фондове обаче са широко диверсифицирани и правилният микс от избрани активи в средносрочен и дългосрочен план ще подсигури добри резултати, каза Милтенова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
