В свое изявление на 29 май 1989 г. председателят на Държавния съвет на Народна Република България и генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия Тодор Живков призовава Турция да отвори границата „за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция временно или да останат и да живеят там“. Дни след това започва т. нар. Голяма екскурзия.
На 3 юни 1989 г. Турция отваря границата си и започва мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г., свързана с опашки за паспорти, товарене на разрешеното за изнасяне имущество, продаване на друго, най-често на безценица, показват исторически данни на БТА.
Държавната новинарска агенция публикува изявлението на Тодор Живков в своята емисия „Вътрешна информация”:
Изявление на председателя на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков по Българската телевизия и Българското радио
София, 29 май 1989 г. (БТА) Както беше съобщено в печата, през последните дни във връзка с приетите от Народното събрание закони за задграничните паспорти и за българското гражданство в определени райони на страната сред някои групи от населението, подстрекавани от външни сили, възникна напрежение.
В отделни селища бе нарушен грубо общественият ред.
За тия събития някои западни кръгове и радиостанции, които са още в орбитата на студената война, съобщават невероятни неща и по същество провеждат клеветническа кампания срещу нашата страна. (…)
Без да драматизираме случилото се, необходимо е с чувство за отговорност и дълг пред нацията да се видят истинската същност и причините за тези действия на част от привържениците на исляма у нас.
Има ли икономически, политически, културни и други условия за такива действия?(…) Исторически факт е, че Народна република България е отечество на всички, които са се родили на тази земя, в която са костите на техните предци и където проглеждат техните деца.
- Ислямизираното българско население не е дошло отникъде другаде. България е неговата единствена родина. То е живяло, живее и ще живее в България.
- Тази България е на всички ни, независимо от нашата вяра, от обичаите ни. Ние сме нейни синове и дъщери и сме призвани да изпълняваме своя синовен дълг пред нея. Историята ни е научила да живеем заедно. (…) Съобразявайки се с потребностите на всяко съвременно общество от най-широки връзки със света и в съгласие с виенските договорености, Народното събрание на Народна република България прие, както е известно, съответни закони.
- Главното в тях е, че на всеки български гражданин се дава възможност да пътува, където поиска, в която и да е част на света, да влиза непосредствено в съприкосновение с най-доброто, което е създала цивилизацията на нашата планета.
- Всеки, който желае, може да се възползва от това право по своята съвест и според своята воля. (…)
За съжаление някои кръгове в Република Турция в последно време провеждат ежедневна ескалация на една антибългарска кампания…
След това „режисьорите" на антибългарската кампания подеха въпроса за изселването, като разтръбиха, че Турция е готова да приеме всички български мюсюлмани, които искат да се изселят. По този повод искам от името на българските мюсюлмани и от свое име в качеството ми на председател на Държавния съвет да се обърна най-настойчиво към съответните турски власти:
- отворете границата за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция временно или да останат и да живеят там…
***
Изявлението има отзвук в чужбина. Коментарите в чуждите медии са публикувани в поверителния бюлетин С-2 на БТА:
Брюксел, 30 май 1989 г. (Анадолска агенция) Турският министър-председател Тургут Йозал днес даде отговор на отправения снощи от…Тодор Живков призив „Турция да отвори границите си за тези, които искат да се изселят" и от своя страна призова България да седне на масата за преговори за сключване на обхватна изселническа спогодба.
Министър-председателят Йозал, който се намира в Брюксел, подчерта, че условие за такава спогодба е да бъдат запазени всички права на нашите сънародници. „Нашите граници са винаги открити", каза Йозал и покани и България да отвори границите си. (…)
Министър-председателят Йозал, който подчерта, че условие за спогодбата е да не бъдат нанесени щети на правата на турското малцинство в България, добави следното: „И тези, които дойдат в Турция извън спогодбата, като туристи, могат да останат. Не трябва да бъдат ощетявани и техните права.
Изпращат сънародниците ни с един куфар, продължи той. Какво става с техните пари, имоти, земи? Ние сме готови да преговаряме за това. Нашите граници са отворени. Призоваваме и България да отвори границите си. Няма нужда да се изпращат сънародниците ни в Австрия, в Югославия. Ако са искрени (българите), каня ги на среща за преговори за подписване на обхватна изселническа спогодба."…
***
София, 30 май 1989 г. (АП) Българският президент Тодор Живков в реакция на растящата вълна от етнически турски безредици в неговата страна вчера призова Турция да отвори границата си за всички „български мюсюлмани", които искат да отидат там.
Обръщението на Живков по радиото и телевизията бе направено на фона на съобщения, че българските власти са въвели извънредни мерки, за да потушат съпротивата на етническите турци срещу извършващата се кампания на асимилация.
Още преди кръвопролитните безредици в Северна България преди една седмица правителството в София започна да депортира етнически турци, смятани за участници в безредици или нежелани по други причини.
Около 300 души досега са били заставени да напуснат България. Повечето пристигнаха във Виена и Белград, откъдето турски самолети ги отведоха да се заселят в Турция. (…)
В рамките на кампания в цялата страна през 1984-1985 г, българските турци – около 900 000 души – бяха заставени да променят мюсюлманските си имена и да приемат славянски, а религиозните и гражданските им права като използването на езика им на публично място, оттогава са силно ограничени(…)
Депортирани етнически турци казаха в интервю пред Асошиейтед прес в петък, че мнозина от тяхното малцинство биха искали да емигрират в Турция, защото, твърдят те, животът станал непоносим в България.
Но те осъдиха сегашната кампания да се гонят етнически турски граждани от днес за утре, без да им се дава шанс да си продадат имуществото и да си уредят личните въпроси, преди да заминат.
България официално не признава съществуването на значително турско малцинство, а споменава само за мюсюлмани. .
***
Междувременно в страната се организират мероприятия в подкрепа на изявлението на Живков. За митинг в столицата се съобщава в бюлетина „Вътрешна информация”:
Волята за единство е несъкрушима
Митинг в столицата
София, 31 май (БТА) Повече от 60 хиляди столичани дойдоха днес на площад „България" пред Народния дворец на културата, за да изразят своята пълна подкрепа на позицията, изразена в изявлението на другаря Тодор Живков по Българската телевизия и Българското радио. „Единството на нацията – гаранция за нашето бъдеще", „Българските мюсюлмани – достойни граждани на НРБ”, „Мир и разбирателство на Балканите" – тези лозунги носеха работници, служещи, студенти, участници в митинга, организиран от Софийския градски комитет на Отечествения фронт. (…)
***
Какви са били настроенията и коментарите в различни райони на България показва информация в поверителния бюлетин С-3 на БТА:
Някои настроения и отзиви сред българското обществено мнение
София, 31 май 1989 г. (БТА) Информациите от почти всички области говорят, че изявлението на другаря Тодор Живков по телевизията и радиото продължава да бъде тема на оживени коментари. Доминират одобрителните отзиви. Но както изглежда, в някои среди то дава повод и за разюздано „политиканстване", за най-различни, дори и нелепи слухове, за осъдителни оценки по отношение на националната политика, за песимистични „прогнози".
Одобрителните отзиви – по правило сред хората с традиционни български имена – се свеждат до следното: Изявлението е навременно и правдиво, отразява реалистично положението на българските мюсюлмани у нас в миналото и сега. Защитава националното ни достойнство. В повечето случаи се приветства призивът към турското правителство да отвори границите си за желаещите да заминат за Турция български мюсюлмани.
Оттук нататък започват забележките, резервите, крайните мнения. Чести са например репликите, че за да се стигне до такъв необичаен прецедент (има се предвид изявлението), значи положението е далеч по-тревожно, отколкото се представя. Нерядко се стига и до обобщението, че сега берем плодовете на една непоследователна и недалновидна политика по националния въпрос. Мнозина посрещат с недоверие отзивите в средствата за масова информация за изявлението. (…)
Мнозина плевенчани застъпват мнението, че времето на „дирижирания" отзвук по телевизията, радиото и във вестниците вече е отминало. А защо, питат някои, не се даде трибуна и на демонстрантите, за да се разбере какво точно искат? Доста хора (според информацията от Хасково) проявяват резерви към събранията, митингите и изпращането на телеграми „по начина, по който се организират сега". Смята се, че при подобни ситуации политически ефект трябва да се търси по други, по-ефикасни способи. Но какви точно да бъдат те – няма отговор. Съмнения в ефикасността на събранията се проявяват и в Разградско. Дори някои техни организатори са убедени, че акцентът отново и неоправдано се измества от индивидуалната работа с хората към „показната подкрепа на политическия документ".
Съзнателното българско население в районите на смутове по правило не желае открита конфронтация с българите мюсюлмани. Работници, учители и специалисти в Разград например заявяват, че „ако изселването на българи с възстановени имена е необходимата цена на спокойствието и реда, те подкрепят такова решение". Има и несъмнени признаци на ожесточеност към изповядващите исляма. Според информация от Варна много тамошни хора сравняват своята битова уреденост и своя начин на живот с онова, с което разполагат някои от недоволстващото сега население. Стига се до извода, че това, което се прави за българите мюсюлмани, ще подхранва у тях все по-големи и по-големи претенции. И в един момент те ще се окажат привилегировани. Такива опасения изразяват и представители на интелигенцията в Благоевград…
Тук-там се застъпват и крайности. Някои граждани… например смятат, че трябва да се пристъпи към масово изселване на всички ония, които не се смятат за българи, за да останат само „истинските", които ще спазват законите на страната(...)
Как се посреща изявлението на другаря Тодор Живков от българите мюсюлмани?
Според сведения от Шумен първоначално то е подействало „шоково", най-вече върху демонстрантите, „които не могат да повярват на чутото"(…) След стъписването вече се наблюдава известно успокояване, но то е само „привидно". Както преценява нашият кореспондент, зад него се крие „изчакване, мълчалива съпротива, тревога за идващите дни". Някои от довчерашните демонстранти смятат, че намерението за широко отваряне на границата ще си остане без реално покритие. Други тълкуват призива на нашия ръководител към турските власти за отваряне на границите като покана за споразумение да бъдат изселени българите мюсюлмани. Затова през последните дни сред българите мюсюлмани все повече надделява нагласата за изселване.
Според информацията от Разград рисковано е да се каже със сигурност как тамошните българи с възстановени имена посрещат изявлението. Трудно е да се проникне в истинските им мисли и настроения. Това мнение се споделя от идеологически работници, партийни кадри, служители в държавните органи. Дори духовници мюсюлмани твърдят, че нямат влияние върху масата, тъй като в момента тя е издигнала други свои „лидери"(…)
В София са чути мнения на интелектуалци, че „мирните кървави демонстрации" подронват авторитета на социалистическата власт и хвърлят съмнение върху усилията за демократизиране на обществото. Пак в столицата се задава въпросът „докога с едни и същи шаблонни похвати ще се обясняват съществени негативни тенденции в обществото". Говори се и за „издънена" демографска политика на БКП под влияние на „сталинските стереотипи". Според пловдивски интелектуалци вълненията били „добре дошли" за висшето ръководство при задълбочаващата се икономическа криза: „Раздухването на стари страсти отвлича вниманието от реалните проблеми.” В Пловдив се чули и опасения, че при този развой на събитията може да се стигне и до завземането на властта от военните. В този контекст се напомняло: „Полша доказа, че дори военното положение не е изход от кризата." Това са по-крайните мнения. Други гравитират между одобрението и упрека. Има обаче основание да се смята, че по-голямата част от интелигенцията посреща с разбиране изявлението на другаря Тодор Живков. В информация от Ловеч се говори за „общо взето положително отношение". Подобни оценки идват от София, Русе, Благоевград и др.
Междувременно в различните краища се разпространяват най-различни слухове. В Шумен се говори, че за 2 юни са насрочени изключително големи сборища и демонстрации… Слухове за предстоящи безредици се разпространяват и в Разград… В същия град имало мълва, че на турската граница вече е струпана войска. В Габрово се твърдяло, че нашите гранични власти били заловили турски тир, натоварен с оръжие(...)
Постоянен щрих в общата картина през последните дни са опашките пред паспортните служби на местата за продажба на декларации. За това се съобщава от Шумен, Разград и Русе. По вчерашни данни броят на внесените в Разград такси за задгранични паспорти е между 2 и 3 хиляди. В Русе българите мюсюлмани продължават да пълнят магазините за куфари, чанти и облекла, фотоателиетата, спестовните каси.
***
След изявлението на Тодор Живков започва т.нар. Голяма екскурзия. В поверителния бюлетин С-2 са запазени свидетелства за тези дни:
Истанбул 3 юни 1989 г. (Анадолска агенция) Мехмед Исмаилоглу, който бе екстрадиран от България, заяви, че българският народ не мисли като българското правителство и не мрази турците.
На пресконференция той посочи, че инцидентите в районите, където живеят турци, са чудовищни. „Пълно е с полицаи и войници. Човек дори само на пазар да отива, смятат го за виновен и го бият, колкото си искат. Българската конституция дава право на човека да определя националната си принадлежност и с тези свои действия българското правителство нарушава собствената си Конституция."
Исмаилоглу подчерта: „Осемдесет на сто от българите не мразят турците, казват, че са на наша страна, и осъждат българското правителство. Но тъй като се страхуват, мълчат. Даже някои ни подкрепят, като ни казват „Горе главата".
***
София, 9 юни 1989 г. (Кор. на АФП Волфганг Швайцер) Напрегнато спокойствие цари в Североизточна България, където хиляди български мюсюлмани от турски произход се подготвят да напуснат страната след инцидентите миналия месец, по време на които, изглежда, са загинали повече хора, отколкото официално се съобщава, стана известно от местен източник. (…)
След първоначалния поток от етнически турци, който замина за Турция през Белград и Виена (това приличаше по-скоро на операция за изгонване на ръководителите и активистите на организациите за защита на правата на турското малцинство) сега тази част от българското население е обхваната от истинска психоза за изселване.
Българските власти разрешават на всички желаещи български мюсюлмани (според официалната терминология) да напуснат, рискувайки „кръвоизлив" у населението и дълбоко разстройство на икономиката. Сега вече етническите турци могат да заминават направо за Турция.
В района на Нови пазар, Каолиново и Хитрино цели села били изоставени според различни местни източници. Един реставратор в Шумен каза, че трудностите в снабдяването със стоки са още по-големи, тъй като много шофьори на камиони са напуснали работата си, за да се изселят в Турция.
„Искаме турските си имена, искаме да говорим свободно езика си, искаме турски училища и вестници", заяви един кандидат за изселване. (…)
Тези, които искат да се изселят, напразно се опитват да продадат имуществото си - къщите, мебелите, животните. Те имат право да носят само по 30 кг багаж и 500 лв. със себе си.
***
Анкара, 12 юни 1989 г. (Ройтер) Стотици етнически турци, изгонени от България, задръстиха днес главния граничен пункт с Турция.
Говорител на турското външно министерство заяви, че за последните няколко дни в Турция са пристигнали най-малко още 3000 етнически турци, между които много жени и деца, с което общият брой на пристигналите от 26 май досега възлиза на 10 000.
Турция възнамерява да създаде още два лагера от палатки за тези хора, близо до открития в неделя на около 70 километра от границата. Трите лагера ще могат да приютят 25 000 души.
Анкара заявява, че България екстернира етническите турци, наброяващи около милион и половина, тъй като те се противопоставят на кампанията за насилствена асимилация, включително и смяна на мюсюлманските им имена.
България отрича съществуването на турско малцинство. Тя твърди, че става въпрос за българи, чиито предци са били принудени насилствено да приемат ислямската религия по време на 500-годишното османско владичество.
„България се опитва да оказва натиск върху Турция, но тя никога няма да чуе от турското правителство думите: „Не ни пращайте повече от нашите хора", заяви пред журналисти турският държавен министър Ерджумент Конукман.
Българял не е отговорила на призива на Турция за постигането на изселническа спогодба, която да гарантира собствеността на напускащите страната, както и правата на онези, които остават в България.
Митническите канцеларии на граничния пункт Капъкуле, на 200 километра западно от Истанбул, бяха претъпкани с хора. Телевизията показа как мъже, жени, възрастни хора, седнали върху куфари и вързопи, чакат да им бъдат оформени документите. (…)
***
Радио Би Би Си, 13 юни 1989 г. (22.15 ч.) Междувременно българското посолство в Лондон ни изпрати текста от изявлението на министъра на външните работи Петър Младенов, дадено пред кореспондент на БТА във връзка с последните развития в българско-турските отношения.
В изявлението между другото се казва: „Българската страна оцени положително факта, че Турция отвори своите граници и започна да приема български граждани, които желаят да извършат посещение. Всичко това е в духа на Виенските споразумения.“ (…)
Пограничната полиция заяви, че днес само в продължение на седем часа са пристигнали 3000 души. Те казаха, че имало опашка от бежанци, достигнала почти 10 км, все още на българска територия.
През последните седмици българските турци пристигаха със самолет или влак, но сега почти всички идват по пътя. Виждат се коли, натоварени с покъщнина, включително радиатори, закачалки, големи торби от пластмаса, пълни с дрехи, някои хора тласкат дори двуколки колички с малкото притежание, което имат. Те казват, че не им дали никакво време да опаковат багажа си или да отидат до банката. Някои твърдят, че българските власти им дали само пет часа, за да се приготвят.
Мнозина намират чакащи ги на границата роднини и стават сърцераздирателни семейни срещи, но други са изправени пред много несигурно бъдеще. (…)
От 3 юни до 21 август 1989 г., когато българската граница с Турция е отворена, над 360 000 български граждани от турски произход напускат страната.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
