Милица: Събирам буболечки в кутийки
Силвестър: Жиужицуто ми е мания
Сърцето й е с формата на ключ сол и нотите са нейната най-вярна азбука. Той е от хората, които летят, без да имат криле. Но и на двамата в ДНК-то им е да бъдат актьори. Тя завършва "кукли", той - "драма". Обединяващ фактор е жизнерадостната лудост. Общият им знаменател е "Господари на ефира". Милица Гладнишка и Силвестър Силвестров завъртяха руля в понеделник и по всичко личи, че ще пада голяма веселба.
- Кога се видяхте за първи път?
С.: Помня я още като студентка във ВИТИЗ. Тя беше от класа на Кульо (от братя Мангасариян), с когото сега сме съдружници. Кули ми беше много любим актьор и ходих да го гледам. Нямаше как да не видя Милица. Тя си е абсолютен колорит. От випуска им помня Кули, Милица и Кито.
М.: Китодар, да, да, и още как - българският Хичкок! Аз бях при Дора Рускова три години и след това с Кулизар се преместихме при Пламен Кьорленски. Завършихме с тройки.
С.: Помня всички ексцентрични личности от Академията. Още в първи курс можеш да разбереш кой какво го очаква занапред. Кой ще се развие и кой не. Успяват винаги най-лудите, които имат интересно мислене и не се оставят на системата, защото ВИТИЗ преди беше костелив орех.
М.: По принцип много забравям. Често разказвам филми на хора, с които всъщност съм ги гледала. "Ама аз бях там", чувам неведнъж. Силви го помня от ерата "Мангасариян" - изумително трио, жестоки парчета. И после му се радвах в "Пълна лудница". Първият сезон им беше най-силният.
- Засичали ли сте друг път по работа?
М.: Бях бек вокал на концерт на братя Мангасарян.
С.: Влезе и в песента "Космоса ми".
- Имате ли представа защо ви избраха за двойка в "Господарите"?
М.: Харесали са нашата лудост в различните й форми и са решили, че можем да пълним заряда на шоуто. А и сме хора с твърди социални и човешки позиции, обичаме природата и ненавиждаме несправедливостта. Това предаване се вписва и в нашите възгледи за хубава и ползотворна работа.
С.: Джуди Халваджиян избира хора, които са не само добри актьори, а и притежават съвсем човешки качества, които все по-трудно се срещат в последно време.
- Как реагирахте щом чухте, че ще водите в комбина?
М.: Силви е не само красив мъж и много луд актьор, но си пасваме и като енергия.
С.: Милица умее да бъде опора в моята лудост.
- Милица, кое ти е било най-трудно да преодолееш като актриса?
- Почти всичко, което съм правила досега, са неща, в които вярвам и обичам. Като студент всеки е правил компромиси - или ти предлагат нещо, а то излиза друго. Стават грешки. Но от доста време се старая да си подбирам проектите - с риск да не получа добри пари или нищо. Но щом идеята е добра, с добри хора, се втурвам, без да се замисля. Всеки човек преодолява различни неща до края на живота.
Простотия и измами има навсякъде
- Колегата ви Ивайло Христов върна "Аскеер"-а си и това стана повод за поредна буря от коментари за културата. Вие чувствали ли сте се някога унижени, омерзени?
М.: Разбира се. Влизала съм в конфронтация с шефове, демагози и манипулатори и съм напускала на няколко пъти. Вътрешното чувство за справедливост не ми позволява да остана.
С.: И аз затова си тръгнах от театъра. Репетираш три месеца постановка, която може да се окаже, че за нищо не става. В телевизията и киното може да се случи същото, макар и по-трудно. Не винаги е гаранция, че като се събере добър екип, ще се получи хубав продукт. И аз внимателно подбирам ангажиментите си. Правя брутална селекция, не се навивам да участвам в каквото и да е. Слава Богу, мога да си го позволя. Не приемам отрицателни роли. Смятам, че като изиграеш подобен образ, нещо подобно ти се случва и в живота. Не искам да играя в трагедии. Не че не мога. Напротив, справям се идеално.
- Липсва ли ви сцената?
С.: Не.
М.: Аз съм на нея за концертите - не просто пея, а общувам с публиката. Измислям истории и всичко се превръща в представление.
- Силвестър, синът ти Давид с кои въпроси най те затруднява?
- Той не задава въпроси, а отговори. Наскоро ме изуми с прозрението: "Когато едно слънце умре, става черна дупка, нали? Както при хората". Попитах го откъде знае това. "А, то във Вселената всичко е ясно! Ако искаш да знаеш нещо, просто трябва да зададеш въпроса.", беше неговият отговор.
- Докато сме на тази вълна - вие преживявали ли сте свръхестествена случка?
С.: Постоянно. Спрял съм да ги разправям, защото хората гледат на това с широка усмивка и се пощипват един друг. Наскоро
бяхме на Рупите и видяхме НЛО
Пет летящи обекта, които непрекъснато сменяха места си. Чувстваш се готино на другия ден. Веднъж абсолютен Божи пръст беше случка с мотора, след която взех много да внимавам. Преди четири години карах по магистралата, когато двигателят ми гръмна. Движех се с висока скорост. Започна да пръска масло към задната гума и аз се мятах от аварийната към бързата лента. Странно е как мозъкът запомня всеки детайл от подобна ситуация. Всичко виждаш на забавен каданс. Запазих спокойствие, което на практика ми спаси живота. Не паднах. Отбих, седнах на тревата, спряха коли, хората извикаха Пътна помощ. Чудеха се как не съм се изтърсил, защото отстрани е изглеждало доста сериозно. След инцидента се чувствах като пречистен.
- Кой гаф ви е правил впечатление напоследък?
С.: Лъжите на нашите властници трудно се котират. Политиците в световен мащаб са свикнали да боравят ловко с измамите. Но това не се търгува и не работи по никакъв начин. Нещо се променя в ДНК-то на държавите и лъжата не работи. Просто рухва.
- Запознахте ли половинките на другия?
М.: Не сме ходили заедно на културни събития, но аз Мария Силвестър я познавам и много я обичам.
- Какви са ви хобитата?
С.: Карам колело, мотор и тренирам жиужицу - всеки свободен момент, истинска мания. На път съм да взема зелен колан. Камен Радев е нашият шихан - при него се уча. Той е един от 16-те в света с толкова висока степен и е много ценен човек. Жиужицуто е начин на живот. Прилагането на психологическите хватки от него извън залата ме изстрелват на съвсем друго място във всяка ситуация. Има правило: "Ние, от жиужицу обичаме да ни нападат". Не нападаме. Смята се, че
когато човек напада, вече е жертва
Това върши страхотна работа в живота.
М.: Събирам камъни, кристали, пера, имам буболечки в кутийки. По стените има книги. Някои ги подвързвам с платове. Пазя даже млечния зъб на котката ми Зина. Тя е абсолютна амазонка. Наскоро улови и донесе 6 мишки. Играе с тях, но ги оставя живи. Една се завря зад шкафа в кухнята и я храних 10 дни с кашкавал и краставици. Преди два месеца видях на улицата куче в кръв, бях в такси и помолих шофьора веднага да спре. По предните й крачета - оказа се момиче - липсваше кожа. Закарахме я на ветеринар, направиха й операция. Нарекох я Бела. Прилича на северна лисица. На три години е, но е дребна. Зина я прие, разхождаме се заедно. Ходя с Бела на гости на приятеля ми, който също има куче и двете си играят.
- За кого сте на Световното по футбол?
С.: Нямам време, нито желание да гледам.
М.: С баба ми и майка ми сме запалянковци. Баба ми веднъж ме изуми с думите: "Мице, пусни ми някой мач". Когато има голямо първенство, си струва да гледаш. Виждаш голмайстори, силни отбори, великолепни спасявания и отнемания на топки. Усещаш силата на тази игра.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
