Обширната и пуста Чернобилска забранена зона около мястото на най-тежката ядрена авария в света е мрачен паметник на човешките грешки. Днес се навършват 39 години от експлозията, отнела живота на десетки хиляди души от така наречените ликвидатори - хората, работили по разчистването на реактора, но поразила здравето на стотици хиляди.
На 26 април 1986 г., в 1:23 часа местно време, при планирано спиране на четвърти блок на Чернобилската АЕЦ в СССР на територията на днешна Украйна, избухва взрив в реактор тип "РБМК-1000".
Четвърти реактор на централата, намираща се на 110 км северно от столицата Киев, е обхванат от пожар, довел до разрушаването на съоръжението и избълването на радиоактивни материали високо в небето.
Будните хора в близкото градче Припят виждат ярко сияние над 4-ти реактор в централата. Те стават първите свидетели на катастрофата.
Последвалата битка с ядрената катастрофа е много тежка. Разтопеният графит, ядрено гориво и други материали образували своеобразна лава с температура от 1200°C. Ако тя влезе в досег с вода, то можела до последва много по-сериозна, дори ядрена експлозия.
Доброволци копаят тунели буквално под реактора, като там се излива течен азот. Над реактора летят хеликоптери, а по покрива работници разчистват отломките и правят приготовления за построяването на бетонен "похлупак". Максимално допустимото време, за което може да се работи там, е само 2 минути. В следствие от радиацията много от електрониката дефектира, което допълнително затруднява трудът на ликвидаторите.
По данни на Киев общият брой на ликвидаторите, участвали в справянето с последствията от аварията, достига 650 000 души. От тях около 25 000 са починали под 40-годишна възраст, а 200 000 са обявени за инвалиди.
Съветските власти правят последиците от аварията още по-тежки, след като не съобщават на обществеността какво се е случило, пише Асошиейтед прес. Макар че близкият град Припят, където живеят работниците на централата, е евакуиран на следващия ден, двата милиона жители на Киев не са информирани, въпреки опасността от падане на радиоактивни частици. Светът научава за аварията едва след като в Швеция е измерен повишен радиационен фон.
В крайна сметка повече от 100 000 души от околността са евакуирани и е създадена забранена зона в площ от 2600 квадратни километра, където единствените дейности, извършвани от работници, са отстраняването на отпадъците и бързото изграждане на саркофаг, който да покрие реактора.
От реактора продължава да изтича радиация до 2019 г., когато цялото съоръжение е покрито с огромен купол с форма на арка. След като роботи вътре в купола започват да демонтират реактора, местни служители изпитват ново чувство на оптимизъм за съдбата на зоната.
Туризмът в Чернобилската зона се увеличи двукратно след пожъналия успех телевизионен минисериал от 2019 г. и украински служители се надяват, че нивото на интерес ще се запази или ще нарасне, след като отмине глобалната пандемия.
Един от основните магнити за туристите е да видят руините на Припят, някога модерен град с 50 000 жители, който сега лежи в разруха и е обрасъл с бурени.
Макар нивата на радиация в зоната да са достатъчно ниски, за да могат туристите да я посещават, а работниците да вършат своята работа, постоянното пребиваване в нея е забранено. Въпреки това повече от 100 души все още живеят в пределите на зоната, която се простира на 30 км около атомната централа, независимо от нарежданията мястото да бъде напуснато.
Сред тях е 85-годишният бивш учител Евгений Маркевич, който каза:" Голяма радост е да си живееш у дома, но е тъжно, че не е като преди".
Сега той отглежда картофи и краставици в градината си, които носи за тестване, "за да мога отчасти да се защитя".
Дългосрочните ефекти върху човешкото здраве остават обект на интензивен научен дебат. Непосредствено след инцидента 30 работници в централата и пожарникари са починали от остра лъчева болест. По-късно хиляди хора умират от заболявания, свързани с радиацията, като рак.
За изненада на мнозина, които очакваха, че районът може да бъде мъртва зона за векове, мястото изобилства с дива природа: мечки, бизони, вълци, рисове, диви коне и десетки видове птици живеят на свободната от хора територия.
Според учените животните са били много по-устойчиви на радиация от очакваното и са успели бързо да се адаптират към силна радиация.
В политически план инцидентът допринася за разпада на СССР. От една страна той силно подкопава доверието във властите, а от друга коства изключително много милиарди, отделени за справянето с проблема.
У нас - празник за 1 май и пълно информационно затъмнение
В България също има информационно затъмнение, като за аварията е съобщено чак 3 дни след нея. Не са взети мерки за предпазване на населението, а много от хората участват в манифестациите за 1 май. Манифестиращите тогава си спомнят, че в София дори се е изсипал дъжд в този ден, а хората са били изпратени да крачат бодро по жълтите павета под дъжда. Никой не е предупредил и хората тогава да спрат да консумират свежи салати и други хранителни продукти.
Информацията е била известна само на ограничен кръг хора от политическия елит, частите в радиозаглушителните станции у нас и част от персонала на АЕЦ Козлодуй. Уредите тогава са отчели повишена радиация, но партията в София не е разрешила обявяването на данните за обществото.
/dir.bg/
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
