Добре е войници да пазят границата, но само ако са въоръжени
Българинът мрази държавата си, но хленчи тя да му свърши работата, казва ген. Димитър Шивиков
Бригаден генерал Димитър Шивиков е бивш началник на 61-ва механизирана бригада в Карлово. Ръководил е българския военен контингент в Афганистан през 2010 г. Напуска армията в отговор на обвинения за злоупотреби. Автор е на девиза на 68-а бригада "Специални сили" - "Там, където другите не могат", както и този на 61-ва Стрямска механизирана бригада "Дълг, лоялност, всеотдайност". Негова е и заслугата за доизграждането на православния храм в 68-а бригада. По инициатива на ген. Шивиков са построени 4 параклиса - в района на мисиите в Ирак и Афганистан, както и в поделенията в Пловдив и Карлово.
- Ген. Шивиков, какво е състоянието на Българската армия в момента?
- Такова, каквото е състоянието на българското общество. Военнослужещите са демотивирани и напълно обезверени поради факта, че ние 25 години се лутаме. Все още не сме наясно и не можем да формулираме - що е туй български национален идеал и национален интерес. Проблемите в армията буквално се неглижират. Нашите политически лидери или не разбират от организация и управление на армията, или нямат желание за тези дейности. Моето вътрешно усещане е дори, че
работят за чужди интереси, което е престъпление
За да има стабилна държава - трябва да има здрава и стабилна войска. Да го има онзи гарант в лицето на въоръжените сили, който да защити териториалната цялост и суверенитета. Ядрото го имаме, българският дух е здрав, но динамичните процеси в обществото дават своето огромно отражение. Ние престанахме да се уважаваме, да се гордеем, че сме българи.
- Според Вас трябва ли да се върне задължителната военна служба?
- Смятам, че не сме в състояние да възстановим онази наборна служба в смисъла, който беше преди близо 8 г. Винаги обаче може да се намери ресурс за едно правилно управленско решение, което да съответства на сегашната променена вече действителност. Например да бъдат създадени в Северна и Южна България два центъра, където младежите да преминават краткотрайна задължителна военна подготовка. За необходимата базисна военна подготовка са напълно достатъчни три месеца. Добрите инструктори ги имаме в лицето на сержантския и офицерския състав. Смятам, че един такъв компромисен вариант е най-сполучлив и работещ. Днешната младеж има абсолютно други интереси и знания от тази преди десет години. Ако казармата се върне в стария формат, биха се създали огромни противоречия. Как ще накараме сега един младеж, който комуникира със свои връстници по цял свят по интернет и Фейсбук и свободно изказва своето мнение, да го вкараш в казармата и да го върнеш години назад.
Това ще бъде апокалипсис за младото поколение
Затова едни такива центрове за военна подготовка ще създадат минимални, но ефективни и приемливи условия за младежите. При това може да възпитаме военни умения както у момчетата, така и при момичетата. Жените биха могли да бъдат напълно ефективни и полезни в армията. В момента около 15% от висшия състав на армията ни са жени. Те се справят отлично със своите задължения.
- Изпращането на армията по границите наложително ли беше? Доколко ще е ефективен този ход?
- Решението Българската армия да се включи активно в защитата на границата е правилно. Има тенденция да се увеличи мигрантският натиск, а това е сериозна заплаха. Ресурсът на МВР в лицето на Гранична полиция и други структури е недостатъчен. Присъствието на армията ще укрепи и засили живата сила. Бях обаче учуден от изказвания, че българският войник ще бъде изпратен на границата невъоръжен. Това не просто е смешно и несериозно, това е престъпление! Оръжието е въздържащо, респектиращо средство. Военнослужещи, които охраняват обекти вътре в страната, са въоръжени, а по границата не са.
Да пратиш войниците на границата с голи ръце е пълна подигравка и предателство към държавата. По-малко средства от стойността на 1-2 самолета ще са необходими на Министерството на отбраната, за да бъде екипирана нормално цялата Българска армия. Войникът трябва да има самочувствие, за да си изпълнява задълженията с желание и мотивация. Когато пращахме войници на обучения в германски центрове на американската армия,
те заминаваха с една брезентова торба, бакърена манерка и "сумка"
за пълнители. За филмова възстановка на исторически събития е перфектно, но не и за действаща армия! В същото време войниците на Грузия, Армения и на други малки страни са оборудвани повече от перфектно.
- За вас бежанците жертва ли са или заплаха?
- Бегълците от Сирия, Ирак, Афганистан или от Африка са жертви. Тези хора бягат, за да оцелеят. Страните им са разрушени, без държавност. В същото време бежанците са заплаха за бедните страни със слаби икономики. Друг е въпросът, че с тях реално има опасност да се промъкнат радикални елементи и да бъде застрашена националната сигурност. Убеден съм дори, че с бежанците в Европа влизат и терористи.
- Накъде отива световната сигурност и доколко е застрашена България?
- Да не се заблуждаваме, че България е остров на стабилността и сигурността. Страната ни е на кръстопът. Хората в пограничните райони ги е страх, че някой гладен бежанец може да нахлуе в домовете им. В последните три години сме в нова фаза на Студена война. Като военен бих могъл да заявя, че
светът е с начални прояви на глобален конфликт като трета световна война
Първите признаци са налице.
- Как ще коментирате намесата на Русия в Сирия?
- В един конфликт всяка страна преследва националните си интереси. Това важи както за Русия, така и за САЩ и останалите страни от западната коалиция. За мен Русия е велика страна, която при Путин успя да възстанови своите политически позиции в световен мащаб.
С атаките си по въздуха Русия накара всички страни, участващи в конфликта, да направят първите стъпки и да седнат на масата на преговорите.
- Ученията на НАТО в Източна Европа какво ще ни донесат - сигурност или напрежение?
- От чисто професионална военна гледна точка ученията на НАТО водят до повишаване на тренираността и квалификацията на военнослужещите, а оттук и нарастването на уменията, способностите и възможностите им.
Крайно време е обаче да взимаме самостоятелни решения в името на националния интерес. Ето Унгария, Чехия, Словакия, които са дори по-малки от нас по територия, съумяват да отстояват своите интереси и не следват като "кон с капаци" указанията на "по-големия брат". Ще дойде време, когато идните поколения ще ни съдят, че ние волю или неволю с нашето родоотстъпничество се явяваме един вид национални предатели. Българинът продължава да мрази държавата си, да хленчи и да се оправдава със своите неволи и управници. В същото време чака държавата да му свърши работата и да му реши проблемите. Обикновеният американец с гордост и патриотизъм казва - "аз ще направя това и това за своята държава". А мотото на българина е: "Какво е направила държавата за мен, че аз да правя за нея нещо". България е между два свята и геополитиката е много комплексна. Трябва да имаме самосъзнанието и отговорността да пазим и браним родината си, а не непрекъснато да слушаме какво ни диктуват.
- Какви са отношенията Ви с Пловдивския митрополит дядо Николай, който наскоро ви награди?
- Познавам дядо Николай още от далечната 2008 г. Като офицер бях определен за командир на мисията в Афганистан. Поканих дядо Николай да участва в церемонията по изпращането и да ни благослови. Бяхме над 350 човека. Моето дълбоко убеждение е, че православната ни църква е онази институция, която е запалила пламъка на надеждата и на вярата в българския народ след петстотин години духовна тъмнина и робство. Дядо Николай дава всичко от себе си за вярата и за народа си. Дори не го възприемам като митрополит, а като мисионер, един съвременен апостол, който се стреми да накара българите да се обърнат към своите корени и към вярата. Във всяка своя служба или литургия той намира слова, за
да изкаже благословията си към цялото българско войнство
На 22 февруари бях награден с орден "Свети апостол Ерм", който е един от седемдесетте апостоли в християнството. Откакто дядо Николай е пловдивски митрополит, св. Апостол Ерм е обявен за закрилник на Пловдив.
- Как се развиват делата срещу вас, как приемате обвиненията за злоупотреби?
- Естествено, че не ги приемам и не смятам обвиненията за основателни. Понеже вече е даден ход на делото, предпочитам да не коментирам този въпрос. Дори хора, които не ме познават, са съпричастни. Когато тази сага приключи, тогава ще говорим.
- Виждате ли се като политик?
- Житейският ми опит подсказва, че участието ми в политиката ще е естествен ход. Цял живот съм отстоявал своето лично мнение и съм говорил от първо лице единствено число. Никога не съм оставал безразличен към процесите и винаги съм бил лоялен към Българската армия. Да, под някаква форма ще участвам в обществено-политическия живот на България.
- А вкъщи генерал ли сте?
- Не, живеем в пълен мир, разбирателство и любов с жена ми и двете ми дъщери. Имам и син от първия си брак, с когото прекрасно се разбираме, като мъже. Аз съм човек на реда. Дисциплината и редът помагат в личния живот, не вредят. Вкъщи не налагам строга дисциплина, всички трудности решаваме заедно и полагаме общи усилия. Жените често са много по-проницателни и благодарение на тяхната интуиция проблемите се решават много по-лесно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
