Който иска европари за лозе, трябва да си купи право за засаждане до края на 2015 г.
Новият закон за виното ще е готов до края на месеца, казва Красимир Коев, шеф на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИЛАВ)
-Г-н Коев, какви са очакванията Ви за тазгодишната реколта от грозде?
-С оглед на метеорологичната обстановка към момента надеждите ни са, че тази година реколтата от грозде ще бъде изключително добра. Тя няма по никакъв начин да кореспондира с реколтата от 2014 г., която бе най-лошата от последните 30 г. насам.
- Какви винени сортове грозде се засаждат на новите лозя и има ли интерес към екзотичните?
- Прави впечатление, че през последните 3-4 г. лозарите, които тепърва започват с оглеждането на насаждения, и тези, които заменят старите си лозови насаждения с нови, започват да подбират по-екзотични сортове, а не залагат на познатите на широката публика - Каберне, Мерло, Шардоне. Започнаха да се засаждат по-редки сортове и от бялото, и от червеното грозде, защото те придават характер на виното - обогатяват го с нови аромати и вкусови качества. Следи се тенденцията в световен мащаб да се
търсят по-богати на аромати вина с плодови оттенъци
Нашите винопроизводители са в час с модните тенденции и реагират доста бързо, създавайки нови сортове и хубави купажи в бутилка, в която се включват 3-4 и дори 5 сорта. Сред екзотичните сортове, засаждани у нас, са Мускадел, Просеко. В комбинация с българските сортове като Мавруд, Рубин, Мелник 55 те дават невероятни вкус и аромати на виното.
- Какви средства са предвидени по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор през новия финансов период?
- В периода 2014-2018 г. общият бюджет по програмата е 133, 810 млн. евро и е разпределен по различните мерки за 4-те години. Бюджетът за една година е 26 762 млн. евро. Така че общо взето разполагаме с достатъчно финансов ресурс за изграждането на нови лозя, за проекти за промоция на вино в трети страни. Финансовите периоди започват на 16 октомври всяка година, обявяват се приемите, подават се заявленията, сключват се договорите и за лозя, и за промоции и резитба на зелено. Към програмата има огромен интерес, достъпът до нея като документален режим е лесен, така че очакваме голяма усвояемост.
Досега ние нямаме санкции и глоби от страна на ЕК
по отношение на лозовите насаждения или промоционалните проекти по преструктурирането. Нека не изглежда самохвално, но фактите говорят това - средствата са останали в българското лозарство.
- Има ли интерес от страна на чужди инвеститори към нашия лозаро-винарски сектор?
- "Екзотичните" инвеститори у нас са от Китай - 4000 дка в Северозападния регион, в районите на Лом и Пазарджик, от Казахстан в Старозагорско, а традиционните инвестиции са френски, немски, италиански, руски, американски. На въпроса: "Защо сте се насочили в този сектор в България?" - те отговарят: първо, много важно условие са европейските средства, второ, режимът, по който се обработват документите и краткия административен път и не на последно място - че няма корупционен елемент, което означава, че никой няма да им поиска нещо, за да реализират проектите си. Спрямо инвестициите секторът се развива с изключително бързи темпове. Към юни в процес на изграждане са 21 нови винарски предприятия и изби, които ще започнат да функционират до края на годината. От тях
8 са с огромен капацитет от над 800 хил. литра
за преработка годишно. Радваме се на доста инвестиции от държави с традиции, които са наши конкуренти.
- За кои страни е основният ни износ?
- През 2014 г. имаше малко сътресения при износа, тъй като основният потребител на българските вина бе Руската Федерация. Поради усложнената обстановка в Украйна, през която минава целият транспортен коридор на родните продукти към Русия, преминаването беше затруднено. Наложи се заобикаляне през Прибалтийските държави, повиши се стойността на транспорта. Имахме доста случаи на изчезнал български транспорт с винена продукция на територията на Украйна. Същевременно имаше девалвация на рублата. Затова имаше известен застой във възможността България и европейските страни да реализират продукцията си. Износът ни за 2014 г. е в размер на 58 млн. литра, а през 2013 г. е бил 61 млн. литра. Но количествата за руската Федерация, които не успяхме да реализираме, се преориентираха доста бързо - имаме над 5 млн. литра износ за Китай. Има търсене на родните вина и на територии, в които сме се представяли по-слабо в миналото, като Канадската територия Квебек, например.
- Какви промени ще настъпят в лозарския сектор от началото на 2016 г. вследствие на нови правила от Брюксел?
- Всички държави-членки в ЕС имат квота колко лозя могат да имат на територията си. България има квота от 80 252 хектара или 802 000 дка и не можем да я надвишаваме. Към момента засадените лозя у нас са 60 299 хектара. Получава се приблизителна стойност от 20 000 хектара или 200 000 декара, които са т.нар. права от национален резерв. Имаме право да създадем до 800 000 дка лозя, но все още ги нямаме. Но пък ни дават възможност да си ги засадим. Добиването на 1 декар право на засаждане струва 1,50 лв. и се закупува от ИАЛВ. Закупуването му дава възможност да направиш проект и да засадиш лозето си с европейски средства. Тези права от националния резерв обаче ще важат до 31 декември 2015 г. Затова апелирам за закупуване на тези права от националния резерв. До 2 г. от датата на закупуването им може да засадите лозя. Изискването е да имате земята като собственост, наем или аренда и да участвате по програмата, за
да засадите със субсидия от 75 % от стойността
на целия проект лозето си. Ако проектът ви е за 1 млн. лв., то 750 хил. лв. ще са евросредствата, които ще получите за него. От 1-ви януари 2016 г. обаче тези права от националния резерв не можем да ги реализираме. Тогава влиза следното - на базата на засадените количества лозя на територията на всяка държава-членка, тоест нашите 600 хил. дка, ЕС ще ни отпусне по 1 % на годишна база. Тоест от 2016 г. до 2030 г. България всяка година ще увеличава лозарския си потенциал с 1 %. Така че през 2016 г. ще имаме правото да засадим едни 600 хектара, само че няма да имаме право да ги финансираме с европейски средства, а ще се наложи да го правим със собствени. Това вече е голям проблем.
- Има ли интерес към закупуването на правата от националния резерв?
- Стремя се по всякакъв начин да предоставям тази информация на широката общественост, за да се чуе от всички. Защото в ЕС такива субсидии с такива права в националния резерв няма. Да си вземеш лозе за 1,50 лв. на декар го няма никъде. Възможността е да увеличим лозовите си насаждения, купувайки тези права. Трябват ви за 20 дка - струват 30 лв., оттам нататък правите проект, кандидатствате и получавате 75 % субсидия. През последните дни има раздвижване в тази посока и това ме обнадеждава, че ще стопим националния си резерв. Не може да си представите какви епични битки водехме през 2012 г., за да може той да се финансира с евросредства - разрешиха ни, което бе огромна победа за България и сега ще е нелепо, ако не можем да го реализираме.
- Участвате в работната група, която изготвя новия Закон за виното и спиртните напитки. Ще има ли съществени законодателни промени и кога ще са готови текстовете?
- Работим по текстовете на закона съвместно с всички браншови организации, лозаро-винарските камари и Асоциацията на вносителите и производителите на спиртни напитки. Целим изключителното облекчение на законодателството в тази област и хармонизирането му с европейските директиви, за да може българския лозар и винар да е равнопоставен със събратята си във Франция, Испания и Италия, както и да няма по-стриктен режим от техния у нас. Вече сме готови с 95 % от текстовете. В новия му облик законодателството ни ще е много по-либерално от останалите страни-членки на ЕС. Това е още една възможност за инвестиции в страната. Новият закон ще е максимално кратък и ясен. Съществените промени се отнасят до
изключителното опростяване на административния и документален режим
който трябва да водят производителите. Второ, ще отпадне изискването да се води отделна документация за всяка институция с отношение към сектора като ИАЛВ, НАП, Агенция "Митници", областните служби по земеделие и др. Всичко ще бъде хармонизирано - влизаш в предприятието, имаш един набор документи и той важи пред всички институции. Сега в бранша се побъркват от писане, не се назначават кадри в производството, а в администрацията, които да попълват документи по цял ден. Сертификатите - неща, които винаги сме администрирали като държавна структура, директно ги аутсорсваме на бизнеса. Всички лабораторни анализи ще бъдат в акредитираните лаборатории у нас, независимо дали са държавни или частни. Що касае държавния контрол и износа - те си остават в двете нотифицирани от ЕС лаборатории, които са от ИАЛВ. Ще има простички правила за засаждане, а таксите за регистрация и пререгистрация ще отпаднат. Надявам се, че до края на този месец ще финализираме всички текстове по закона, така че всички да са доволни. Не се работи на тъмно, работната група е от широко представителство на бранша.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
