- Коронованата зараза показа недъзите на здравните системи, лицемерието на пенсионните фондове и силата на благотворителността
- Политически мини пред ГЕРБ, Костов и Радев се прегърнаха, Отровното трио влезе в завера
Знаете ли защо китайският календар започва с плъха, чиято година бързаме да изметем от душите, сърцата и най-вече от живота си, разчитайки, че уравновесеният и мъдър вол след него ще изоре хаоса, в който се лутаме? Стара легенда разказва как Нефритеният император заповядал животните да бъдат подредени по реда, в който пристигат при него. Хитрата мишка подмамила вола да се качи на гърба му. Но щом наближили финала, скочила пред него и станала първа. Точно това преживяваме вече 12-и месец - надлъгване, надцакване, игра на котка и мишка с конкуренти и опоненти, за да разберем накрая, че всъщност сме се борили срещу собствените си бесове. И засега губим. Металният плъх, като първи в редицата от китайския зодиак, завърта нов цикъл на 12-те знака. Поставя ново начало. Но, уви - не даром. За да изгрее новото, трябва да изгори старото. Дълговете да бъдат платени, неправдите - поправени.
Поредната богата година на излишък, в която политиците виждаха високи рейтинги преди изборите през 2021, бизнесмените планираха нови пазари и големи печалби, а хората потриваха ръце на повишените си доходи за по-добър живот, наистина започна от Китай. Но не с милиардните инвестиции по целия свят, които всички, включително в България, очакваха, а с невидим, но смъртоносен враг. При това с корона. Ефектът на летящата мишка, тръгнал от Ухан, предизвика апокалипсис от Азия през Европа до САЩ. И донесе пълен икономически, политически и здравен обрат. Валутите и досега играят пинг-понг, вещаейки че започналата икономическа криза ще стане и финансова. Преобръщането на политическите елити изкара Беларус на улицата, вкара Сорос в Молдова и върна демократите в Белия дом. Бил Гейтс и Илон Мъск си размениха местата, Безос стана първият трилионер. Коронованата зараза показа недъзите на здравните системи, лицемерието на пенсионните фондове и силата на благотворителността. А мечтаната нова реалност се оказа затворена между кухнята и хола, облечена в пижама, пътуваща по интернет, чийто блян за кариера е доставчикът на храна, а най-голямата мечта - ваксина срещу Ковид-19.
За България 2020-а ще остане не просто преломна. Тя ще бъде запомнена като чистилището. В годината, когато светът сложи маски, у нас те паднаха. И разкриха не само кой кой е, но и какъв не е.
1. ГЕРБ не може да продължи по старому
Колкото и премиерът да уверява, че мандатът му е последен и се оттегля в Банкя, за да си гледа партията, точно тя доказа, че е функция на образа и поведението му. Рейтингът на управляващите е право пропорционален на личното доверие в Борисов. Когато той е тревожен, загрижен и дава среднощни брифинги, за да иска подкрепа за извънредно положение в битката срещу заразата, гласовете за партията му растат. Но щом изпусне нервите си по телефона, попържи Цвета Караянчева, нахока министрите си в джипката или започне да се обяснява за пачките в спалнята доверието в ГЕРБ удря дъното. А речовитите оратори Тома Биков, Деси Атанасова, Спас Гърневски и др. рязко млъкват. Резултатите от изборите до голяма степен зависят от проветряването на партията и оттеглянето на знаковите лица, провалени в политиката. За ГЕРБ 2020-а бе година на кръгова отбрана. Каквото и да захванеше партията, срещу нея стреляха - от Цветан Цветанов, който не спря да упреква Борисов, през умните и красивите, които спретнаха бой пред конференцията на ГЕРБ, а после с Мая Манолова вдигаха палатки срещу правителството, до БСП и президента - които използваха за атака всеки пост на премиера. Поисканата оставка от ДПС и отказа им да подкрепят искането за Велико народно събрание, както и европейският натиск срещу решението на кабинета за твърда позиция по конфликта със Северна Македония обаче заложиха големите политически мини, които тепърва ще гърмят.
2. Нинова не може да е Борисов
Корнелия Нинова прекара БСП през чистилището с бурни аплодисменти в залата на Конгреса и разтърсващи смени в апарата. Ръчното управление на БСП донесе втория й мандат, но не и първо място в прогнозите за изборите. А опасения, че БСП не е алтернатива на ГЕРБ, все повече намират място в изказванията на анализаторите. Разцеплението на партията, публичното късане на партийни книжки и заявката за БСП-2 слагат прът в колелото на успеха й и помпат самочувствието на вътрешната опозиция. Мълчанието на социалистите по време на извънредното положение свали рейтинга им, ударното им влизане в болниците като лекари и санитари позакрепи позициите им. С какви проценти ще излязат на финалната права преди изборите зависи от това доколко икономическата криза ще се развихри в началото на следващата година.
3. ДПС не може да се заобикаля
Колкото и знамена да забива Христо Иванов около ДПС, няма как да влезе в политическото им пространство. Движението показа през 2020, че продължава да е незаобиколим фактор, а прогнозите на стратега й - Ахмед Доган, са валидни за срок дори над 10 години. Колкото повече ситуацията се усложнява, толкова повече ролята на ДПС ще нараства. Защото ако това беше годината на рухващите илюзии, то следващата ще е на кризисните решения, в които авантюризмът и младостта няма как да изкарат страната от тройното блато, в което сме вкарани.
4. Радев не може да е лидер
Радев успя да запази високия си рейтинг, но показа, че не става за One Man Show. Преиграва - и в трагедията, и в комедията. За него 2020-а ще остане годината на падналия ореол и на вдигнатия юмрук. На батките с черни тениски зад гърба му, които извади на улицата с репликата: Мутри, вън! От гордия генерал, който преди 4 години трупаше точки с пламенни речи за достойнство и чест, Радев се превърна в заядлив политик със стиснати зъби, обкръжен от разследвани за търговия с влияние съветници. Пируетите, които прави и във вътрешно-политически и в геостратегически план объркват симпатизантите му и принизяват шансовете му за втори мандат.
5. Умните и красивите не са във възход
Мечтата на умните и красивите да влязат в парламента и да тропат по масата се появи в летните им шумни акции и се сгромоляса в зимните им проповеди. Плажните подвизи на Христо Иванов и мрачните интервюта на Атанас Атанасов зашиха две-три кръпки върху опърпания политически костюм на градската десница. Но прегръдката на Иван Костов с Румен Радев и на Радан Кънев с Елена Йончева, която роди и протести, и Триеморие, и позорна декларация срещу България в Европарламента, показва едно - за градската десница политиката е въпрос само и единствено на лични интереси.
6. Улицата не може да командва парада
Отровното трио не успя да стане новото СДС, а улицата не се превърна в двигател. Повече от 130 дни протести срещу правителството и главния прокурор не обединиха българите, а напротив - разделиха ги. Демонстрациите ще останат запомнени не толкова с исканията за смяна на политическия елит, зад които застават хиляди, колкото с паветата и бомбите по полицаи, изгорените маски и капаните за партийци пред БНТ. Опитите на Отровното трио да се превърне в национален съдник и морален екзекутор се сгромолясаха в огледалото на Васил Божков. Лъсналата завера с Мая Манолова и Слави Трифонов за влизане в парламента беше поредното доказателство, че в годината на хитрите мишоци дори обществената енергия може да бъди изгризана.
7. Гешев не е злодеят
Колкото и умните и красивите да се опитваха да представят главният прокурор Иван Гешев като злодей, действията на обвинител № 1 ги опровергаха. Верен на думите, с които влезе в прокуратурата: "Ще въздам справедливост", Гешев направи немислимото - посегна на недосегаемите. Делото срещу хазартния олигарх Васил Божков извади на бял свят зловещи подкупи и машинации, разкри невиждано по размерите си посегателство върху културно-историческото богатство на България. Процесът срещу братя Бобокови пък извади на бял свят мръсните тайни на прехода - онези листчета, с които са се разпределяли милионите. Но големият успех на Гешев не е само в лова на едрите риби. Както обеща, прокурор № 1 настъпи здраво крадци, автоджамбази, телефонни измамници.
8. Лекарите не са богове
В годината на страха медиците се превърнаха в новите герои. Разбрахме, че здравето не е даденост, а ценност.
Спомнихме си, че родителите не са бреме, а вдъхновение. Научихме се, че децата не са задължение, а смисъл и бъдеще. И в молитвата си Ковид да ни подмине, вкупом погледнахме към лекарите. Най-после започнахме да ги уважаваме и ценим. Но, с ужас установихме, че както те сами казват, не са богове. Заразата коси и тях, силите им не стигат. Научихме имената им, но не се научихме да им помагаме, спазвайки мерките и грижейки се за себе си.
През 2020 г. всеки от нас изживя своето чистилище - и лично, и семейно, и обществено. Мнозина загубиха всичко, на други им предстои. Научихме ли обаче уроците си? От отговора на този въпрос зависи към коя нова реалност ще ни поведе Волът през 2021 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
