Касата няма пари да плати на болниците за тази година, лекарите не са доволни от нейния бюджет и за 2014. В петък предстоят първите протести, а напрежението в сектора расте с всеки ден. Защо се стигна дотук, къде са парите за здраве и на каква цена могат да станат повече, попитахме д-р Румяна Тодорова, директор на НЗОК.
* Хоспитализациите през 2013 г. са 100 000 повече, само това струва 70 млн.
* Клиниките ще сключват договори с нас, ако разполагат със специалисти
* От 2014 г. ние ще договаряме отстъпките за лекарствата
* Искаме да правим проверки на място, не само по документи
- Д-р Тодорова, защо толкова трудно върви бюджетът за 2014 г.?
- Изключително трудни преговори имахме и обяснението е само едно - че няма пари. За първи път зад гърба си касата няма никакви средства, всичките й сметки са на нула. Целият проблем за 2014 г. дойде от проблемите с бюджета за 2013 г. Ние трябваше да успокоим болниците, че тези средства ще се изплатят и това ще стане. Знаете, че Надзорният съвет реши ежемесечно да определя колко процента от дейността може да се изплати. За септември е факт, че 80% е изплатена, взехме решение, че 80% ще се плати и за октомври. Убедени сме, че и за ноември ще дадем 80%. Въпросът беше оставащите 20% кога ще се изплатят. В тази година не можем.
- Защо?
- Защото се надхвърля 2% дефицит, които България е огласила, че ще спазва пред ЕС. И защото нямаме буфер зад гърба си. Преди касата имаше резерв, правеше се актуализация в Народното събрание и парите се изплащаха. Сега нямаме нищо. Знаете, че 1,4 млрд. лв. бяха взети от този резерв, ако 500 млн. лв. бяха оставени, нямаше сега да се чудим какво да правим. Затова смятам, че пак трябва да се създаде подобен резерв на касата. Поне 200 млн. лв. тя трябва да има зад гърба си, това е здравеопазване и колкото да се планира, то винаги може да избие. Освен това е редно в един такъв буфер да се акумулира преизпълнението от приходите от здравни вноски, ако има такова. Здравните вноски не трябва да изтичат някъде, а да се дават за здраве.
- Каква е гаранцията, че тези 20% ще се разплатят през 2014 г.?
- Днес (бел.ред. вчера) Надзорният съвет на касата гласува да се запише в бюджета й за 2014 г., че ще се платят тези 20% през януари.
- По този начин обаче бюджетът за догодина няма ли да започне с дефицит почти колкото през тази?
- Да, може да се каже че бюджетът за 2014 г. е почти равен на тазгодишния. Тези 104 млн. лв., които прехвърляхме ту под чертата, ту над чертата, Слава Богу, вече са в бюджета на касата и разходната част е равна на приходната. На практика около 100 млн. ще отидат за плащането на 2013 г. Но правителството постави ребром въпроса, че трябва да се вземат мерки и да се сложи край на това непрекъснато изтичане на пари, разрастване на болниците, харчене за скъпи медикаменти. Ако вземете проектобюджета, ще видите, че там е разписано, че тези 104 млн. лв. ще се освободят, когато са начертани мерки за промени и датата за това е 1 януари. Конкретният текст гласи следното: "Средствата могат да се разходват по решение на НС на касата след пакет от мерки за оптимизиране на здравноосигурителните плащания и контрола върху тяхното разпределение, внесен от министъра на здравеопазването в МС".
- Какви ще са тези мерки?
- Касата е дала своите идеи за промени на Министерството на здравеопазването (МЗ). Една от тях е несвойствените дейности за НЗОК - ваксините и редките болести, да се върнат в МЗ. Това ще освободи ресурс от около 100 млн. лв. за следващата година. На практика дефицитът, който се получава сега, е заради тези прехвърлени дейности. Не казвам, че другите неща са перфектни, виждате какво се случва в болниците. Ще завършим годината с 1,9 млн. хоспитализации при положение, че населението намалява. Това е със 100 000 над предходната година. Като сложим средна стойност от 700 лв. на лечението по клинична пътека (КП) - ето още 70 млн. лв. Какво да кажем за широко отворената врата към лекарствата - цяла година коментираме как се изтеглят евтините медикаменти и на пазара остават само скъпите. В България плащаме предимно иновативни терапии за онкологични заболявания, което не си позволяват дори богатите държави. Ние предлагаме от догодина касата да провежда задължително централизирано договаряне на отстъпки за тези препарати на базата на определени обеми. Сега предстоят разговори с вицепремиера Даниела Бобева, за да се направи промяна за НЗОК в Закона за обществените поръчки (ЗОП).
- Предвиждате ли преминаване на част от болничната помощ към извънболничната?
- Да, защото знаете как сега вкарват пациент в болница, за да му се направи манипулация, която може да се извърши и в извънболничната помощ при по-ниска цена. Идеята е една част от процедурите да излязат в извънболничната помощ като гастроскопиите и колоноскопиите. За тази цел обаче центровете трябва да отговарят на определени изисквания и тук е ролята на акредитацията. Другият съществен момент са специалистите. Една болница, която иска да работи с обществен ресурс, трябва да има специалисти, а не договори с подизпълнители. Защото тогава не се знае кой кога къде работи.
- Тоест - един лекар ще има право само на един основен договор по каса с болница, така ли?
- Да, защото сега идва директорът на болницата, носи документите, в които всичко е прекрасно, и ние подписваме. Идеята е сега да направим истинска проверка, ако трябва някои от специалистите, които пътуват, поименно ще се следят къде работят и ако се наложи ще ги помолим да кажат коя болница си избират. Няма проблем да работят в извънболничната помощ, но не и в две болници.
- Какви очаквате да са резултатите?
- В големите градове, където има много болници, не всяка болница ще има договор с касата по всички дейности. По тези, по които няма специалисти, няма да сключи договор.
- Не се ли опасявате, че пак ще се купят дипломи на пенсионери?
- Затова ще правим проверки, ако трябва ще извикаме лекаря, за да го видим. Защото има пенсионери на 66 г. и на 80, не е едно и също.
- Няма ли да се проточи договорният процес?
- Подготовката трябва да започне още сега, за да може в края на годината да сме наясно къде какви хора работят и какви договори могат да се сключат.
- Правилата ще засягат ли и по-дефицитните специалности като патоанатоми и анестезиолозите?
- Там нещата са по-различни, а и един патоанатом не е нужно да бъде непрекъснато в болницата. Говорим за специалностите, които са свързани с грижите за болния.
- Предвиждате ли промени в контрола?
- Да, искаме дори законодателни промени, за да има по-ефективен контрол. В момента касата може да проверява документите, които вече се научиха да подготвят перфектно. Въпросът е как може да прави междинен контрол. Да се отиде на място и да се види трябва ли този пациент да е в болница, както и в какво състояние се изписва. Защото сега пациентите с инсулт се изписват, след като мине минималният престой, а къде отиват после? Аз отново ще поставя въпроса за продължителното лечение. Не може всички болници да са за активно лечение при застаряващо население. Заради липсата на този сектор виждаме сега как хрониците по 5-6 пъти влизат в болница.
- Кога има шанс да се промени нещо в продължителното лечение, да се преобразуват част от болниците?
- От 1 януари не може да стане, но виждам, че правителството има желание да промени нещата и се надявам, че като се направи оценка на болниците, нещата ще се случат. И пак на дневен ред идва здравната карта. Нека тя да начертае типа население с неговата заболеваемост и нуждите от лечение. Сега има няколко здравни карти, които описват състоянието на системата, но това го знаем, трябва да има анализ как то да изглежда - дали да преобладава извънболничната или болничната помощ в един регион и т.н. Премиерът ни заяви твърдо, че нашата задача е да посочим мерките за промяна, защото сега от системата никой не е доволен, а се дават огромни пари.
- Да, но и финансирането не е достатъчно, защо касата получава разходен таван от 1,8 млрд. лв., след като трябват повече средства?
- Двете големи пера в приходната част са от вноските и държавните трансфери. НАП изнесоха данни, че 1 млн. са извън страната и още толкова не се осигуряват тук. Сред вторите има всякакви категории - около 250 000 са хора, които имат доходи, но не желаят да си плащат осигуровките. Мисля, че те трябва да бъдат прицелната точка на НАП, щом имаме задължително осигуряване. Има около 150 000, които дефинитивно не могат да си плащат вноските заради бедност. Още 130 000 не знаят, че трябва да се осигуряват, което ме изуми при 13 г. осигурителна система.
- Държавата дава ли всичко, което дължи, чуха се много обвинения, че не е така?
- В момента се прави анализ на трансферите на държавата. Това, което виждаме, е, че в бюджета за 2014 г. те са с 30 млн. повече. Но проблемът при трансферите, които държавата прави за децата, пенсионерите, студентите, е, че базата, на която стъпва, е много ниска.
- Работодатели, синдикати, лекари изказват мнение, че по-скоро са срещу демонополизация на касата, вие как смятате?
- Да, има много такива становища, но всичко е въпрос на модел. Аз не виждам как може от тези вноски да се вземе и да се даде на друг играч. Смятам, че може да има допълнително осигуряване, защото има доста дейности, които могат да се поемат, например медицинските изделия.
- Защо няма нагласа да се вдигне вноската?
- Защото се притесняваме, че и тези, които се осигуряват, ще се откажат да го правят. По-скоро идеята е да се съберат приходите, както и да се види дали вноските се правят върху реалната база или по-ниска.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
