- НОИ ще плаща 80% от първите три болнични дни, бизнесът - 20 на сто
- Три вида минимална заплата по договаряне, връщат част от десятъка на бедните
40 мерки за подобряване на бизнессредата и повишаване на доходите ще залегнат в тристранно споразумение, което се очаква да бъде подписано между държавата, работодателските организации и синдикатите до края на януари. Целта е мерките да бъдат изпълнени до края на мандата на кабинета. Разработването им бе договорено на среща с преимера Борисов преди Коледа. Първите преговори започнаха в понеделник с вицепремиера Томислав Дончев, а след това в разговори се включват и финансовия министър Владислав Горанов, както и социалния - Деница Сачева.
Сред обсъдените теми са реформи в сферите икономика, енергетика, демография, образование, пазар на труда, трудова миграция и социални въпроси.
Договаряне на минимални заплати според икономическия сектор и квалификацията от 2021 г., първите три дни от болничните отново да се плащат от НОИ, възстановяване на данък върху дохода на работещи с ниски приходи, плащане на заплатите по банков път и обща позиция за зелената сделка са част от пакета, за които четирите работодателски (АИКБ, БСК, КРИБ, БТПП) и двете синдикални организации (КНСБ и КТ "quot;Подкрепа") вече са си стиснали ръцете и чакат одобрението на държавата.
Много от предложенията са в суров вид и без конкретика, други имат нужда от прецизиране. Но 40-те мерки могат да се обединят в 14 теми, по които държава, работодатели и синдикати търсят пресечна точка, за да осигурят по-добър живот на хората в страната.
1. Зелената европейска сделка. От думите на президента на Конфедерацията на независимите синдикати в България Пламен Димитров България е до голяма степен губеща страна от предложението на новата Европейска комисия.
"Борбата с климатичните промени безспорно е глобален въпрос и не е без значение. В същото време, когато ЕС изпуска 9% от глобалните емисии, а на форума в Мадрид големите замърсители - САЩ и Китай, казаха, че не им пука, с този план ние се самоубиваме ритуално.
Дори да стигнем 0% емисии през 2050 г., останалите 91% пак ще убият планетата. Вярно е, че ще има въглероден данък, но това, което ще идва от Сърбия, Македония и Турция, ще го дишаме ние. Този зелен радикализъм е изключително неразумен. Поискахме и от премиера Бойко Борисов, и от президента Румен Радев обща позиция. Изключително важно е по тази тема да се загърбят различията, да сме единни и да отстояваме интереса си", коментира Димитров.
Според него тази цел трябва да се защитава по същия начин, както се отстояват и останалите два приоритета за годината - членството в ЕRM-2 и влизането ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
2. Доходите на бедните. Особен интерес предизвика предложението за възстановяване на данък върху доходите на служители с ниски приходи и материални възможности съгласно "праг", който предстои да бъде прецизиран. Идеята е данъкът да се връща до размер, равен на дължимия за минималната работна заплата. Подобно предложение през годините циркулираше, но досега не е срещало одобрението на Министерството на финансите.
3. Увеличаването на заплатите. Текстовете предвиждат както фиксирано увеличение на възнагражденията на чиновниците, така и въвеждане на препоръчителен процент на ръст на заплатите в частния сектор.
4. Банкови преводи на заплатите. Предложен е текст, според който всички фирми с над 50 служители трябва да плащат заплатите по банков път. Това обаче е свързано и с ангажимент от банките за намаляване на такси и комисиони.
5. Минималната заплата. Тя от години е препъникамък в преговорите. Компромисният текст включва да има минимална заплата за страната, която да се договаря всяка година, а не някой да я определя административно. Паралелно с това ще се договаря минимална заплата по икономически сектори и по 3 категории персонал - ниско, средно и висококвалифициран.
Първоначално ще се стъпи на класификатора на минималния осигурителен доход. Ще има и почасови ставки, а не една. Впоследствие се предвижда да отпаднат и минималните осигурителни доходи, които ще бъдат заменени от новия механизъм за минималните заплати.
6. Болничните. Едно от най-чувствителните предложения е бизнесът да спре да плаща първите три дни от болничните - мярка, която беше въведена по време на финансовата криза. Преди това те се изплащаха от Националния осигурителен институт. Това би означавало сега, че разходът на държавата ще скочи с близо 200 млн. лв. на година. В проектоспоразумението е записано, че първите 3 дни от болничните ще се плащат отново от НОИ, като в замяна на това бизнесът поема други ангажименти, сред които да възстановява част или целия данък общ доход за бедните работници. Изказът засега по тази тема е доста общ и предстоят експертни разчети.
7. Затягане на контрола при болничните. Предложени са няколко варианта. Един от тях е възможност през колективното трудово договаряне да се извършва доплащане от работодателите, така че дори първите три дни да се върнат в НОИ, това означава само 80% от възнаграждението. Идеята е бизнесът да доплаща в зависимост от колективните договори още 20%, и така болният да получава почти 100% от заплатата си.
8.Плащането на осигуровките. Тук няма единна позиция. Бизнесът настоява да не се получават обезщетения от осигурителната система, когато не са внесени осигуровките. Синдикатите обаче не са съгласни и предлагат текст, който да намали срока, в който фирмите могат да начисляват и да обявяват в НАП дължими вноски, без да ги плащат. В момента няма крайна дата за внасянето на вноските, а след 5 г. изтича давностният срок и те вече не са дължими.
9. Втората пенсия. Темата е особено актуална, защото 17 хиляди жени ще имат право да се пенсионират по втория стълб още в средата на 2021 г. Предстои дълъг дебат, но съгласие има за повече прозрачност във фондовете. Ще се дава повече информация на хората, не само веднъж в годината, за да знае всеки каква е доходността му през всичките години и ако е минусова да могат сменят фонда.
Ще се обсъди и предложението правото на избор за прехвърляне в НОИ да не е 5 години преди пенсионирането, а да е в момента на пенсиониране.
10. Връщане на българи отчужбина. Ограничаване на негативните демографски тенденции в България. Мерките предвиждат ускорено приемане на програма за заселване в страната на хора с български произход от трети страни чрез издаването на "карта за български произход", която облекчава достъпа им до България и до българския пазар на труд. Фокусът е за трайно връщане и заселване на българи от Украйна и Молдова заедно със семействата им.
11. Данъчни облекчения за младите. Подготвен е текст за данъчни преференции при покупка на жилища за млади семейства на работещи - като например безлихвен кредит. Не е изяснена обаче конкретиката кой ще предоставя подобни заеми. Тази опция ще е възможна при определени ангажименти за местоживеене и работа в страната. Друга възможност е въвеждането на данъчни отстъпки в зависимост от дохода на семейството и броя на отглежданите деца.
12. Борба срещу сивия сектор. Тази мярка предвижда промени в Кодекса на труда, Кодекса на социалното осигуряване и Закона за обществените поръчки. Предвижда се и разширяване на обхвата за обратно начисляване на ДДС. Както и законова закрила за работник, който е уволнен заради сигнал срещу некоректен работодател.
По данни на синдикатите 24 млрд. се въртят на сиво, целта е с този пакет от мерки да се изсветлят 12 млрд. в икономиката.
13. Административни облекчения. Мярка, за която бизнесът и синдикатите настояват отдавна, е въвеждането на обща презумция за мълчаливо съгласие от страна на институциите.
14. Енергетика. Тестовете предвиждат както забрана за предоставяне на държавна помощ при изграждането на нови електроцентрали, така и премахването на таксата от 5% върху приходите на производителите на електроенергия. Основна тема на договарянето ще бъде намаляването на цената на тока за бизнеса, която е най-скъпа в България от всички държави в ЕС.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
