37 български ансамбли има зад граница. Списъкът е публикуван и на страницата на Държавната агенция за българите в чужбина, пише "Монитор". Предполага се обаче, че са много повече, като официална статистика за това няма.
Фолклорните групи и ансамбли са предимно към българските училища в чужбина. Затова и са най-активни през учебната година, а финансирането се заделя от техните бюджети или от кандидатстването по проекти, научи „Монитор“. В тях вземат участие най-вече ученици. Отделно съществуват и фолклорни групи, създадени от възрастни самодейци. Те обаче не са професионални, както са повечето ансамбли у нас.
В Украйна, Молдова и Сърбия, където са традиционните български общности, има утвърдени фолклорни ансамбли в почти всяко населено място.
„В Македония също има такива, но не се афишират като български. В Украйна и Молдова обаче има фолклорни състави, които са към читалищата и училищата. В Украйна например ансамбълът е много силен“, коментираха пред „Монитор“ запознати. Най-многобройни обаче са съставите ни към съботно-неделните училища. В тях вземат участие предимно деца, които се занимават с фолклор. Някои от ансамблите пък са създадени от българи, които са се изселили в чужбина.
Според запознати най-активни са групите ни в Испания, Молдова, Украйна. В Испания дори всяка година през май се провежда фолклорен фестивал. Сред най-известните ни състави е този на ансамбъл “Българче” към Съюза на банатските българи в Румъния. Той е създаден през 2002 година. В репертоара му са български народни танци от различни части на България, както и румънски народни танци от Северозападен Банат. Ансамбълът има около 80 танцьори на възраст от 5-25 години.
Групата за български народни танци „Седянка” в Лиеж, Белгия пък е създадена от белгийци. Изборът на името е от уважение към фолклора ни и народните традиции заради сближаването на представители на различни поколения.
Сред активните ни трупи зад граница е и „Иглика” към Ягелонския университет в Краков. Създадена е през 2001 г. при института за славянски филологии към Ягелонския университет. Популяризира културата на балканските страни. В състава й влизат около 30 полски и български студенти. Често взема участия на празници като 3 март и 24 май.
„През последните няколко години наистина има бум в развитието на ансамблите ни и на училищата ни зад граница. Провеждаха се и много инициативи. Това, което е създадено, продължава да се развива, българщината се възражда. Това се дължи и на много млади сънародници, които заминаха зад граница наскоро и са по-носталгично настроени. Тези хора държат да запазят корените си“, коментираха запознати.
Емигрантите ни празнуват най-вече Баба Марта и 24 май. Българите зад граница празнуват най-вече 1 март и 24 май. Тогава има и най-много инициативи, твърдят участници. В това отношение през последните години помага министерството на образованието, което е изключително активно работи в тази посока. Например преди време имаше инициатива да танцуват хора навсякъде по повод 24 май. Традиционно 6 септември се отбелязва най-активно от българите в Бесарабия и Молдова. На повечето места няма официални чествания, те са съсредоточени предимно към празници по време на учебната година.
„Фондацията“ пее в Лондон, в Будапеща представят „Възвишение“. Рок групата „Фондацията“ зарадва сънародниците ни зад граница с концерт в Лондон по повод празника на Съединението 6 септември. Инициативите за българите в чужбина не свършват дотук. Така например в Будапеща бе представена книгата „Възвишение“ на Милен Русков. В Брюксел пък концерт на 7 септември изнася младият певец Иво Димчев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
